Направих си подарък за рождения ден:)

Посвещавам това ми творчество на моите приятели Верка, Марто, Ачо, Ели и Били, на които дължа всичко, свързано със "Забранена любов" :)

Много бързо клик - изненада :)

(добре де, всеки ден проверявам, защо ми излиза след три дни в гугъл!?)

Спомени от бъдещето

Мрак се спусна над земята
тихо, празно е в душата.
Докато "чоластря" цигулката ми идват разни умни мисли.
Понякога си спомням неща,които не са били. Но това е друга история.
една вечер, докато обикалях за котарака да го прибирам, чух шумолене в шахтата. Шахтата нямаше капак от дълго време, защото циганите го бяха откраднали за старо желязо. И чух шумолене и се надвесих. В тъмното нямаше как да разбера веднага какво е, но ми се видя голямо "нещо". Извиках приятелката си Едиш, която има фенер, да видим какво е е това: оказа се куче, което беше паднало в шахтата в тъмното. Не знам как не я е видяло, но паднало хайванчето.
Шахтата беше дълбока към 2 метра. Може и повече, не знам. Решихме разбира се, да измъкнем животното. Защото беше живо. И се надявахме да живее.
Не знам колко време сме вадили кучето, беше се заклещило здраво. Но аз се бях провесила надолу с главата, а приятелката ми ме държеше за краката. След няколко часа спасителни операции, измъкнахме кучето. За жалост си беше счупило врата при падането. Постлахме му на тревата и го оставихме там. На сутринта беше умряло. Спокойно.
*
Един ден излизам навън и виждам, че един от котараците подмята нещо жужащо в пълно отчаяние.
Вгледах се,котаракът подмяташе огромен зелен летящ бръмбар. С няколко ловки движения му го отнех. Подържах го в ръка. Помилвах го по крилцата, доде се съвземе, и го сложих на ръката си да полети. Бръмбарът литна, но преди да отлети, направи две обиколки над главата ми, сякаш ми каза "благодаря". аз поне така го усетих и съм убедена, че беше точно това.

Спомних си как 2006 -та година,когато потърсих за него в имдб имаше само годината му на раждане, която даже беше сгрешена. След дълго ровене в гугъл, най- после попаднах случайно на негов хороскоп и така разбрах не само точната дата на раждане, ами че и моята красива зодия му е асцендент;) на всичкото отгоре се оказахме и с общо лично число. Хехе, дори и да не се беше оказало така, аз нямаше да го харесвам по- малко. Брент Карвър ще остане в спомените ми и като първият актьор, за когото направих слайдшоу. В годините, в които нямах компютър и бродех немила-недрага по залите. Тогава това слайдшоу за мен беше най- великото ми постижение. Споделям го сега с вас:)
Brent Carver

тубаджиите ми махнали музиката към този клип, който направих за 31-ят рожден ден на Иван Юруков.
нека се пробват оттук :)

Историята на една рисунка

Това трябваше да е подарък за една приятелка пред 5 години.
Гравюра върху яворова дъска(едно бракувано дъно за цигулка)и запълнено с абаносов прах и лепило.
5 години чака в шкафа да се сетя за нея. Един ден ме прихванаха и го оцветих с грунд за цигулки. Ето какво се получи ;)

Многото "Защо".

защо..
ако всяко нещо има обратна страна, то това би трябвало да се отнася и до това твърдение. Значи? :)
за да видиш в тъмното пътеката пред теб трябва да погледнеш в страни.

Ново в разказите на Били - Черна точка :)

http://lostinthehyperspace.blogspot.com/2009/07/billy.html

Най- обичното ми видео:)

място за музика

Поздрав за Сините хора, отново:)


Поздрав за всички Сини хора :)

имам рожден ден днес;) Поздрав за всички добри души


Тази вечер слушах Даниелко с новата му песен, та се присетих да ви пусна нещо и от него. За жалост в нета няма нищо "свободно" от него. Намерих нещо, все пак, макар и в дует с Милен Иванов.





Да си спомним за един от Най- добрите за всички времена:)





Том Йорк

Рисуване върху пясък - изумително талантливата Ксения Симонова

Песен от филма "Yentl"

* Няма сутрин, в която да се събудя

* без хиляди въпроси

* да минават през ума ми

* без да се опитам да

намеря причината и логиката

* в светът, който Бог е създал.

* Причината поради която

* на птицата са дадени крила.

* Ако не за да лети

да възхвалява небето

* с всяка песен която пее

Кое е правилно или грешно

Къде принадлежа

* в подредбата на нещата... *

И защо имам очи, които

виждат и ръце, които достигат

само за да знам, че

съществува нещо повече?

* Дали не е за жаждата за

знание значението на всичко?

Тогава кажи ми за какво служи душата

Защо да имаме крила

ако не са да летим?

И кажи ми моля, защо имаме ум

ако не можем да

зададем въпроса "защо"?

* И кажи ми къде...

* Където е написано

това, което трябва да бъда

* за да имам куража

* да имам шанса да бера

плодът на всяко дърво

или да имам правото

* на всички сладки

въображаеми възможности?

Просто ми кажи къде

Кажи ми къде. .

* Ако съм тук само за да "свия гнездото"

защо тогава моето въображение плава

* през планините и моретата.

отвъд това, което се разказва по приказките

Защо имаме жажда,

* ако не за да пием виното?

И какво прахосване

* да опитвам от неща

* който не могат да бъдат мои

* и кажи ми къде

* Където е написано

това, което трябва да бъда

* за да имам куража

* да намеря значенията

в сутрините които виждам.

или да имам правото

* на всички сладки

въображаеми възможности?

Просто ми кажи къде

Къде е написано?

Кажи ми къде...

* Или ако написано

където и да е... *

Разказите на Марто - Забранено до 18 години! точка - черна:)

На вратата се прозвъни. Крис не очакваше никого, но все пак реши да провери кой го търси по това време. (Беше 23:25, Крис гледаше телевизия)
Когато отвори врата не можа да повярва на очите, кой стои отсреща. Беше Валери. Усмихващ се и пламтящ от собствения си чар. Крис го изгледа странно, но Валери се усмихна, протегна ръката си към лицето му, помилва го, целуна го и го избута навътре ,за да може да влезе. Изобщо не си играеше да го пита може или не може да влезе, той направо го избута в стената, ритна силно вратата така, че да се затвори, и започна разкопчава ризата на Крис. Срещна трудност с едно от горните копчета, ядоса се и направо разкъса ризата без да се замисля. Започна да ближе горещото тяло на Крис. Целуна го по устните, започна да слиза надолу. Захапа едно от зърната на мускулистите му гърди. Спусна се по-надолу. Стигна до дънките. Стисна ципа със зъби и започна да го сваля. Откопча и копчето. Дръпна Крис, който стоеше безмълвно и се усмихваше, и го бутна на леглото. Свали дънките му, после слиповете. Крис бе страшно възбуден и му личеше. Валери забели кожата на пениса му и започна да го облизва, за да може да го овлажни. След като овлажни члена му започна да го смуче. Правеше го бавно и нежно. Беше със затворени очи, както и Крис. След десетина минути Валери се изправи и събу обувките си. Започна да разкопчава ризата си. Крис стана и хвана ръката на Валери, която откопчаваше второто горно копче на ризата му. Хвана я и я насочи към пениса си. Валери започна да движи ръката си по пениса му, правейки му чекия, а Крис разкопчаваше дрехите му. След 2 минути и двамата бяха чисто голи. Валери спря да задоволява Крис и го хвана за ръката. Бутна го на земята. Крис падна по гръб и протегна ръката си към Валери. Но той клекна и го обърна по корем. Целуна го по главата, погали лицето му и се настани до дупето му. Започна да му прави масаж, за да го отпусне. Стана и отиде до банята, там Крис държеше шишенце с лубрикант. Взе го и отиде при Крис. Разтвори бузите на дупето му и сипа няколко капки от овлажняващото вещество. Валери капна и на члена си. Наведе се над Крис и рязко вкара пениса си в него. Крис рязко подскочи и взе да трепери от болката, която прониза тялото му. Болеше го толкова много, защото за пръв път бе усещал член в ануса си, а и на всичкото отгоре Валери бе надарен. Членът му бе дълъг и дебел. Валери изчака няколко секунди и изкара пениса си от Крис, който отново засили трепета си. Валери отново изчака няколко секунди и пак прониза тялото му с огромния си меч. Крис отново изпищя, но този път малко по-тихо и за по-кратко време. Валери правеше това няколко пъти, докато Крис не спря напълно да трепери от болката, която никога не бе усещал. След няколко промушвания започна и самият акт, който продължи близо половин час. Валери стана, хвана Крис за косата, и го закара до леглото. Валери вкара ръката си в устата на Крис и я задържа, докато той не започна да се черви от недостиг на кислород. След което се изправи и клекна над лицето му. Вкара члена си в устата му, а Крис стоеше безмълвно и неподвижно. Валери му каза :

- Хайде скъпи, знаеш какво да правиш.

Крис нямаше физическата възможност дори да потвърди, че е чул думите на Валери, тъй като в устата му бе проникнал 22 сантиметров член с дебелина от 16 см.
Крис започна да движи главата си едва -едва. Валери не бе доволен и го хвана за косата и започна да движи главата му. Все по-бързо и по-бързо. Члена му влизаше все по-навътре в гърлото на Крис и допираше сливиците му. Крис започна да се задушава и да заприличва все повече и повече на млад покойник. Докато Валери не се смили и скочи рязко. Крис тъкмо поемаше първата си глътка въздух, когато изведнъж в устата му проникваха големи капки топла течност. Това беше спермата на Валери, който стоеше усмихнат и гледаше как се празни в устата на партньора си. След като свърши изцяло, слезе от леглото и погледна към Крис, който стоеше с отворена и пълна уста със сперма. Валери отиде до него клекна. Лапна неговия член, който все още бе в пълна ерекция. Хвана и долната му челюст с дясната си ръка и я насочи нагоре. Пусна члена, който бе погълнал, изправи се рязко и заповяда на Крис :
- Гълтай !
Крис преглътна все още топлата сперма и погледна стреснато в очите на Валери, който вече се спускаше към члена му и започна да му прави свирка. След 15 минутното фелацио дойде и мигът, в който Крис се изправи, хвана члена си и започна да го разтърква. След миг цялото лице на Валери бе опръскано със спермата на Крис. Валери с нетърпение очакваше деня, в който ще се случи това. Облиза се и се изправи. Хвана устата на Крис и я отвори, след което се изплю в нея и му каза :
- Как е ?
Крис се усмихна, преглътна и кимна положително.
Валери го хвана за ръка и се насочиха към банята. Изкъпаха се заедно и си легнаха голи. Крис не успя да заспи и реши този път той да си поиграе с Валери. Спусна се под чаршафа и започна да ближе члена на Валери. След няколко секунди Валери бавно отвори очи, видя изгряващото слънце, усмихна се и усети как вълни от удоволствие галят нежно душата му. Усмивката му стана още по широка, защото знаеше какво става. След няколко минути лицето на Крис бе опръскано отново с телесните течности на Валери. Този път Крис избърса лицето си ръка, след което я облиза. Валери гледаше всичко това и умираше от удоволствие. Стана, изкъпа се. След като излезе от банята видя как Крис спи сладко и не искаше да го буди. Валери взе MP3 плеъра, сложи си слушалки и си пусна тихо музичка. Излезе тихичко до денонощния магазин, за да понапазарува. Прибра се и започна да приготвя закуска.
Крис се събуди, а до него лежеше плюшено мече в която уста имаше черна роза. Усмихна се чаровно, бузките му се зачервиха. Валери го погледна и също му се усмихна. Крис стана и отида да се бръсне, болката в дупето му все още го пронизваше, но той не обръщаше внимание на това, защото беше отдал себе си на любимия си човек. Излезе от банята и видя закуската. Валери бе майстор в кухнята. Крис си сложи слипове и седна да закусва. Валери го целуна по устните и по гърдите, след което започнаха да закусват. Цял ден гледаха телевизия и прекараха най-страхотните дни

На 17-ти Септември Крис и майка Му Силвия взеха решение

да отидат на почивка в Египет, защото отношенията, които

трябваше да поддържат, изискваше да са приятелски, а на този етап

те определено не бяха такива. На 18-ти сутринта (т.е. на следващия ден)

сутринта Силвия отиде при Борис, за да му каже, че ще отсъства

няколко дни, и че отсъствието й ще бъде съответно заради кратка

почивка с Крис. Борис страшно се зарадва от новината, която му

съобщи най-близката му приятелка. Той веднага й предложи помощта си.

Силвия наистина имаше нужда от малко финансиране, но въпреки това отказа

предложената й помощ. След като се сбогува с Борис, Силвия си тръгна и звънна

на Крис, за да направи резервация за хотел в Египет и да запази билети за сомлет,

както и да приготви багажа им, защото Силвия щеше да пазарува неща от първа

необходимост през това време.

