сряда, 24 ноември 2010 г.

неделя, 21 ноември 2010 г.

Уволнението от частното засега ми се размина, но явно напрежението си каза думата и някаква депресия се опитва да ме налегне. Но засега се държа. лекувам се с правене на сайта и слушане на шотландски гайди :)

хем вижда, че няма по- добър работник от мен, хем пак на голяма.

вторник, 9 ноември 2010 г.

тъжно ми е..

много..

събота, 30 октомври 2010 г.

Животните всичко разбират

затова не трябва да ги ядем, а да ги обичаме :)

неделя, 10 октомври 2010 г.

Разказче

беше 2010 та година. Д-р Менгеле стоеше в чистото новата си лаборатория и потриваше доволно ръце над записките си. Учудвате се, че Менгеле беше още жив през 2010-та година. Нищо чудно нямаше в това- той беше подписал договор с Рогатия за Вечен живот на Земята.
И така той четеше записките си по най- новият проект , който Военното разузнаване на САЩ му беше поръчал- Капан за души.
Вече беше направен първият експеримент, който почти се беше оказал успешен- но в последният момент душата успя да качи интезитета на полето си и избяга.
И сега той трябваше да доуправи грешките си, защото наближаваше поредният мъртвец. Не се притеснявайте, тук не убиваха. Изчакваха се стари хора, тежко болни младежи , или решили да направят аборт жени.

Ето на какъв принцип съществуваше капанът: Това беше една проста електромагнитна решетка, което не пропускаше никаква енергия да мине през нея. Дори и открита с най- висок интезитет душа. За целта лабораторията създаде ново- новеничко измеренийце, където изпратиха душите на заточение. За пазачи им създадоха "мисловни машини". компютърни програми, които имаха възможността да засичат всяко чуждо присъствие, навлязло в измерението, но без да имат правото да издават заповеди, или да изпълняват такива. Те само засичаха и докладваха.
За противодействие срещу по- упоритите нашественици Менгеле беше създал енергоконвертираш лъч. Толкова мощен, че само силата на Ангелите и Господ можеха да му се противопоставят по мощ.
И така, душите бяха заточени там под строг контрол и наблюдение.
И тъй като това бяха човешки души, без съзнание, без спомен за нищо, свързвало ги някога с човешкият живот, те бяха просто едни полета, затврени в човешки образ. Които страдаха, без да знаят какво е страдание. идеята на това измерение беше да съществува с нисък интезитет именно с това- да произвежда страдание. Колкото повече такива измерения бъдеха създадени, толкова повече светове, съществуващи в близки честоти, но по- високи, имаха вероятност да бъдат "повлечени" . Точно това беше целта на Рогатия. Защото Адът беше препълнен и се строяха нови катакомби, но се виждаше краят и на това, открадното с толкова усилия от Господ пространство.

Но един ден това щеше да се промени. Не го знаеше дори Менгеле. Един Земен откри "местенцето".
Разбира се, нищо сам не можеше да направи, но поне някой вече знаеше.

(да не ми повярвате , ей :D)

събота, 9 октомври 2010 г.

Доживях интервю с Иван Юруков в ТВ САГА

Откога им се моля мислено :))
Зууп

неделя, 3 октомври 2010 г.

Страшно ми е готино

Не съм била в такова страхотно настроение отдавна, затова искам да го отбележа в блога :)
поздрав:)

събота, 2 октомври 2010 г.

Няма пълно щастие

тва е. Факт.
Така се бях зарадвала за data.bg че предлагат 4 гигабайта място, но какво се оказва в последствие. Сървърът им е в България- в смисъл, невидим в чужбина. И следователно сайтът ми е невидим и той. Може и след месеци, важното е, че разбрах и сега го оправих. Качих всичко на hit.bg. Макар и само 10 мб да предлагат хората, стигат ми. :)

вторник, 28 септември 2010 г.

ahmm, нямам думи хиихихихихихихи

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Йе, чувствам, че Народният ми готви подарък за рождения ден!

По любимата ми книжка, любим автор, любимо време, любим актьор. :)

сряда, 15 септември 2010 г.

Happy Birthday , my blue-owl friend :)



thank you:)

неделя, 12 септември 2010 г.