След 2 часа Силвия си бе вкъщи. Крис я посрещна веднага и я помоли да побърза, тъй като полетът им предстоеше само след два часа и половина. Тя му се усмихна чаровно и влезе в банята.

През това време Крис допълваше пропуските си в багажа. След час майката и синът

бяха пред входа и чакаха таксито, което закъснаваше вече с 10 минути. След 30 минути те вече бяха в самолета си и чакаха началото на полета. Силвия с трепет очакваше момента на излитането, тъй като досега не бе пътувала със самолет и бе много щастлива. Но Крис не риташе толкова от щастие. Напротив, дори бе

много тъжен поради незнайно какви причини. Каквито и да бяха, най-важното в момента бе, че настронието му не съответстваше на удивителната му усмивка, която бе така пленителна.

12 часа по-късно те вече бяха в хотелската си стая. Крис подреждаше багажа,

а Силвия бе тръгнала към стаята за масажи, където щеше да релаксира от дългия полет.

След 5 минути телефонът на Крис звънна , беше Валери. Крис доста се поколеба дали да отговори на обаждането, но в крайна сметка го направи. След като вдигна Крис и Валери проведоха следния диалог :

(В) - Здравей скъпи, как си ?

(К) - Валери, какво искаш от мен ? И защо ме наричаш скъпи . . . ?

(В) - Крис, моля те, спри да се държиш така. (След което Валери се разплаква)

(К) - Валери, ако обичаш укроти драматизма и ми кажи за какво ме търсиш ? ( Крис става все по-напрегнат)

(В) - Исках да ти кажа нещо, но явно няма смисъл. (Валери плаче)

(К) - УСпокой се и ми кажи какво има!

(В) - Току - що си взех душ и легнах за час в спалнята. Как ми се иска да си тук.

Първо щях да те погаля, после нежно да те целуна. Да продължа надолу, да целуна

изпъкналите ти мускулести гърди, да се спусна към корема, а от-там към члена ти.

Да го целувам, да го галя нежно с език. Да го провреш в гърлото ми рязко и болезнено така, че да се задуша.

Да го навираш все по-навътре, все по-рязко! После да проникнеш в мен и да ме любиш

дълго и страстно!

(К) - Валери моля те спри! Възбудата, която чувствам в момента е необяснима. Всъщност няма за какво

да се самозалъгваме повече и аз да крия това, което чувствам към теб. ОБИЧАМ ТЕ МНОГО и те желая, както ти мен!

(В) - Крис! Искам те, искам теб, искам и всичко твое, давам живота си за теб. УБий ме,

вземи живота ми, но ми дай поне една целувка! (Валери не може да контролира повече сълзите си и заплаква буйно)

(К) - Моля те скъпи, спри да плачеш! Знам, че ме желаеш, казах ти, че и аз те желая.

Искам да усетя полъха на мъжествеността ти, на мускулите ти. Искам и потта ти да се стича по цялото ми тяло..

Искам го сега, но няма как, защото съм с майка ми в Египет!

(В) - МОЛЯ!? Защо не ми каза !?

(К) - Скъпи! Допреди няколко минути бяхме скарани . . . нямах и намерение да ти казвам, но осъзнах колко те обичам и колко желая тялото ти плътно до моето!

(В) - Кога си идваш !?

(К) - Ще се опита да подобря отношението си с майка възможно най- бързо , за да си дойда по-бързо и да се любим!!!!

До няколко дни ще си дойда, желая те ! Мама идва, трябва да затварям. Целувам те, до скоро!

Часът беше 02:00 след полунощ. Той стоеше самотен на бара и пиеше водка. Аз също бях сам, зарязан и адски депресиран. Реших, че и той не е в най-доброто си състояние и седнах до него. Без мисля за нищо друго освен да се запознаем и да се напием заедно, като така полеем мъката си.

Отидах до него, попитах го дали мястото е свободно. Той погледна към бармана, изчака 2-3 секунди, и тихичко ми проешна: "Да". Аз всщъност и не очаквах да ми каже нещо по- различно от това. Настаних се на стола. Попитах го как се казва, а той ми се усмихна и каза Мартин.

Името му бе страхотно, а и самият той излеждаше много секси и мъжествен. Мускулестите му гърди бяха надигнали така сексапилно копринената бяла риза, с която беше облечен. Жалко бе само, че той бе толкова хубав и толкова самотен. Казах му: "хубаво име", след което той ме попита, а ти как се казваш"? Аз без да се замислям му отговорих – Кристиян. Той ми подаде ръка, с цел да се здрависаме, но аз хванах ръката му, която беше толкова лека, нежна и чувствена, че дори най-лекият допир би я наранил и я целунах. Той ме погледна в очите и ми се усмихна. Каза ми : "Приятно ми е" ,а аз му отговорих : "Удовоствието е мое."

Попитах го какво иска да го почерпя, а той, без да се замисли дори, каза голяма водка с много лед. Повиках бармана, поръчах същото и за мен. Той ми каза следното

--- Обожавам звука от ударите на леда по чашата, направо ме възбуждат.

Аз едва бях изпил глътка от чашата си, а той на три пъти изпи водката си, стана бързо от стола си, хвана ме за ръка и ме заведе в тоалетната. Започна да разкопчава ризата ми и да ме целува бурно. Започна да ближе тялото ми и аз започнах да се възбуждам. Той започна да сваля дънките ми, после боксерките ми. Нещата отиваха все по- надалеч и по- надалеч. Реших, че трябва да спрем дотук и се опитах да предотвратя, това което щеше да се случи, като дръпнах боксерките си обратно. Но той захапа ръката ми, с която се бях облегнал на стената. По стената бявно започна да се стича кръв. Аз го хванах за косата и му казах, че след като той ще играе по лошите правила,значи, че и той ще играе по моите, които бяха още по-лоши.

Съблякох всиките си дрехи( бях почти гол), разкъсах бялата му, копринена риза. Разкопчах с едно движение колана на дънките му и с размах ги свлякох надолу. Махнах се от стената, която беше вече цялата в кръв. Кръвта не спираше, а шуртеше с все по- бясна сила. Явно от притока на адреналин към мозъка и сърцето ми.

Кръвта капеше по пода на едри капки, като образуваше локвичка, но за мен това в момента нямаше голямо значение. Бутнах го на стената, по която имаше следи от мъж, който мечтаеше да изживее една луда вечер.

Казах му да отвори устата си, той ми отказа. След което захапах зърното на лявата му гърда. Той изпищя от болка. Аз му припомних, че ако не прави нещата с добро ще трябва да го направи по лошия начин, който наистина бе доста лош. Въпреки, това което направих, той отново отказа да отвори устата си и прикри с ръце гърдите си. След което аз се изправих, взех колана на дънките му и му вързах ръцете за мивката. Отново му казах, че правилата определям аз и, че след като е решил да играем, трябва да играем докрай. Той се усмихна чаровно и отвори уста. След което веднага освободих ръцете му. Приближих се към неяго. Той се облегна отново на кървавата стена и започна да ближе пениса ми. След което с пръсти хванах носа му и започнах да вкарвам члена си в устата му, все по-бързо и рязко, все по навътре в гърлото му. Той започна да се дави, но аз не му позволявах да диша. Започна да ме блъска и удря с ръцете си, но това ме възмуждаше все повече и повече. Което ме провокираше да продължавам и да продължавам. Той се отдръпна, пое две глътки въздух, след което хвана ръката ми и я сложи върху носа си, с другата хвана пениса ми и каза да продължавам. И след 30 секунди той се давеше в собствената ми сперма. Аз умирах от удовстиве, но неусетно запопчнах да се свличам на пода и за миг всичко ми се замъгли, след което изгубих съзнание. Това беше от кръвта, която през цялото време бе капала на пода, без да обърна внимание на това. Събудих се в болницата, където ме чакаше той. Усмихната и весел, че съм буден. Разплака се и каза, че съжалява за това, което е направил. Каза, че отива да вземе кафе и се връща. След 2 минути беше при мен с огромен букет от рози. Целуна ме по устните, остави букета във ваза с вода и си тръгна. След като се опитах да стана, констатирах, че не мога да движа краката си. Оказа се, че имам парализа. Две години след това аз отново можех да ходя. Търсих го къде ли не, но той сякаш се заличи от земята. 6 месеца подред ходех в заведението, където се запознахме, но него го нямаше. Казаха, че вечерта, в която сме биле заедно, са го видели за последно. След всичко, което преживях след срещата ни, бях решил да се самоубия и бях тръгнал отчаян и озадачен от живота към един мост, от който да скоча и да сложа край на живота си. В момента, в който се бях качил на моста, и бях готов да скоча,изричайки молитвата си, чух в далечината

---- Чакай скъпи, недей!

Обърнах се и видях него, бягащ към мен. Слязох от моста и го прегърнах. Качихме се в колата. Отидахме и си изяснихме всичко и вече 5-та година сме заедно. За тези 5 години, в България разрешиха осиновяването на деца от хомосексуални двойки. Живеем най- щастливия живот !

[ТАКСИТО СПИРА ПРЕД ДОМА НА КОНСТАНТИНОВИ, ОТ където в този момент ТЪКМО ИЗЛИЗА МАРТИН С БУБИ]
Валери: Мартине, копеле мръсно!
Мартин : Какво ти става бе човек, защо викаш така ?
В : Какво си направил с Крис, защо СИ ГО ЦЕЛУВАЛ ?
М : По дяволите, откъде разбра ?
В : Аз ще ти кажа на теб откъде съм разбрал, копеле мръсно . . .
М : Копеле си ти, защото не моят баща ме е изоставил.
В : Ей сега ще видиш ти кой е копеле
[ ВАЛЕРИ УДРЯ МАРТИН. В ТОЗИ МОМЕНТ БОРИС И АНАСТАСИЯ ИДВАТ, ТИЧАЙКИ ]
Ана : Какво си мислиш, че правиш, бе идиот ?
Борис : Ана изчакай, нека аз да говоря!
А : Борис се, събуди се ! Няма винаги ти да си управителят и да ми отнемаш думата, не и този път!
Б : Ана! Мартин е мой син !
А : Валери, защо направи това ?
[ В ТОЗИ МОМЕНТ МАРТИН СТАВА НЕЗАБЕЛЕЖИМО И РИТА ВАЛЕРИ В ЛИЦЕТО, СЛЕД КОЕТО ТОЙ ЗАПОЧВА ДА КЪРВИ И ДА СЕ ГЪРЧИ ОТ УЖАСЯВАЩА БОЛКА ]
Б : МАРТИНЕ, СПРИ ВЕДНАГА !
М : Ах ти, Валери, мръсна сган такава, ще те убия бе копеле!
Б : МАРТИНЕ, СПРИ ВЕДНАГА [ БОРИС ЗАПОЧВА ДА ГО ДЪРЖИ И ДА ГО ВРАЗУМЯВА, ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ АНАСТАСИЯ ВИКА ЛИНЕЙКА ]
А : Извиках линейка, и докато дойдат, Мартине, ми дай обяснение какъв беше този театър.
М : Нямам нищо за казване !
[ В ТОЗИ МОМЕНТ ВАЛЕРИ УСПЯВА ДА ПОВДИГНЕ ГЛАВА И КАЗВА ]
В : Много неща имаш да казваш на родителите си..
[ МАРТИН ВЕДНАГА СКАЧА, ВЗИМА КАМЪК ОТ УЛИЦАТА, НА КОЯТО СЕ НАМИРА, И ГО ХВЪРЛЯ по ГЛАВАТА НА ВАЛЕРИ, СЛЕД КОЕТО ТОЙ ИЗПАДА В БЕЗСЪЗНАНИЕ. БОРИС НЕ УСПЯВА ДА ПРЕДОТВРАТИ СЛУЧКАТА ]
Б : Мартине, какво направи !? Ти убиец ли.. [ В ТОЗИ МОМЕНТ ЛИНЕЙКАТА ПРИСТИГА И ПРЕКЪСВА БОРИС. ОТКАРВАТ ВАЛЕРИ СПЕШНО В ИНТЕНЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ И ТАМ КОНСТАНТИРАТ, ЧЕ Е В ТЕЖКА КОМА И ЕДВА ЛИ ИМА ШАНСОВЕ ДА СЕ СЪБУДИ ]

"Мислите Са реалност. Една друга паралелна реалност. Ако вярваме на квантовата механика, материята произлиза от виртуални частици. Тоест, буквално от нищото. Предвид, че нашите мисли са електромагнитни вълни, другото измерение на материята, то това означава, че всичко това вече се случва;) Предвид, че мисълта се движи със скоростта на светлината и според някои теории дори я надминава, то това означава, че ако мислите наистина представляват друга паралелна реалност, всичко вече се случва или се е случило. За съществата съществуващи в рамките на светлинната скорост земляните, то това ще се случва "сега" или "после". За други същества, живеещи извън границите на светлинната скорост, нашето "сега" ще е вече минало за тях, а нашето "бъдеще" ще се случва сега.
Ако можем да вярваме на квантовата механика всички ние съществуваме в "суперпозиция" , което ще рече милиарди проявления на нашето "аз" в милиарди паралелни измерения. Но ние "усещаме" "познаваме" само едно, защото материята , от която сме съставени, вибрира с честотата на това измерение.
По принцип измеренията не би трябвало да се преплитат, но това се случва, защото въпреки строгите закони и формули, върху които съществува Всичко, понякога се случва нещото, наречено "квантова флуктуация"- частиците получават енергия от Нищото и за кратко време могат да "съществуват" в "реалния" свят. И предвид, честотата, с която вибрират, те ще попаднат в съответното измерение И: И предвид, че всичко се случва сега, защото времето е проявление единствено на нашето въображение, за този кратък живот на частичката, може да бъде изградена цяла Вселена. Друго измерение, или да се промени "нещо" във вече съществуващо такова."