Не съм виждала по - артистичен сред певците от Озито!

И клиповете му са толкова кинематографични. Толкова сюрреалистични. Чудя се къде съм бляла, че чак сега го откривам:)

Evanescence-Going Under (lyrics) започна кастинг за песен на клип на Крис и Валеро:)

Бат Брус как пее:)

неделя, 5 септември 2010 г.

Kuzmo VS. Azis

Той Азис не е виновен, че го лансират. Тия, дето го лансират, те са дегенератите. А Азис е просто един средно интелигентен човечец, който му е намерил лесното. Ако обществото ни беше с висока култура, такива като него нямаше да има. Но българският народ гледа хляба и чорбата, а пари за книги, театър и подобна култура няма откъде.

събота, 4 септември 2010 г.

найс:)

четвъртък, 2 септември 2010 г.

ActionScript 3

дръж се! Иде совичка, ще става real pro :)

вторник, 31 август 2010 г.

сори за моментната слабост

но това е от пола ми :}
А и никой не ми е виновен, че нямам достатъчно енергия да хвана за опашеката някоя квантова флуктуация и да отпътешествам в по- добър свят:)

понеделник, 30 август 2010 г.

Когато слушам да говорят на иврит имам чувството, че

слушам репортаж от космоса, от друга планета:)

химнът на сефарад-ладино

2 тона дърва и 2 тона брикети днес- утре

ме чакат за носене. Ще ми опадат перата :D

неделя, 29 август 2010 г.

Сова.net представя Kuzmo Karayan

Kuzmo Karayan ‎- Знаете ли,вчера срещнах мис Б-я 2010.Готина пичка,но стана малко неудобно: наложи се да и обяснявам,че не съм свободен.Опитах се да се измъкна; "Виж,не мога да те заведа у нас,женен съм,а и тоалетната ми няма врата." А тя: "Няма врата?! О,Боже,ами тогава през какво влизаш вътре?"Да,тъпо се получи.

сряда, 25 август 2010 г.

събота, 21 август 2010 г.

хайде, готово е:)
намерете десетте разлики;)
има още работа по сайта, но засега качвам това, поне да олекотя главната страница.

четвъртък, 19 август 2010 г.

майнe либе Дейвид

вторник, 17 август 2010 г.

шок и ужас

умници...

неделя, 15 август 2010 г.

Майка може и да ме нерви нон- стоп, но нали е удожник, на мен се е метнала хиихих, има oко за доста неща. Та показвам й как върви сайта и тя дава акъли и аз тъкмо да й се присмея и виждам, че има право. И най- интересното е, че точно днес открих америка как се прави точно този ефект ;D
какво да си пусна..

събота, 14 август 2010 г.

hehe:)

Гледам за шърви път в живота си Слипнот. Първото , което ми идва наум- Том Уейтс на метъла. И си казвам, такъв актьор- манипулатор, е само зодия Стрелец.
хихихи, наистина много са добри. Но вгледаш ли се лекинко по- внимателно- вижда се театъра.

да се поздравя в работния съботен следобед с нещо бяло и плъзгащо се ;)

четвъртък, 12 август 2010 г.

бясна съм

и се чудя, от друга страна, защо се кося. Те забиха в земята най- големия авторитет в нашия занаят. Човекът, толкова чувствиетелен, не можа да го понесе и се разболя от мъка. И почина. на 74 години. А аз съм тръгнала да се тръшкам, че нямат уважение към мен!
Айде олан! Ще дойде видьов ден и за вас, морлоци! Имате совешката ми дума!

събота, 7 август 2010 г.

успях

вече мога да правя бутони. Следва слайдшоу. stana be;)

неделя, 1 август 2010 г.

Колежката, ако иска истински акварел, да брои 10 лева

иначе с бои за лев и пейсе- толкова

четвъртък, 29 юли 2010 г.

счупиха ми се перата от бачкане..

да измисля някякъв поздрав ли за всички бачкатори ;)

понеделник, 26 юли 2010 г.

петък, 23 юли 2010 г.

крача по- бавно от ойлюв

но започнах да захапвам малко, една троха захапах, но пак умирам от кеф :)
ей тук едно пейстнато скриптче:
куик

сряда, 21 юли 2010 г.