Нов разказ в "Разказите на Били"

http://lostinthehyperspace.blogspot.com/2009/07/billy.html

;)

http://www.novatv.bg/bg/news/view/2128

Голямата кака и малкото сестриче

В КИНОТО СЕ ИЗИСКВА ОЖЕСТОЧЕНА БИТКА С ДИНОЗАВРИТЕ ОТ СТАРОТО ПОКОЛЕНИЕ

Защо в целувките ти с Любомир Ковачев – Крис няма страст, както например при актьорите в немската версия на сериала? Трудно ти е да се отпуснеш, тъй като за първи път целуваш мъж по този начин, или това зависи от сценаристите.
Countess_M

Не съм запознат до каква степен на страстност немските колеги се вживяват в техните образи, нито дали испанската двойка се притискат до посиняване, но си представям южноафриканската версия на любов между мъже – те навярно се разкъсват. Едва ли сценаристите от различните националности са виновни за това. Причината е в нас, но какво да се прави като в софийските сексмагазини все още не се предлагат барометри на страстта. Остава надеждата зрителите да усетят чувствената, макар и невъзможна любов между героите ни. Все пак това е и темата на „Забранена любов”.

Мислиш ли, че е изгубена кауза да бъдеш актьор в България, и дали в българското кино все още се правят стойностни филми? И има ли роля в театъра или в киното, за която си мечтал от дете?
billy

Мислите ли, че е изгубена кауза да бъдеш чертожник в България?
Да си актьор не е кауза, а мисия, независимо дали си в Грузия, Молдова или Пакистан. Най-напред това призвание изисква откровеност, човещина. Езикът на живописта позволява на художника да филтрира света през очите си. Актьорът е проводник - чрез словото духовната сила става достояние на всеки, способен да я улови и да разпознае себе си.
Както с всичко в държавата ни, така и в киното се изисква ожесточена битка с динозаврите от старото поколение, които от страх скопяват всеки порив на новата генерация. Децата на прехода таят гняв. Необходимо е време, за да се въоръжи армия от таланти, която като вълна ще издави влечугите в леговищата им. Това време наближава.


Първо искам да те поздравя за ролята, която е изключително отговорна! Според мен се справяш доста добре с нея! Знам, че се изисква известна доза смелост, за да изиграеш подобно нещо, защото трябва да си предварително готов за нападките на някои от по-консервативните зрители. Въпросът ми е, какво освен таланта ти, е помогнал за тази роля – личното желание и мотивация, отговорността към работата или просто толерантността към такъв род отношения.
aLmA_mUeRtA

В работата над ролята опитвам да бъда открит с героя си, да му дам шанс да ме поведе през неговата мотивация и, ако е възможно, да не му преча. Споделям всяка възможност, в която Валери е способен да прояви своите качества. Харесвам тази негова загадъчност. Мотивирам се от желанието да разкрия това чувствено същество, достойно за презрение и обич, въпреки сексуалната ориентация.

Не мисля, че се изисква смелост да си толерантен към „подобен род отношения”. От смелост се нуждаят родителите, които с ужас научават, че синът им е станал гей, за да го приемат. Проява на смелост е когато бащата се примири с мисълта, че родът му е застрашен от изчезване. Не съм си и помислял да се въоръжавам с щитове срещу хорските нападки. Напротив! Чрез Валери мога да попитам всички тесногръди традиционалисти, потенциални хомофоби, преждевременно овъзрастели, самоуверени егоисти, дали помнят онова ревливо, лабилно детенце в детската градина, което винаги мислело, че другарчетата все се опитват да го прецакват и отчаяно тичало при учителката, за да се оплаче?
А по-консервираните зрители могат да спят спокойно, защото любовта между мъже е по-малка заплаха от ядрената бомба.
Нека не забравяме, че любовта не пита – тя връхлита! Независимо от пола.

С кои от актьорите сте приятели в реалния живот? Коя бе най-трудната сцена за теб до момента?
fannn

Мерси! Ако кажа, че съм приятел с всички - то би звучало невероятно, но не мога да скрия желанието си това да е така. За щастие колективът на „Забранена любов” често организира подобаващи соарета.
Сещам се за един изнервящ момент, когато по време на снимките непрекъснато се чуваше ниско прелитащ самолет, точно над студиото. Повторихме сцената около петнайсет пъти. После заваля дъжд, придружен с гръмотевици и токът спря. По време на обяда разлях супата върху масата и гаджето ме напусна. Отменихме снимките за друг ден.

Какво обичаш да правиш в свободното си време? Как се забавляваш?
Мони

Пътувам. Пътувам... Потъвам!

С кои от актьорите в „Забранена любов” ти доставя най-голямо удоволствие да си партнираш и защо?
gossipgirl

Изключително ми е интересно да си партнирам с всички колеги от „Забранена любов”, с които за първи път се срещаме професионално. Всеки със собствените си качества и маниери е уникален. Трудно ще ми е да степенувам удоволствието от партньорството, но съм щастлив, че то е споделено. С интерес се впускам в лукави словесни битки с Анастасия, блестящо изпълнявана от Диана Любенова – актриса с богат диапазон; с постоянно разкъсвания от вътрешни терзания Кристиан, с когото сме венчани в обречен съюз – откровено изпълнение на Любомир Ковачев; Тодор Танчев като Борис – хладнокръвен и непоколебим; Мартин, с когото сме въвлечени в постоянна вражда от благонамерените сценаристи; и многото други.

Здравей, Валери! Всички в истинския си живот си имат половинки. Ти имаш ли? И ако нямаш, кога ще си намериш?
petitu~baby

Привет на всички от истинския живот, които сте се сдобили с половинки! Поздравявам ви от все сърце, и ви целувам. Бъдете честити и дано никога ябълката на раздора не поникне в семейния ви двор!
Здравейте и вие, нещастници без половинки, сомнамбули, лутащи из тъмни улици в нощта, вълци изпостели по трънливи пътища без суета! Галеници на Фортуна, горете в своята уединеност, черпете с всичка сила от кладенците на неизвестността!
Една врачка ми предсказа, че ще срещна своята Психея в Съботата - когато над Дунав се мръкне и сънен Балканът заспи...

Много добре се справяш с ролята си и мисля, че каквато и друга би била – ще се справиш блестящо! Каква е била мечтата ти като малък и дали тя се е сбъднала. С какво си искал да се занимаваш?
Вяра Желязкова

Благодаря за доверието! Когато бях малък, мечтаех да срещна Дядо Мраз. Но той безвъзвратно изчезна. После татко хвърли първия ми изваден зъб на покрива.
Много исках да стана стъклар. Да бъркам в пещта с разтопено стъкло и да духам в тръбата, за да извая най-хубавата гарафа на света.

Персонажът ти в сериала има ли нещо общо със самия теб в реалния живот?
Irkata__95

Да! И двамата сме един дол дренки!


Привет, Иване! Сподели какво е било детството ти, къде и как си израснал?
Karry_Mall

В детството ми нямаше много шейни, понеже рядко се задържа сняг из улиците на Сандански. Но не мога да забравя еуфорията, когато това се случваше. В Струма все още можеше да се плува, а рибата я ловяхме с ръце. Всяко лято ходехме на село, където, въоръжени с лъкове, правехме индиански походи из тамошните дерета. Местните деца ни посрещаха достойно – обстрелваха ни с камъни и буци пръст. Голяма веселба.
Спомням си и романтичните зимни вечери, когато всички от квартала оставахме на тъмно, а когато светнеше – нямаше вода.

Здравей, Валери! Ти си роден в Сандански, аз също. Какво ти доставя най-голямо удоволствие, когато си в родния край? Разкажи някоя интересна случка от тинейджърските си години!
tanche7ooo

Приятно ми е да се връщам в Сандански. Но най-приятно ми е по пътя към Сандански.
Когато бях на ...найсет имах куче.

Някога изживявал ли си забранена любов?
nelitoo

В основата си Любовта е чиста. Тя връхлита - въпреки жалките опити да я контролираме. Постоянно се обграждаме с глупави норми, които пречат на истинското й проявление. Любовта не може да бъде забранена. Все едно да забраниш на слънцето да опложда земята. Влюбвал съм се нееднократно и ще продължавам да го правя. Ще цитирам Яворов: „Любовта е птичка дяволита, дето иска се пилее, дето иска - там ще пее!”

Промени ли те с нещо известността, промени ли се ежедневието ти? Промени ли се отношението ти с околните?
Елена

Когато отидох в магазина да купя сиренце, продавачката зад щанда ме изслуша и с многозначителна усмивка изрече: „За познати лица – от най-хубавото!” и пъргаво се мушна в хладилната камера под тезгяха, откъдето извади прясна слузеста буца сирене. Впрочем нямаше никаква разлика между изложеното сирене и това изпод щанда. Промяната беше в отношението на продавачката – просто започна да ме забелязва. Какво нещо прави малката кутия „телевизор” с хората! Разделя ни в категории. Известността е пагубен съветник на Човека!

Успяваш ли от многото ти фенки и жени около теб да откриеш тази, която иска да е с теб, не заради известността ти, а заради теб самия?
Насинда

Наистина е трудно да откриеш истинската Жена сред тълпата фенки, особено когато тълпата е без гащи.

Какво повече предпочиташ – киното или театъра?
Гост

Обичам киното, обожавам театъра! Предпочитам киното или театъра.

Веднага ли се съгласи да участваш в сериала, след като прочете сценария и разбра, че имаш такава роля?
Гост

Именно това, че ролята е такава, ме провокира да приема незабавно, познавайки само няколко сцени от прослушването. Не беше нужно да познавам целия сценарий. А и, съгласете се, кой би устоял на такъв левент като Кристиян? Шегата настрана! Жената току–що ми бе съобщила новината, че четвъртото дете е на път да се роди.

Когато бях на 20 години решавах висша геометрия все едно да изчислиш хипотенузата чрез Питагоровата теорема. ТОЙ беше влюбен в най- голямата глупачка от класа. И?

..........

"И може би и затова на все повече хора в последните години мечтите им започнаха да се сбъдват - защото не можеш да се откажеш от нещо, ако не си го имал преди това. И за да получиш удовлетворение, трябва първо да си изпълниш мечтите.".........



Когато бях на 2,5 години си мечтаех за вълшебна тръба, с която нощем да обикалям по леглата на децата, да слагам тръбата на ушите им и да гледам през нея какво сънуват.

Забранена любов ПРОМО есен 2009

Децата - индиго

http://www.bg-donna.com/samopoznanie/indigo_children.html

Крис и Валери - Нашата Невъзможна Любов

Интервю с Любо Ковачев - Крис

Разказите на Em

Слънцето клонеше към своя залез и осветяваше спалнята на Валери.Крис беше дошъл отново,бяха прекарали няколко часа заедно наслаждавайки се един на друг на спокойстиве,без страх че ще бъдат хванати от някого.След като се бяха любили Крис се обличаше и се приготвяше да си тръгва.
-Крис,пак ли бързаш? До кога ще идваш за малко и пак ще ме оставяш,аз те искам тук до мен завинаги!-каза Валери с настойчив тон-Остани!
-Трябва да се прибирам едвам успях да се измъкна ,ще дойда пак когато мога-Крис стана от леглото,целуна Валери и се запъти към вратата.
-Крис писна ми да си играеш мен,казваш че ме обичаш,а по скоро ме използваш,идваш тук за поняколко часа,вземаш каквото искаш и си тръгваш.А аз какво да стоя и да те чакам да дойдеш отново?Разбиваш ми сърцето всеки път когато си тръгваш,но нямам сили за повече! каза Валери и отправи тъжен поглед към Крис ;
-Валери,обичам те! Но няма как да оставя Елица сама с бебето,идвам винаги когато мога!
-Това не е достатъчно ако ще те виждам от дъжд на вятър,по-добре да не те виждам изобщо-Валери беше решителен в думите си колкото и да го болеше да изрича всичко това на човека когото толкова обичаше.Но да продължава да страда бе непосилно за него;
-Какво значи това? попита Крис пребледнял;
-За връзка трябват двама,а аз бях дотук! А сега по-добре си върви и ме остави на мира! -Отвори вратата и направи подканващ жест към Крис да си тръгва;
Крис беше в шок,не искаше тази връзка да приключва,обичаше Валери и сам се измъчваше за болката която му причинява,но да започне открита връзка с него бе невъзможно. Крис погледна към Валери , с поглед който сякаш казваше: Не прави това,не искам да те изгубя! Но Валери беше непреклонен,Крис бавно отвори вратата и излезе.

Крис си беше тръгнал и Валери започна да съжалява за постъпката си. беше изгонил единствения си близък човек, единствения когото обичаше и за когото бе готов да жертва всичко.Валери лежеше на леглото си и гледаше тавана в една точка, съжаляваше за всичко което беше казал, но гордостта му беше наранена и нямаше намерение да търси Крис.
Междувременно Крис се разхождаше в парка, унил сякаш отдалечен от цялия свят, чувстваше всичко около себе си толкова чуждо. Когато бе с Валери, беше щастлив, беше себе си и се наслаждаваше на живота, а без него живота му отново придобиваше сиви окраски , сякаш му беше отнето щастието в един миг.Самотен и тъжен Крис вървеше бавно, отиде в дома на майка си, заключи се в стаята си и не искаше да вижда никого. Строполи се на леглото си и заплака, опита се да заспи, но не можеше един и същи момент изникваше постоянно пред погледа му как Валери му казва, че връзката им е приключила.Обърна се настрани и затвори очи, сънят не идваше и не идваше, а мисълта за Валери не напускаше главата му. Спомни си запознаството им на онова парти, мига в който погледите им се срещнаха и учестения си пулс при вида му, беше го харесал още от пръв поглед, от момента в който го видя да влиза през вратата. Спомни си срещите им, раходките, моментите когато бяха двамата в леглото отдадени един на друг, целувките му, очите му, още усещаше аромата на парфюма му по себе си. Обичаше Валери, а колко време му беше отнело да си признае, но сега всичко вече беше приключило, имаха толкова малко време един за друг.Толкова пропиляно време в което е можел да бъде при него. От тези мисли сърцето го болеше повече, сълзи се стичаха по лицето му. Цяла нощ не спа, на сутринта очите му бяха подпухнали, нямаше сили за работа, със загубата на Валери му беше отнето и желанието за живот.
Валери беше решил да се разсее от мислите си за Крис като се затрупа от работа в КP, а задачи там никога не липсваха. Крис искаше да се види с Валери и да разговарят, предположи ,че Валери е вече в офиса, взе си ключовете и излезе. И наистина беше така, в офиса кипеше осилена работа, една секретарка прелетя покрай него с чертежи в ръка, Валери беше там и работеше на пълни обороти, сякаш напук за да го забрави още по-бързо. Изглежда невероятно-помисли си Крис, Валери беше облечен със светло сив костюм, светло синя риза и вратовръзка на сиви и сини линии,лицето му беше сериозно, беше се облегнал с две ръце на бюрото и обсъждаше разпалено идеите си за проекта пред екипа. Тази гледка привличаше неудържимо Крис, искаше да се приближи, да го прегърне през кръста и да го целуне, но успя да прикрие желанието си, никой всъщност не забеляза какво всъщност се върти в главата му.

Разказите на NePoKoRnA

New Беше хубав неделен ден.Утрото се къпеше в слънчеви лъчи,а по синьото небе имаше само няколко облачета.Но за Валери това не беше обикновен ден-днес той имаше рожден ден.След като закуси той отиде до близкия магазин да напазарува-Крис щеше да идва на вечеря и беше решил да му сготви нещо вкусно и да прекарат рождения ден заедно.Но за Крис денят не беше никак хубав-от сутринта майка му следеше всяка негова крачка.Силвия постоянно го разпитваше за кого е подаръка,къде ще ходи,няма ли да вземе и Елица.Той вече не издържаше,беше решен да и разкаже всичко.Толкова много тайни и лъжи,това го убиваше.
-“Мамо,би ли ми отделила малко време”-попита Крис.
-“Разбира се”-каза Силвия-“С теб трябва да си поговорим много,ама много сериозно.От доста време с теб става нещо.а ти нищо не ми казваш.
-“Мамо,аз..”-опита се да каже Крис,но Силвия продължи:
-“Виж,ако е нещо лошо по-добре ми го кажи направо,не увъртай.Нещо с Елица ли,ще се разделяте ли или..?”
-“Не мамо,успокой се.Искам само да останеш спокойна и да го приемеш без да се разстройваш”-каза Крис и хвана ръката и.-“Има друг човек в моя живот и не мога да го крия повече.Обичам го истински и няма да се откажа от него.”
-“Как така?!?Друга жена?Къде..кога,виж,моля те не се шегувай с мен така.Знам,че мислиш,че мога да приема всичко,но не и това….синът ми да бяга от отговорност.Та ти си женен и дете ще имаш.Как можа да го направиш.”
-“Мамо ще ме оставиш ли да говоря”-повиши тон Крис.
-“Познавам ли човека за когото говориш?”-попита Силвия със сериозен тон-“Кажи ми кой е,моля те.”
-“Мамо,приеми го спокойно,моля те.”-отвърна той-“Аз обичам Ва…”
И точно в този момент в стаята влетя Нора,разплакана и бясна.Захвърли чантата си и събори една много скъпа ваза.
-“Миличка какво става?”-попита Силвия,но не получи отговор.”А ти Крис какво ми казваше?”
-“Нищо мамо.Иди виж сестра ми,друг път ще поговорим”-отвърна Крис.”Хайде отивай.”
Силвия го послуша и тръгна след Нора.”Отново не можах да и кажа”-помисли си Крис”Защо все така става?!?”И отново взе книгата си и се зачете.
Минаваше 5 часа следобяд. Крис реши да се приготви за вечерята у Валери и влезе в банята да си вземе душ.През това време Силвия се промъкна в стаята му и започна да търси нещо-снимка,адрес,каквото и да е.Това което и бе казал Крис не и даваше мира.Бърка в джобовете на якето му,в гардероба му,но не намери нищо,което да и помогне.Точно излизаше от стаята,когато видя подаръка,който синът й така умело пазеше да не се разбере за кой е.Тя се върна и отвори картичката.”С пожелание за много любов и щастие”прочете тя.В този момент телефона на Крис иззвъня.Силвия го взе и прочете съобщението”Чакам те в 7 у нас.Валери”.Щом прочете това име си каза:
-“Ето каква била работата.Щом синът ми няма смелостта да ми обясни,сега Валери ще ми каже какво става.”Затвори с трясък вратата и отиде в коридора.Докато се обличаше Крис излезе от банята,а Васил си дойде.
-“Станало ли е нещо?Къде отиваш?”-попита спокойно Васил.Но Силвия само го погледна строго и излезе без да каже и дума.Тогава Васил погледна Крис,който недоумяваше какво става.
През това време Валери подреждаше масата.Беше безкрайно щастлив,че ще прекара рождения си ден с човека когото обичаше.Точно в този момент на вратата се позвъни.
Той погледна часовника и видя,че е 6 часа.Учуди се,че Крис подранява,а и той още не е готов.За негова изненада обаче на вратата стоеше Силвия.
-“Може ли да вляза?”-попита тя.
-“Разбира се,заповядай.Седни тук.Чаша кафе,вино,какво ще желаеш?”-отвърна Валери.
-“Нищо ,благодаря.Искам само едно да ми кажеш.С кого се среща Крис?Днес той се опита да ми каже,но не можа,беше възпрепятстван.Но сега ти ще ми кажеш,защото съм сигурна,че знаеш всичко.И то не само знеш,сигурна съм,че ти си го замислил.”
Това дойде на Валери като гръм от ясно небе.Дори не знаеше какво да каже,цялата тази ситуация го объркваше.
-“Е,чакам”-отвърна тя-“Кажи ми какво всъщност става и как по-точно ти участваш в цялата тази работа”
-“Не,мога да ти кажа ,Силвия,съжалявам.Обещал съм да не казвам и дума,нека Крис говори с теб.”
-“Твоите обещания ..”-каза Силвия”Те не струват нищо.Познавам те много добре.Ти искаш да ме съсипеш,не ти стигна колекцията ми,а сега и семейството ми.Но този път няма да го оставя така.Кажи ми защо толкова помагаш на Крис.Нима искаш да спечелиш доверието му и да се опиташ да го отдалечиш от мен.?Кажи защо?Искаш да го нараниш ли?Защо?”
-“Защото го…”опита се да кажа Валери,когато откъм вратата се чу:
-“Защото той е човекът,когото истински обичам”
Силвия стоеше като вцепенена и обърна поглед към вратата-там стоеше Крис.А след него идваше и Васил.
-“Е мамо,това е истината.Искаше да я узнаеш,ето,казах ти я.”-каза с болка в гласа той.
-“Не това не може да бъде,не може да ми се случва.Боже господи!!”.Тя обърна поглед към Валери,който не смееше да помръдне.Човекът,който съсипа мечтите й,съсипа колекцията й сега се намеси и в живота й.А сега и собственият й син я предаваше.Не,това й идваше в повече.
-“Ние отиваме в кухнята”-успя едва да каже Валери и заедно с Васил се запътиха натам.”Вие си поговорете”
Силвия седеше на дивана и гледаше в една точка.Крис остави ключовете от колата на масичката и клекна до нея.
-“Мамо,чуй ме,моля те.”-каза той разплакан”Не исках да става така.Не зная как се случи” и се опита да сложи ръка на рамото й,но тя се отскубна от него.
-“Не ме докосвай”-изкрещя тя-“Как можа да ми го причиниш?И то с човека,провалил мечтите ми.А помисли ли за Елица,как ще се почувства тя.”
-“А някой помисли ли как се чувствам аз”-изкрещя Крис.”Помисли ли някой какво ми е на мен,как се разкъсвам отвътре.Или не-аз трябва винаги да жертвам себе си.” Той седна на креслото и зарови пръсти в косата си.
”Съжалявам за болката,която ти причинявам.Съжалявам и за Елица,която не го заслужава,права си.Но не съжалвам за нито един миг,преживян с Валери.Всичко беше толкова прекрасно.Нима не беше ти тази,която ми казваше да следвам сърцето си и да бъда себе си.Ето послушах те.. ”
Силвия заплака още по-силно.Тя знаеше,че всяка негова дума бе истина.Не знаеше какво да каже.В този момент в стаята влязоха Валери и Васил.Тя извърна разплаканите си очи и ги погледна.
-“И ти си знаел и си ме лъгал”-каза укорително на Васил.”Не мога да повярвам”
-“Да знаех.Съжалявам,че не ти казах,но това не беше мое задължение.Крис трябваше да ти го каже”-отвърна Васил.”А сега се успокой,моля те”
Силвия стана ,изправи срещу Валери и му каза:
-“Радвай се,постигна целта си.Разби моят свят,а сега и семейството ми.Никога няма да ти го простя,никога.Запомни го.”Взе чантата си и се приготви да излезе,но Крис я спря.Тя обаче се отскубна от него и излезе.
-“Остави я,сега е разстроена.Няма смисъл от думите ти,няма да те чуе.Ти остани тук тази вечер.Аз отивам с нея”-отвърна Васил.”Опитайте се да поспите и утре ще го ворим.”.Валери затвори вратата след него и погледна Крис-беше съсипан,сълзите се стичаха от очите му.Когато застана до него,Крис се хвърли в прегръдките му и заплака още по-силно.”Дали наистина не беше виновен за всичко това”мислеше си Валери,но отговорът сякаш не идваше.
Нощта се очертаваше да бъде дълга.Свещта,която Валери беше запалил за вечеря догаряше бавно и осветяваше подаръка на Крис,който така и остана неотворен.Мълчанието и болката сякаш тържествуваха.Крис лежеше на спалнята в прегръдките на Валери и отпиваше от чашата си с уиски.Двамата се споглеждаха от време на време,нямаше думи,които да опишат случилото се.В същото време Силвия седеше на дивана в апартамента си и се опитваше да осъзнае случилото се.В главата й все още отекваха думите на Крис,погледа на Валери се беше запечатил в ума й.В момента,в който от вратата влезе Васил,тя отиде и се сгуши в него.Беше му простила,защото знаеше,че той е единственият,който може да я подкрепи в този труден момент.Часовете минаваха ,а болката не спираше.Дали можеше да прости,дали животът щеше да тръгне постарому,никой не знаеше…Всичко беше във ръцете на съдбата….


To Be Continued....


След поредното си спречкване с Ели,Крис реши,че трябва поне за малко да спре да
Мисли за всички свои проблеми и да се отдаде изцяло на работата си.Взе един
От учебниците,седна на дивана и се зачете….Но нима можеше да се заблуждава,
Че всичко би могло да отмине ей така,като че ли не е било. ."Трябва да си взема душ и да изтрия всички лоши помисли ".Речено-сторено.Взе хавлията и отиде в банята.След около половин час Крис стоеше в кухнята,облечен в любимият си син халат и четеше
Своя учебник,докато стане кафето.Когато всичко стана готово,той взе чашата и учебника и реши да седне на дивана.Тъкмо щеше ад го направи,когато на вратата се
Позвъни.”Кой ли е пък сега?Сигурно Нора пак е забравила някой грим”….
Но,не този път се лъжеше…На вратата стоеше Валери.
-Мога ли да вляза?-попита той .
Кристиян го погледна в очите и кимна утвърдително с глава.
“Защо си тук Валери?Ако си дошъл да искаш любовни съвети не си дошъл при правилния човек.
-“Пак редовните проблеми с Елица,нали?”
-“Не е твоя работа.Но да се върнем на въпроса…Защо си тук?’-попита отново Крис без да отмества своя поглед от Валери.
-“Дойдох да поговорим за нас,за…”-каза Валери.
-“Няма какво да си кажем по този въпрос.Ти ме попита и аз ти отговорих,че избирам Елица,а пък и ще ставам баща.Това поне е една сериозна причина за да избера нея”-
каза Крис с тънка нотка на несигурност в гласа си.
Валери впи поглед в очите на Крис.В тях се четеше всичко-огромната любов,която
Изпитваше,а също така и раните от жестоката действителност.Но Крис запази
Смообладание и каза:
‘Ако няма друго моля те да си вървиш”….
“Защо Крис”-каза Валери..”Защо продължаваш да си толкова жесток със себе си
и никога не слушаш сърцето си”…
“Жесток със себе си?!?” повтори Крис.
“Да…Ти ме отблъскваш отново и отново,измисляш си глупави извинения,като ученето,работата и други..Но сега аз знам защо го правиш-ти просто си уплашен”
“Не съм ,просто съм реалист”..
-“Да ти си…Страхуваш се да ме допуснеш близо до теб,до сърцето ти.Страхуваш се
какво ще кажат хората.Но сега ми кажи,че не ме обичаш,че не ме искаш и аз ще
изляза от тази врата и ти никога не ще…”…..
Крис сложи пръст върху устните му и не му позволи да каже нищо повече.Погали
Лицето му и го целуна нежно и силно,със цялата страст,която таеше в себе си.
Стигнаха до стаята на Крис и се заключиха.Нов подкан не им трябваше-Валери
Нежно свали халата на Крис и обходи с устни шията му…Крис свали горните му дрехи и двете полуголи тела се притиснаха едно в друго,притеснявани само от лунната
Светлина ,промъкваща се през прозореца.Усещаше се само учестеното им дишане….Колко време беше мечтал за това-да го има,да го усети с всяка фибра по тялото си,да целува тези устни...и сега всичко бе реалност. Ръцете им шареха по мокрите им тела,устните им изучаваха и най-скритите местенца от телата им.Крис погледна в очите на Валери и си пожела това никога да не свършва.
Най-накрая беше открил истинският човек,този,който го кара да се чувства жив и да изпълва деня му.Сега не му пукаше какво ще кажат хората-Беше негов и това го успокояваше,можеше да се скрие в неговите силни ръце,да усети аромата на бялата му кожа и да го целуне…
Бяха минали часове преди някой от двамата да може да каже нещо.
“Сега изглеждам ли ти уплашен”-попита Крис.
-“Не,ти просто…”опита се да каже Валери.
-“Не говори,а слушай…Обичам те,Валери…Бях глупав и не осъзнавах какво значиш за мен.Но в момента,в който си представих как си отиваш,моят свят сякаш се срина.Не искам да те загубя”
-“Това никога няма да се случи”-каза Валери ,докато покриваше телата им със завивката.”Аз ще съм винаги тук,до теб,и в добро и в лошо…”
“-Ти си моят живот”-каза Крис и го целуна нежно।И двамата впиха поглед сгушени един в друг,получили признание…Едно признание променило живота на двама души॥една истинска и вечна забранена любов...

В апaртамента на Валери.Мартин,седнал на канапето разлистваше новият брой на Playboy,докато Валери и Крис стояха и обсъждаха скиците на новият проект.
-“Няма да повярвате какво намерих.”-рече зарадван Мартин.Тая новата манекенка се е….
“Би ли спрял поне за секунда да говориш.Ние с Крис се опитваме да работим ако не виждаш.”-рече ядосано Валери.”И по-добре си върви,така и така не ни помагаш,по-добре не влошавай нещата”….
-“Ок,пичове.Напускам ви.Крис ще ти звънна да се уговорим за бара довечера.Ще бъде просто уникално.Ако знаеш какви мацки ще дойдат”-каза Мартин,щастлив,като че ли току-що е свалил огромен товар от себе си.
-“Добре,ще се чуем после.Ще дойда с теб да те изпратя”-рече сконфузено Крис.
И вратата се затвори.Когато се върна в огромната стая,Крис не намери никого.Само чу от съседната стая:”След малко идвам само да се проблека,Крис”
-“Добре.Аз отивам да си налея кафе”-каза Крис и отиде в кухнята.
След минути Валери се върна и зае отново мястото си на стола,при множеството скици,струпани около него.
-“Кафе?”-попита Крис.
-“Не,благодаря .Но едно уиски с лед не бих отказал”-каза инстинктивно Валери,загледан в една голяма скица.
“Трябва да работим много за да свършим навреме”-каза Крис,докато наливаше чашата с уиски.”Мисля,че всичко ще бъде….”
Той не можа да довърши думите си,защото Валери беше застанал до него и беше сложил ръцете си на рамената му..В следващия момент той обхвана лицето му с две ръце,притисна го нежно до стената и потърси устните му.Усетил дъха му по-близо от всякога,за секунди Крис като че ли забрави всички разумни аргументи,но изведнъж се отдръпна с рязко движение и каза:
-“Валери,не..”
-“Защо не?!?-попита го Валери.-“Нима и ти не го желаеш…”
-“Нека не обсъждаме сега тази тема.”-сепна се Крис.
-“А кога?!?”-попита го Валери със сълзи в очите.-“Всеки път ти бягаш от темата, а аз-аз винаги се чудя какво съм ти казал или какво съм направил,че да не желаеш дори да ме целунеш.Мисля си с какво съм заслужил това…Нима ти толкова ме мразиш…”
-“Но…”
-“Няма но Крис.Знаеш ли какво ми е когато те гледам със Елица.Да я прегръщаш ,да я целуваш.Имаш ли си на идея колко много боли това?Не,нямаш.Защото ти се интересуваш единствено от мнението на околните.”
Крис не можеше да каже нито дума,сякаш буца бе заседнала в гърлото му.А нима той беше прав?!?В този момент Крис не издържа,притисна тялото на Валери към стената и му впи страстно устни в неговите.Хвана го за ръката и го поведе към спалнята.С един жест свали ризата на Вал и своята.Сега забрави всичко-Елица,детето,скиците….За него имаше значение само този момент-тук и сега,в прегръдките на човека,когото истински обичаше.С устни изпи сълзите му,зацелува го по лицето, шията, гърдите,.Усети ударите на сърцето му,които бяха в унисон с неговите,мириса на нежната му кожа,приласкаваща го все повече и повече.
-“Как може дори и да си помислиш ,че те мразя,Вал,когато ти си най-красивото нещо,което съм имал в този живот.”-едва успя да каже Крис.
-“Не говори,а ме целуни”-помоли го Валери.
Валери просто не можеше да повярва.Неговата мечта се превръщаше в реалност-докосваше това добре сложено тяло,което сякаш бе създадено само за неговите ръце,захапваше нежно тези устни,чиято усмивка караше колената му да омекват.
Искаше му това да не свършва.Минаха часове.Сред белите балдахинени завивки две тела все още доказваха любовта си едно на друго.Крис извърна поглед и впи поглед във очите на Валери,който сякаш му казваха”Твой съм-сега и завинаги”
“Обичам те Вал।”-каза Крис,надигна се,целуна го за пореден път и се сгуши в него....

Мартин седеше на любимия си диван,замислен над документите,който му беше дал баща му,докато Крис се размотаваше около билярдната маса.В един момент на вратата се позвъни и Мартин отиде да отвори.
-“Ооо,нашият бъдещ пътешественик се завърна”-каза с усмивка Мартин.
-“Благодаря за милото посрещане.Точно това ми трябваше-доза ирония за да започна деня.Здравей Крис!!!”-каза Валери.
-“Здрасти”-повтори по инерция Крис.”А какво беше това за пътешественика?!?”
-“Нима не знаеш”-каза с усмивка Мартин.”Нашият скъп приятел,г-н Кадиев,ще пътува за Франция.
-“За Франция?!?Как,кога?”-попита стреснато Крис.
-“Полетът ми е за утре в 7 вечерта и ще остана 4 дни.Избраха ме да водя преговори по един проект с едни французи.А тъкмо ще разгледам и красивия Париж и току-виж съм решил да остана за по-дълго…”-каза замечтано Валери.
-“Да а после ще си намериш и някоя красива французойка,която всяка сутрин ще ти носи полугола кафето в леглото и…”-каза Мартин ,докато отпиваше от уискито си.
-“Да,да,да..Знаем ги твоите мечти,Мартине.А пък и от друга страна на кого би му пукало дали ще съм тук или не?На кого съм му дотрябвал?Ако имаше някой,който ме ценеше той щеше да ме последва..”-каза Валери,сядайки на дивана до Марто.
-“Повярвай ми на мен много ще ми липсваш.С удоволствие бих дошъл с теб.”-каза Мартин
-“О,да не се съмнявам.Ние с теб имаме много дълбока връзка и не можем един без друг.Направо не знам как ще се стърпя да не съм до теб”-отговори с нескрита ирония Валери.
Двамата като,че ли забравиха Крис,докато той не се обади с разочарован глас:
“Добре момчета стига със любовните излияния.Сега ако обичате ме оставете поне за малко сам,имам работа.”
-“Да,аз тъкмо тръгвах на към нас за да си приготвя багажа”-рече Валери”Предай много поздрави на Ели и и кажи да се пази.”
-“Ок,аз и аз тръгвам,щото имам работа в клуба.Тъкмо ще те изпратя”-рече Мартин,наметна якето и двамата с Валери излязоха от апартамента.
В този момент гробна тишина настана около Крис.Той се огледа.Стените,билярдната маса,дивана,на който допреди малко беше седял човека,когото истински обичаше.Не,той не можеше да издържа повече.Всичко,това го задушаваше,а и новината за заминаването на Валери,това беше върха на всичко.Той взе якето си и реши да се разходи,да си вземе глътка чист въздух.Половин час по-късно Крис се разхождаше в парка и седна на една пейка.В този момент покрай него минаха двама влюбени,хванати за ръце…Крис ги погледна,стана и тръгна..Върна се отново към своите задължения.
На другия ден той стана,отиде на работа,прави всичко като по инерция,без никакви чувства.За него всичко беше еднакво-сиво и безразлично.Към 5 часа всичко това свърши и си беше вече вкъщи.Крис свали сакото си и се метна на дивана.А сега какво?-попита се той.Взе телефона и звънна на Елица,но се включи телефонният секретар.Обади се на майка си,но и при нея се случи същото.Той беше останал сам.Колко много му липсваше сега Валери.В един момент си спомни думите се”Остави ме и ме забрави”, който отправи и с тях истински нарани любимия човек,спомни си и думите на Валери.Припомни си хубавите мигове с него,спомни си двамата влюбени,които видя вчера.Нима той не можеше да бъде като тях.Нима не можеше да бъде щастлив?!?Но ума му отново му казваше,че греши,че сега той трябва да е до Елица…А сърцето му не спираше да крещи че обича Валери,че не би искал да го изгуби,че не може да си позволи да го изгуби…Но кое трябва да послуша…Самият той не знаеше.Само извърна поглед и се взря в часовника..Беше 6 часа,а това го побъркваше…Взе ключовете и якето си и излезе….

Междувременно Валери беше вече на летището.Той стъпваше с големи крачки и се оглеждаше.Нима търсеше някого?!?Нима все още се надяваше,че Крис би го последвал.Та това би било лудост”.В момента той сигурно е у Константинови и се забавлява заедно с Мартин и Елица”-помисли си.Стигна на мястото за регистрация на билетите.Подписа се,остави багажа си при другите и тръгна към самолета.Качи се и зае своето място.Как му се искаше сега Крис да е до него,да се оглежда в неговите очи,да чува смеха му..За него тези 4 дни щяха да са цяла вечност.Той се отпусна ,потопи се в своите спомени ,незабравими,даващи му сили да върви напред и заплака.Неусетно минаваха часовете и ето че самолета кацна на летището в Париж.Валери взе куфара си и тръгна към хотела,в който имаше резервация.А той беше един от най-красивите в цял Париж.Сега отново беше Валери Кадиев,този когото всички познаваха-силният и непреклонен.Настани се в стаята си.Взе си душ и се подготви да обиколи наоколо.”Друга страна,непознати хора…”-мислеше си той,докато слизаше по стълбите.Разходи се по главната улица,вечеря сам в един красив ресторант,а после,докато се връщаше към хотела гледаше звездите и размишляваше…Прибра се в стаята си ,съблече дрехите си и облече халата си..Седна пред огледалото,отпи от чашата с уиски и заплака.
“-Има такъв..има човек,на който до болка му пука за теб.Има такъв за когото ти си всичко.Има такъв,който би те последвал навсякъде”-чу изведнъж зад гърба си.
Валери остана като вцепенен.Изправи глава и видя отражението на Крис в огледалото.Обърна се и не можа да повярва на очите си.
“-Какво правиш тук?Как..”-успя едвам да попита Валери.
Но не можа да продължи да говори защото Крис не му позволи.Той впи устни в неговите и нямаше намерение да ги махне оттам.Свали якето си и с бавно движение махна халата на Валери и се остави изцяло да бъде воден от сърцето си.Притисна тялото си в неговото и го зацелува още по-страстно.Сега искаше само да го усети и да му докаже любовта си.За него не съществуваше друг,освен Валери.Крис погали нежно устните му,усети учестеното му дишане.Попи с устни сълзите му и се огледа в очите му,които сякаш му казваха”твой съм сега и завинаги…обичам те”.Погали нежната му кожа,опозна всяка част от тялото му.Валери се сгуши в него и двамата заспаха прегърнати. Крис се събуди първи призори и се огледа.Лежеше в едно огромно легло,в един от най-големите хотели в Париж.А до него спеше не кой да е а Валери-човекът,който обичаше истински,човекът за когото би дал живота си.Този път той нямаше да избяга,нямаше да се страхува дали някой няма да ги хване.Нямаше го забързаното софийско ежедневие,нямаше я Силвия,нито Нора или Елица.Нямаше и помен от болката ,която изпитваше вчера.Погали го по бузата и го целуна.После облече някакви дрехи и излезе на терасата за да погледа изгрева.Изведнъж Валери се появи зад него и го прегърна през кръста
“-А сега какво ще е обяснението,което ще дадеш на Силвия?’-попита го той.
-“Първо добро утро!Не ми се говори за това.Не го мисли повече,Вал.Сега сме само аз и ти,тук и сега..”каза Крис.
-“Само ти и аз”-повтори Валери.”Колко красиво звучи…”
-“Обичам те,Вал”
-“Аз също”-каза Валери и двамата прегърнати се взряха в изгрева…Изгрева даващ началото както на новият ден,така и на една истинска и неразрушима любов…।

Беше полунощ.Крис се въртеше в леглото и не можеше да заспи.Нещо не му даваше мира.Дали заради работата или заради Елица..Не,не можеше да се залъгва повече-всичко това беше заради Валери и неговото признание,признание за една невъзможна любов.А сега на всичкото отгоре и пътуването-той,заедно с Валери и Мартин отиваха за уикенда на вилата на Константинови.Там щяха да избягат от забързаното ежедневие и най-вече спокойно можеха да работят върху проекта си.Всъщност това беше и причината за пътуването.Но непрекъснато нещо го връщаше към случката с Валери.Той докосна устните си ,който все още носеха печата на целувката с Валери,тази целувка,която накара сърцето му лудо да забие и за момент да забрави реалността.А това означаваше само едно-че той е…”Не,какви глупости си мисля”-рече си тихо Крис.Той нямаше сили да го признае дори пред себе си.Тогава се върна отново в стаята си,легна в леглото и стисна очи…В същото време и Валери не можеше да заспи..Той стоеше на прозореца в огромния с пуст апартамент и гледаше луната.Сякаш се молеше да намери правилното решение..В очите му блестяха сълзи,а тишината и празнотата го побъркваха.Беше разкрил себе си пред някого,но отново беше отхвърлен.И този път болеше още повече,защото беше отдал сърцето си.Как му се искаше сега Крис да е до него,да усети присъствието му,да сподели щастието си с него.Но това беше невъзможно.В ума му отново отекнаха думите”Забрави за мен,живей все едно ме няма…”Всяка една от тези думи го убиваше малко по малко.А нима е толкова лесно да забравиш една любов?!?Нима можеш да заповядваш на сърцето?Дори и не искаше да мисли за този уикенд-как щеше да стои близо до Крис,без дори веднъж да му каже,че го обича..как можеше да гледа на него само като на бизнес-партньор отсега нататък ?Как?...Тази нощ много въпроси останаха без отговор,много истини останаха несподелени и се изгубиха в тишината.Единствената надежда се криеше в новия ден,ден изпълнен с нови идеи и предизвикателства..
На сутринта Мартин и Крис седяха в колата и чакаха Валери.
-“Май нашият приятел ,г-н Кадиев,е преживял много бурна нощ за да закъснее толкова”-рече Мартин.
-“Всеки си има трудни моменти”-отвърна Крис.”Дори и хора като него,които са винаги точни.Сигурно…”
-“Здравейте ! Много ли се забавих”-попита запъхтяно Валери,докато оправяше черните си очила,който прикриваха подутите му от плач очи.
-“Ооо,любовника спокойно.Не много.Сега ако ни и разкажеш какво си правил и коя беше,може и да забравим изобщо,че си закъснял”-отвърна доволно Мартин.
“Благодаря ти,Марто.Ти си истински приятел.Винаги знаеш от какво имам нужда-доза ирония,както всеки път.”
“Добре,след тази красива плеяда може ли да тръгваме все пак”-обади се Крис”Имаме работа,ако не помните”…
Мартин качи саковете и потеглиха.През целия път никой не отрони и дума.Чуваше се само музиката,която се опитваше да разведри напрегнатата докрай обстановка.Валери свали очилата,обърна поглед си към Крис и срещна неговия.В очите им се четеше всичко.Валери не искаше да се крие повече-беше истински влюбен,както никога досега.Влюби се в Крис от момента,в който го видя.Колкото и да се опитваше да се прави на безразличен.Нищо не можеше да заличи онова,което изпитваше-искаше Крис за себе си.Но той убиваше всяка надежда.Дали това беше самият той или искаше да прикрие истинското си аз,Вал не знаеше.Опита се да го заговори,но видя,че няма смисъл-сякаш ледена стена беше издигната между двамата.И отново се загледа през прозореца.Стигнаха при вилата и се настаниха.Уговориха се да се видят на вечеря.Валери,уморен от пътуването,реши да си вземе душ.Взе хавлията си и влезе в банята.В това време Крис си спомни,че си е забравил часовника в банята и се запъти натам.В момента,в който отвори вратата,нещо накара дъхът му да спре-не можеше да отмести поглед от тялото на Валери.Тънки струйки вода се стичаха и мокреха бялата му като мляко кожа.Тези красиви кафяви очи,които те изгарят с поглед,тези сладки устни,чиито вкус никога не би могъл да забрави.”Боже мой,какво ми става”-попита се Крис.Точно в този момент би влязъл и би се отдал на страстта си.Но звънът на телефона го върна отново в реалността-отново непреклонният Крис.Този звън накара Валери да спре душа и да излезе от банята за да го вдигне.На стълбите обаче се сблъска с Крис и това накара част от хавлията му да се свлече.Двамата бяха толкова близо,опасно близо един до друг
-“Аз…аз…”-започна да заеква Крис при вида на Вал .
-“Какво?Кой беше?”-попита Валери.
-“Мартин.Обади се да каже,че му се налага спешно да се върне в града.Но утре рано суттринта ще е тук.А и вечерята ще е готова след малко”.Нищо повече не можа да каже Крис..двамата се целунаха Валери го обгърна през кръста.Всичко стана изведнъж..просто инстинктивно.В следващия момент Крис се отскубна и каза:
-“Ти си луд.Стой надалеч от мен!” и избяга.
На вечеря седяха само двамата на голямата маса в трапезарията.Крис в единя край,а Валери в другия.Нито един от двамата не беше гладен,никой не отрони нито дума.Крис стана безмълвен и отиде в стаята си.Отново единствен събеседник на Валери остана самотата.Тогава реши и той да се качи в стаята си.Минавайки покрай стаята на Крис,той вдигна поглед към вратата и заплака.Единственият човек,когото обичаше го мразеше-това беше неговото наказание.Влезе в стаята си,остави чашата с уиски на нощното шкафче,седна на ръба на леглото и се загледа в пламъка от камината.
-“Защо трябва да ни се случва това?’-чу откъм терасата на стаята му.Обърна се и видя разплакания Крис.,който продължи:”Всеячески се опивах да те забравя,но не мога.В съзнанието ми винаги изникват очите ти,устните ти,тази целувка…Исках да избягам от реалността,да вървя против себе си..Но вече не мога,а и не издържам.Обичам те,с цялото си сърце.”Крис знаеше ,че това е лудост..всичко,което казва,всичко ,което прави.Но в същото време това беше най-красивата и сладка лудост,в която беше себе си.
-“Не говори повече”-спря го Валери-“Нищо повече не ми е нужно”…Сложи пръст на устните му,погали го по лицето и бавно го зацелува.Нямаше връщане назад.Двамата свалиха дрехите си и легнаха на мекият килим пред камината.Валери отново впи устни в неговите и Крис отново усети онази тръпка-насладата от целувката,толкова нежна и същевременно толкова силна и изпепеляваща.Обходи всяко кътче от тялото му-гърдите,врата,раменете…
-“Обичам те”-промълви Валери.
-“Не говори а продължавай”-каза запъхтяно Крис и притисна още по-силно тялото си до неговото.Искаше да усети аромата на бялата му кожа,да го почувства със всяка фибра на тялото си.Часовете минаваха,а телата им горяха от желание и страст….Единственото,което се чуваше бяха ударите на две влюбени сърца…От светлината на пламъка върху стената се очертаваха сенките на две тела –две тела извън реалността,непрекъснато доказващи любовта си едно на друго сред белите копринени завивки.Единствен свидетел на тази любов беше Луната,която осветяваше голите им тела,Единствена тя нямаше ад ги съди за това,което правеха,за това,че разкриха себе си тази нощ…Любиха се като луди,без дори да спрат за да си поемат въздух.Обичаха се-това беше единствената истина.
-“Прости ми всяка грешка,Вал”-каза Крис,надигна се и го целуна.
-“Няма за какво да ти прощавам…Разбирам как се чувстваш…Ти си смисъла на живота ми,обичам те…”-отвърна Валери.
-“Аз също…Не мога да живея без теб…Само като си помисля,че мога да те изгубя и…”
-“Не продължавай.Наслаждавай се на момента”-каза Валери,придърпа Крис към себе си и двамата заспаха прегърнати.
Рано ,на другата сутрин Мартин пристигна.Когато влезе във вилата и не намери никого на първия етаж,той се заизкачва по стълбите и се развика:
-“Ехо..Крис..Валери..къде сте?
В просъница Крис и Валери дочуха гласа му и стъпките му,които идваха все по-близо и по-близо।Двамата се сепнаха и скочиха като ужилени.Обстановката около тях беше неузнаваема-те,двамата,голи в леглото,камината беше изгаснала,а дрехите им бяха разхвърляни из цялата стая.А гласът на Мартин идваше все по-близо и по-близо.Двамата се спогледаха:Ами сега?Нима раят свършваше тук?!?Извърнаха поглед към вратата и останаха като вцепенени,когато видяха дръжката на вратата да помръдва…॥

Анастасия отново беше организирала вечерен благотворителен бал,на който бяха поканени важни особи.Но освен тях разбира се там бяха семейството и и много приятели-включително и Валери.Всички се забавляваха,но определено се усещаше напрежението между Крис и Валери.Валери стоеше при приятелите си адвокати и бавно отпиваше от питието си.Дори не се обръщаше към Крис,искаше поне тази вечер да прекара спокойно,да направи крачка към забравата.Но дали би могъл да издържи,дори и самият той не знаеше.На Крис обаче нещо не му даваше мира.Колкото и да се опитваше да се разсее,погледът му винаги попадаше върху Валери.Нещо все го влечеше към него.
-’Дори и не ми говори,не ме поглежда…Какво ли се е случило?Нима ме е забравил?’-рече си Крис.Тогава той се престраши и тръгна към него,когато обаче видя Елица да отива при Валери.Прошепна му нещо на ухо и двамата отидоха в кабинета на Борис.
-“Какво по дяволите става тук?”-каза Крис и отпи нервно от питието си.Минаха 15 минути,а те не излизаха.Тогава Крис стана от стола,остави чашата и се запъти накъм кабинета.Беше решен да влезе и да разбере какво става.Когато отвори вратата видя Валери и Елица да си говорят и да се смеят.
-“Извинете,прекъсвам ли нещо?’-попита Крис
-“Не,спокойно.Тъкмо разказвах на Елица как е минал уикенда във вилата,който прекарахме”-отвърна Валери
-“И то с най-малките подробности.Повечето,от който са много забавни.Но аз ще ви оставя защото трябва да отида да видя гостите.Не се бавете.След малко започват танците..”-отвърна Елица,усмихна се на Валери и излезе.
-“Извини ме Крис,но ме чакат”-отвърна Валери
В този момент Крис отиде,хлопна вратата и каза:
-“Ти никъде няма да ходиш.Още сега ще ми кажеш какво “толкова забавно” си разказвал на Ели.
-“Ами случиха се много интересни неща там,не мислиш ли ?”-каза усмихвайки се Валери.
-“Не ми казвай,че си…”
-“Не ,спокойно”отвърна Валери.”Не и казах нищо за нас.Нямам способността да разбивам сърцата на хората,които обичам.Докато виж ти си много добър в това.А и това беше просто една грешка,както би казал ти”
-“Нека не отваряме сега тази тема”-помоли го Крис
-“Ти какво,да не би да не мислиш така?Само не ми казвай,че…
-“Не важно какво мисля”-рече Крис.
-“Добре тогава извини ме,но както казах ме чакат”-отвърна Валери и понечи да отвори вратата,но тогава Крис направи нещо неочаквано-хвана дръжката на вратата,затвори я и притисна Валери до нея.Тогава погледите им се срещнаха,а в тях се четеше всичко.
-“Валери,не мога повече така.Не издържам…”прошепна му Крис и доближи лицето си още по-близо до неговото.Вече усещаше дъха му как пари кожата му,аромата му.
-“Бъди силен,ще ти мине.Ти умееш да се справяш с такива ситуации,приятелю.А сега се наслаждавай на партито.Наздраве!!!”-отвърна безизразно Валери,отскубна се от Крис,взе чашата си и излезе.Докато затваряше вратата красивите му кафяви очи се насълзиха.Само господ знаеше какво е в момента в душата му.Само той знаеше какво му струваше това да отблъсне човека ,когото истински обича.Беше пропуснал шанса на живота си-за първи път Крис му отвръщаше,а той провали всичко.От другата страна на вратата Крис стоеше като вцепенен и не можеше да повярва.
-“Приятел?!?Не не мога да повярвам.Нима ме е забравил толкова бързо?Нима това е била една игра?Не,това не е вярно,не може да ми се случва…”каза си Крис и се сви на канапето.В този момент влезе Силвия и го попита:
-“Крис,какво става?Видях Валери да изхвърча оттук.Какво се случи?”
-“Нищо,поредното сдърпване за проекта”-отвърна Крис
-“Тръгвай тогава,танците започват.Няма да позволя на момчето ми да бъде тъжно.Хайде да танцуваме”-усмихна се Силвия и двамата се присъединиха към гостите в голямата стая.Започнаха танците.Анастасия беше доволна от себе си и прегръщаше съпруга си,Мартин отново се закачаше с една от сервитьорките.Крис танцуваше с Елица,а Валери с една своя колежка.Но нито един от двамата не се интерсуваше от танците,като че ли бяха в друга реалност.В един момент погледите им се срещнаха.Крис усети как очите на Валери му казват:”Обичам те,дори не знаеш колко много.Не можеш да си представиш колко.Липсваш ми толкова много.Трябва да бъда до теб,искам го.”
-“Обичам те”-се отрони изведнъж от устните на Крис.
-“Какво каза,Крис?’-попита го Елица.
-“Обичам те”-повтори със силен глас той без да отмества поглед от Валери.Усещаше,че греши като стои в обятията на Елица,неговата съпруга,а мислеше за друг.Тя не го заслужаваше.Знаеше,че това неволно”обичам те” не беше за нея,а за човекът,който обичаше истински-Валери.
Танцът приключи и всички насядаха по масите си.Това беше краят-Валери не издържаше повече и минута тук.Искаше му се да не беше чул думите на Крис,искаше му се да беше както пред-Валери Кадиев,силният и непокорен,несломимият и преодоляващ всяка трудност.Изпи чашата си на екс,сбогува се с колегите си и с Ели и си тръгна.Мина през големия двор,излезе през портата,пресече улицата и отиде в парка.
Точно в този момент някой го хвана за ръката.Обърна се и видя Крис.
-“Къде си мислиш,че отиваш?’-попита го той.
-“Нима те интерсува?’-отвърна Валери.”Нямаме какво да си кажем,така че ме пусни.Не разбираш ли,Крис?Убива ме цялото това,цялата тази заблуда.Живота ми беше една пустиня,от която търсех изход.Докато не се появи ти.Влюбих се в теб от мига,в който те видях.Ти ми даде сили да продължа напред,да се боря.А сега какво?Гледам те да прегръщаш Ели,да я целуваш,да и казваш обичам те.В такива моменти сякаш хиляди отровни стрели се забиват в сърцето ми.Не издържам вече.Остави ме,моля те.Не издържам…”
Без да каже нито дума,Крис впи устни в неговите,там,посред парка.Вече не го интерсуваха минувачите,единственото,което имаше смисъл беше случващото се.
-“Не говори повече,Вал”-отвърна Крис”Сега само ще слушаш.Ти нищо не знаеш.Не можеш да си представиш колко ми липсваш.Мислиш ли как се чувствам аз?Трудно ми е да мълча,да върша нещата както преди.Защото нищо не е както преди.Сега,ако теб те няма,в живота ми ще зейне пропаст.Ти промени моя живот напълно…Всеки ден,всяка минута си спомням нашите моменти…Независимо –лоши или добри,но наши…Чуваш ли-наши…”
-“Крис,моля те спри.Не го прави.Не ми давай напразни надежди…”-промълви Валери и опря челото си на рамото на Крис. Крис повдигна главата му, погледна го в очите и отвърна:
-“Ти си част от мен,и аз от теб.Ти си мойто второ аз и няма да ти позволя да си тръгнеш.Мислех си,че мога без теб,но съм се лъгал…Обичам те!’
-“Аз също”-отвърна Валери.
“Искам те…Искам да те усещам до себе си”-каза Крис,хвана го за ръка и двамата се затичаха।Качиха се в колата на Валери и потеглиха.Не ги интерсуваше нищо друго,бяха забравили света около себе си.Когато пристигнаха при апартамента на Валери,нищо вече не можеше да ги спре.Крис обхвана Валери през кръста и го зацелува страстно,дори не му позволи да диша.Свалиха дрехите си,разхвърляха ги из цялата спалня и паднаха на балдахиненото легло.Страстта ги беше завладяла изцяло.Телата им се преплитаха,а душите им бяха отдадени изцяло.Усещаше се само учестеното им дишане…Времето минаваше.На бала всичко си беше все същото-делови разговори,музика и смях.Докато някъде,в един апартамент двама души вкусваха от забранения плод.Две тела,изпотени и треперещи от страст,се сливаха и опознаваха.Устните постоянно шепнеха”обичам те” и с този призив посрещаха новия ден….

Наглед беше най-обикновен ден.Но у Константинови не-днес Крис имаше рожден ден.Като подарък Анастасия реши да отбележи това събитие пищно и организира парти.През деня Крис получаваше много обаждания-от колеги и приятели.Получи и красиви и скъпи подаръци.Но той беше все така замислен-Валери все още не беше му се обадил.Дали заради скандала,който имаха вчера или заради друго-той не знаеше.
Крис седеше заедно с Ели на дивана и разглеждаха някакво списание.Изведнъж в стаята влетя Мартин,с една кутийка в ръка и извика:
-“Здравейте,компанията!Как е настроението на рожденника?
-“Като те видях и се приповдигна още повече”-отвърна Крис.
-“Знаех си,че действам така и на другите,не само на жените”-отвърна със задоволство Марто.Помежду другото моят подарък е страхотен,ще ти го дам довечера в клуба.”
-“Не се съмнявам в това!Ще бъде страхотно!”-усмихна се през сила Крис.
-“А,заповядай”-каза Марто и подаде кутийката на Крис-“Това е от Валери.Помоли ме да ти го дам.Пожелава ти приятно прекарване.Е аз тръгвам.До довечера.”
-“Чао,до довечера”-отвърна Крис,седна на дивана и се замисли.
Ето,че дойде време за партито.Всички гости се бяха събрали и чакаха само рожденника.
А Крис стоеше в стаята си и се приготвяше.Но нямаше никакво настроение.Не можеше да празнува,нещо не му даваше мира.Погледна подаръците-всички бяха от скъпи по-скъпи,но за него нямаха никакво значение.Постави ръка на голямото огледало и устреми поглед в него-гледаше отражението си и размишляваше.Беше истински щастливец,както биха казали,защото имаше всичко,за което може да си мечтае един човек-страхотна работа,голямо семейство,добра съпруга,а скоро и дете.Но на него му липсваше най-важното-любовта.Той знаеше,че това не е Елица, а е Валери.Единственият човек,който знаеше как да го развесели,този,на който бе отдал сърцето си.Тогава взе подаръка на Вал и седна на леглото.Разопакова го и прочете картичката,на която пишеше:”С пожелание за много любов,щастие и незабравими моменти с хората,които те правят истински щастлив”.След това отвори кутията и извади от него един красив ръчен часовник.От вътрешната му страна беше написано:”Завинаги твой Валери”.Крис се усмихна,това беше най-красивия подарък,който беше получавал.В този момент обаче някой почука на вратата:
-“Крис,добре ли си сине?Хайде идвай,всички те чакаме”-попита Силвия.
-“Идвам след минута,не се безпокойте!”-отвърна Крис.В един момент сякаш се върна в действителността и се попита”Какви ги мисля?Имам семейство и го обичам,щастлив съм с тях”.Стана,захвърли часовника на леглото и излезе.Въпреки това съмненията си останаха,както са казали хората”Не може да избягаш от себе си и съдбата си”.Слезе долу,поздрави всички гости и взе подаръците си.Наля си чаша със шампанско и седна сам на една от масите в ъгъла на огромната стая.Огледа се-сякаш беше на маскен бал.Всички носеха своите маски много умело,сякаш всеки живееше друг живот.В този момент при него дойде Марто и каза:
-“Рожденникът май е решил да се усамоти.Не обичаш да си център на внимание,а?”
-“Честно да си кажа,прав си”-отвърна Крис-“Цялата тази шумотевица,толкова много хора,това не е за мен,идва ми малко в повече.На мен ми стигате само вие,семейството да сте с мен.”
-“Ама вие с Валери наистина сте уникални”-отвърна Марто и отпи от чашата си”Като от един дол дренки”
-“Какво за Валери?”-попита Крис и придоби сериозен вид”А помежду другото той къде е?”
-“Казвах,че вие с него сте еднакви.И той ми каза същото като теб,че само семейството стигало.Затова каза ,че няма да дойде,за дa те остави в ръцете на любимите ти хора,тези,които наистина обичаш.Човек би казал,че сте един за друг.”-разсмя се Марто.
-“Няма дa дойде"-каза си Крис-“Как така…”.
Той изпи питието си на екс,взе подаръците,които беше получил и се запъти към стаята си.Сложи ги при другите и отново взе подаръка на Валери.Прочете картичката и обърна поглед към огледалото отново.Вече не издържаше,самотата го убиваше.А сега и решението на Валери да не присъства.Та той е единственият,с когото би желал да сподели този момент.Бръкна в чекмеджето,извади връзка с ключове,облече се и излезе.Докато слизаше по стълбите се сблъска с Анастасия и тя го попита:
-“Крис,къде отиваш?Чакай,какво става…?”
Но така и не получи отговор.Качи се на колата си и отпраши.Отиде до апартамента на Валери и позвъни няколко пъти на звънеца.Но никой не му отвори.В един момент светът му сякаш се срути,мечтите му се изпариха.Излезе от входа и тръгна по осветената улица,замислен и сякаш безсилен.След време се върна при колата си и точно се готвеше да влезе в нея,когато чу познат глас зад гърба си:
-“Крис,какво правиш тук?”
Обърна се и видя Валери.Без да каже нищо отиде при него,прегърна го през кръста и го целуна.
-“Сега ме чуй много добре и го запомни”-каза Крис”Никога не го прави отново,не ме оставяй сам в такива важни моменти.И какво е това за любимите ми хора?!?Няма човек,който да обичам повече от теб.Знаеш колко много означаваш за мен.Обичам те.”и го целуна отново.
-“И аз също”-отвърна Валери,когато отлепи устни от неговите.Крис го хвана за ръката и двамата се качиха в колата.
-“Чакай,къде отиваме?!”-попита го Валери.
-“Ще видиш…само ме следвай и ми се довери.”
Крис знаеше много добре какво вършеше.Знаеше,че приличаше на влюбен ученик,криещ се за да запази любовта си.Но това не го интерсуваше.Сега той имаше всичко,за него нямаше утре-имаше само тук и сега.Стигнаха пред вилата на Константинови и Крис паркира колата.Хвана Валери за ръка и го въведе вътре.Запали камината и си наляха шампанско.
-“Не мога да повярвам,че това се случва.”-каза Валери,докато държеше любимият си човек в прегръдките си.
-“Това между нас не може да свърши и няма,никога,никога..”-отвърна Крис,надигна се,целуна го и започна да му развързва вратовръзката.
Забавляваха се цяла нощ.Плуваха в басейна,любиха се.Без задръжки,отдаваха се един на друг-истински и изцяло.Валери изпиваше нежно с устни всяка капчица от тялото на Крис.И това го влудяваше,и двамата изгаряха от желание и страст.Крис придърпа лицето на Валери и впи силно устни в неговите.Захапа нежно долната му устна,обходи с устни целият му врат.След това се спусна надолу по бялата му кожа.Телата им се притискаха още по-силно едно в друго.Единственото,което се чуваше беше учестеното им дишане,примесено с “Обичам те” от време на време.Не можеха ад се наситят един на друг.В един момент спряха,прегърнаха се и впиха поглед един в друг.
-“Какво беше това?”-попита го Валери,докато докосваше нежно с пръст устните му.
-“Гласът на сърцето ми,моето истинско аз”-отвърна Крис и му подаде една ягода със сметана.
-“Носи часовника ми,явно ти е харесал”-добави Вал.
-“Страхотен е ,ще го нося винаги”-каза Крис-“Но най-големият подарък за мен е,че сега си тук,с мен.Обичам те”
И отново потънаха в сладостта,усещаха изпепеляващата сила на забранената,но същевременно толкова истинска любов.Две сърца биеха като едно,две тела се опознаваха безспирно…

Беше слънчев неделен ден.Константинови седяха на масата в голямата градина и закусваха.Междувременно обсъждаха и предстоящата почивка на морето,на която щяха да ходят.
-“Страхотна идея”-отвърна Ели”Дори и на почивка пак ще работите”.
-“Това е една ужасно важна сделка”-каза Борис”А и това на вас няма да ви навреди.С майка ти по цял ден ще обикаляте магазините,а ние ще си вършим работата”
-“Баща ти е прав”-намеси се Крис”Това няма да ви засегне много.Ние ще работим,а вие ще почивате и заради нас”.
Анастасия само въздъхна,погледна Борис,взе чантата си и изхвърча нанякъде.
Когато свършиха с храненето всички тръгнаха по задачи.Борис тръгна към кабинета си,а Мартин и Крис си сипаха по едно усики и се настаниха на дивана в голямата стая.През целия ден двамата се размотаваха-плуваха,разглеждаха списания,после правиха компания на Ели.Привечер Борис си дойде,зарадван от нещо и ги извика в кабинета си.Марто и Крис се учудиха какво става и тръгнаха след него.
-“Преди да си казал нещо,татко,позволи ми да ти кажа нещо.”-отвърна Марто-“Всичко е страхотно замислено ,но смятам,че имаме един огромен проблем-без Валери не бихме могли да се справим.”
-“Мартин е прав”-добави Крис-“Валери е навътре в нещата и без него ще ни е трудно”.И отиде да си налее чаша вода.
-“Точно затова ви извиках”-отвърна Борис”Всичко съм уредил.От два дни Валери е вече на морето и повежда срещи с инвеститорите”
-“Така ли?! Виж го ти него,нищо не ни е споменал.Дори и картичка не благоволи да ми изпрати”-каза Мартин.
-“Да,в деня след като се настаним и починем малко,той ще ни чака за да започваме работа.Каза,че си почива,а също и да ви предам много поздрави.Срещнал някакъв стар приятел там и си изкарва добре”-отвърна с усмивка Борис”Само нас чака”
В момента,в който чу за стария приятел,Крис изпусна чашата си.Това му дойде като гръм от ясно небе.Валери с мъж на морето?Това беше върха на всичко.-“Извинете ме,сетих се,че трябва да се обдя на един колега ад му дам едни инструкции и след това да си оправя багажа”-каза Крис и излезе от кабинета.Качи се в стаята си и затвори вратата с трясък.Не можеше да си намери място.Събори с един замах всичко,което имаше на масата и се подпря с две ръце на нея.Само мисълта,че беше с друг та дори и само негов приятел го влудяваше.”Това не може да ми се случва”-мислеше си той и ”Отмъщава ми заради скандала онзи ден,иска да ме ядоса.Но защо изобщо си мисля за това.Що за лудост.Всичко между нас приключи,не чувствам нищо към него.”Истина ли беше това или само се опитваше да залъже сърцето си,тепърва му предстоеше да разбере.Изведнъж някой почука на вратата .Ели влезе в стаята и седна до него.
-“Какво има този път?”попита го тя”Проблеми в работата или нещо друго”
-“Нищо ми няма”-отвърна Крис.
-“Очите ти не казват това.Знам,че не съм много добър психолог,но бих могла да ти дам съвет.”
Той се обърна и отвърна:
-“Когато постоянно мислиш за едно нещо и в едни момент осъзнаеш,че не можеш без него,много искаш да го имаш,да е винаги до теб,но знеш,че е невъзможно,че другите няма да го приемат,как да се справиш със ситуацията?Има ли изобщо смисъл да се бориш или това е само една заблуда?”
-“Няма невъзможни неща,Крис.Ако искаш нещо толкова силно,няма начин ад не го получиш.Единствено трябва да се бориш,въпреки всичко и всички.”-каза Ели”А сега ме извини,уморена съм а и утре трябва да ставам рано.Лека нощ” и излезе от стаята.
-“Лека и на теб.Макар че при мен няма да е такава.”-отвърна той и повтори:”Да се бориш въпреки всичко и всички”.Да това беше нещото,което със сигурност щеше да направи….

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

На другият ден всички бяха готови и потеглиха.Анастасия четеше списание,Ели и Мартин разглеждаха снимките,които беше направила по-рано тя,а Борис говореше по телефона.Единствено Крис като че ли не се вписваше в тази атмосфера.Той седеше безмълвен и гледаше през стъклото.Мислеше си за Валери,какво щеше да му каже когато го види.Погледна часовника си,спомни си посланието и се усмихна.Изведнъж колата спря рязко,бяха пристигнали.Точно уреждаха нещата на рецепцията,когато Валери се появи,придружаван от един мъж на неговата възраст.Беше облечен в спортния си бял екип и явно отиваше да поиграе тенис на близките кортове.Поздрави Борис и останалите.Когато стигна до Крис,го погледна в очите,подаде му ръка и каза:
-“Здравей,Крис!Как си?”
-“Благодаря,добре.Няма нужда ад те питам,защото виждам,че си прекарваш страхотно с твоя приятел”-отвърна Крис.
-“О,да забравих ад ви го представя.Това е Пламен,мой бивш съученик и много добър приятел.Срещнах го днес,а той утре си заминава.Затова решихме да се позабавляваме като поиграем тенис.Чао засега,ще се видим утре”-каза Валери.
-“Валери,трябва да поговорим”-извика Крис.
-“По-късно” се чу отдалеч…
Крис се прибра тъжен в стаята си.Легна на леглото и прегърна една от красивите копринени възглавници,дори не слезе на вечеря.Болеше го ужасно много.Явно Вал го беше забравил.И всичко това заради него,защото каза силни думи на Валери и го нарани.И все пак не можеше да проумее как няколко думи биха могли да заличат всичките им красиви мигове.Не,той не искаше,не можеше да го повярва.
Стана рано на другата сутрин,искаше да погледа изгрева.Небето ставаше все по-ясно и по-светло.Лъчите на утринното слънце нежно галеха морските вълни.А те омагьосваха със виолетово-жълтеникавия си блясък.Този блясък даваше началото на новия ден и предвещаваше куп бурни емоции.Крис се оправи и слезе на закуска.Всички бяха се събрали и го чакаха.Там беше и Валери,облечен доста различно от неговия стил-с моряшка фланелка на сини и бели линии и прилепнали дънки.Погледите на двамата се срещнаха за минута и сякаш си казаха всичко.Докато другите се хранеха,Марто наруши тишината и попита Валери:
-“Е,г-н плейбой.Днес май не си в настроение за работа като те гледам как си облечен.Май ще ти отива повече да тичаш след мацките по плажа,вместо да обсъждаш проекти.Ако искаш може да те придружа,еи така,за компания просто”.
-“Да,Мартине,прав си.Направо не мога да се отърва от тях.Но знаеш ли какво?!Ще ти дам всички телефонни номера,които събрах”-отвърна Валери шеговито.”Тъкмо ще си ги запишеш в тефтерчето,което си водиш”.
Когато свършиха със закуската Мартин,Крис и Валери се качиха в един кабинет и започнаха работа,Крис седеше на стола пред разпънатите скици,а Валери се беше надвесил над него и разглеждаше какво липсва.Крис усещаше парфюма му,учестеното му дишане,дъхът му,който го изгаряше.”Толкова съм близо,а всъщност толкова далеч”-мислеше си той.Единственото,което искаше беше да си върне любовта му .Все още не можеше да повярва,че всичко е свършило.
Неусетно настана вечер.Луната измести слънцето.Лунната светлина нежно галеше брега,а морето оставаше все така бурно и безмълвно.Крис стоеше на терасата си и гледаше към луната.Отмести поглед и се загледа във светлините,потъващи в мрака на далечината.Не можеше ад заспи и реши да се поразходи по брега.Валери също не спеше.Той крачеше бос по горещия пясък и размишляваше за всичко,което му се беше случило през последните месеци.Спомни си най-красивите му преживявания и всички те бяха свързани с Крис.Обичаше го,нямаше защо да се залъгва.За него той беше единственият и така и щеше да си остане.Но нещата,който му наговори,как би могъл да ги забрави…
-“Красива нощ”-чу той зад гърба си.Обърна се и видя Крис.
-“Да,невероятна е.”-отвърна Вал.”А сега ме извини,лека нощ”.
-“Валери,чакай.Трябва да поговорим”-каза Крис и го хвана за ръката.
-“Няма за какво да говорим.”-отвърна Валери и се отскубна”Всичко си казахме или по скоро ти ми каза всичко много ясно.”Обърна се с гръб към него и тръгна.
-“Защо си толкова жесток”-попита го Крис.
-“Аз,жесток?!”-отвърна учудено Вал-“Им един,който е жесток,но определено това не съм аз.”
-“Но аз…”
-“Няма но ,Крис.”-каза Валери.”Всеки път го правиш.Знаеш ли как се почувствах,когато ми наговори всичко онова.Когато ми каза,че не ме обичаш,сякаш светът ми се срути.Също така ми каза да те забравя и да започна живота си отначало.Е,както виждаш следвам съвета ти.”Само той знаеше какво му коства да изрече тези думи.
-“А запита ли се какво ми костваше да ти го кажа.”-отвърна Крис и сълзи измокриха бузите му.”Това беше най-ужасният ден в моя живот.Болеше ме неописуемо,но се налагаше да го направя.Когато живееш в такова богато и известно семейство трябва да забравиш сърцето си.Питаш ли ме какво ми е всеки ден,когато ставам ,поглеждам се в огледалото и слагам маската на щастлив и безгрижен човек.Но осъзнах грешката си и не издържам вече.Обичам те и искам да съм с теб.”
-“Много е лесно да се каже”-отвърна Вал.”Но е трудно да се направи”.Обърна се и тръгна.
-“Защо?!?Нима не ме обичаш вече,нима толкова бързо ме забрави?”-попита го Крис.
На Валери този въпрос му дойде като студен душ.Той се обърна и се взря в разплаканите очи на Крис.Как можеше дори да си го помисли?Та той го обичаше както никога досега.През тези дни докато бяха далеч един от друг,любовта му ставаше все по-силна и по-силна.Рязко го дръпна и го целуна страстно.Попи нежно сълзите му с устни и го целуна по челото.
-“Това отговаря ли на въпроса ти?”-попита го той.
-“Напълно”-усмихна се Крис,отскубна е от него и се затича.Гониха се като две деца,безгрижни и щастливи,Изморени,те седнаха на горещия пясък и Крис отново потъна в прегръдките на Вал.Крис съблече ризата си,свали моряшката му фланелка и влязоха в морето.
Беше почти полунощ.Навътре в морето силни вълни се разбиваха във скалите и шума отекваше в нощната тишина.Луната беше все така самотна,единствен съдник на силната любов между две сърца.С меката си светлина докосваше двете голи тела на брега.Морските вълни от време на време ги галеха и ги покриваха като с пелерина.Нощта беше изцяло и само тяхна.Крис се притискаше все по-силно в тялото на Валери и изпиваше с устни капчиците по врата му.Само в неговите прегръдки се чувстваше истински,само той знаеше как да накара сърцето му да забие така лудо.Телата им трепереха от страст и се опознаваха за пореден път…..След време се качиха в стаята на Крис и се любиха отново,отдаваха се лудо един на друг.
Посрещнаха изгрева заедно,прегърнати.
-“Благодаря ти за невероятната нощ,обичам те”-каза Валери.
-“Аз също те обичам и не ме е страх да го кажа”-добави Крис и отново се сгуши в прегръдките му….