:)

неделя, 18 юли 2010 г.

:'

неделя, 11 юли 2010 г.

Опада ми перушината да се балтая откъде се появява

един, макар и незабележим, погрешен елемент в страничката, ей!
песен за лека нощ, нещо от Фери Корстен мисля да е;)

събота, 10 юли 2010 г.

мда:)

йе!

Може и да минах през деветдесет дерета, за да донеса топла вода, но важното е, че успях. Може би при мен нещата винаги стават по възможно най- трудният начин, за да мога така да науча възможно повече неща. :)
да се поздравя по случай случката с една песен, си викам ;)
отивам да се разровя за някоя на Иги Поп.

сряда, 7 юли 2010 г.

Когато, навремето, гледах Дракула с Гари Олдман, се опитах да харесам Том Уейтс. Беше ме впечатлил страшно много като актьор, а вече знаех, че е и музикант. Може би и това е взело отношение, не знам. Но след това го разлюбих, не помня какво се случи, но вече не го харесвах. Въпреки, че той е гениален в това, което прави. Невероятен глас.
Сега вече знам какво е това, което не успя да ме накара да стана негов фен- Идва ми твърдеарт. Като да нарисуваш една красива, гениална рисунка и да я "поръсиш" с някакъв ефект, за да стане сякаш нещо повече от гениална.

вторник, 6 юли 2010 г.

понеделник, 5 юли 2010 г.

Който се жертва, бива възнаграден хе:)

Насилих се аз да изслушам песен на Том Уейтс, оттам видях сайта му, разгледах го за идеи и, макар че пак открих Америка на старото й място..съм страшно доволна каква идейка ми хрумна ;)

хайде поздрав:

събота, 3 юли 2010 г.

сряда, 30 юни 2010 г.

неделя, 27 юни 2010 г.

този свят не е за совите и за белите..

неделя, 13 юни 2010 г.

кастингът продължава с пълна сила

не знам..няма по- вдъхновяваща музика от електронната музика

събота, 12 юни 2010 г.

сряда, 9 юни 2010 г.

сряда, 2 юни 2010 г.

Рис :)

понеделник, 31 май 2010 г.

Аз съм една малка,луда сова:)

неделя, 30 май 2010 г.

петък, 28 май 2010 г.

събота, 22 май 2010 г.

сряда, 19 май 2010 г.

Никога не казвай никога вече ;р

На разпита, след погребението на Касабов, Колев разказва на Николай, че в ДАНС знаят за това, че работи за "Х". КОлев предлага сделка на притиснатия в ъгъла Николай: Той му помага да вземе мола, Николай става Защитен свидетел срещу "Х". Да помогне на Николай Колев, разбира се, има и личен мотив: Касабов е спал с жена му.
Колев иска да види Касабов на дъното, там, отдето е дошъл.
николай разбира за бременността на дъщеря си, като случайно намира в дрешника тефтера й, където тя с големи букви е написала АБОРТ. бесен, той решава да пречука "малкото копеленце".
За щастие, по някое време бесът му минава и той решава само да го пребият.
За зла съдба, мутрите пребиват Борис Колев - Коки, когото объркват с Дани. Тъй като Елена им е обяснила как ще бъде облечен, но в бара на Коки е Алекс с Хари, и Алекс и Дани се спречкват по тинейджърски и решават проблема също така по тинейджърски, като Алекс излива цяла гарафа бира върху Дани. Коки му предлага своя дрешка.
Свършва смяната на Коки и излизат двамата с Дани. забравих да кажа, Коки и Дани, преди да го залеят, е с подобна фланелка като тази на Коки. Та тръгват те, а зад ъгъла ги чакат биячите. Докато успеят и дума да обелят кой кой е, Коки е пребит.
Коки е приет в интензивното с опасност за живота, Колев е пред вратата и чака доктора за резултат.
В този момент идва Елена и забелязва агента. Става й лошо. Разбира от идващия насреща й лекар, че това е бащата на Коки. Става й още по- зле.
Обръща се и си тръгва.
Николай има среща с агент Колев и знае, че не го очаква нищо добро.
Колев му казва, че ако синът му умре, забравя за всякакви сделки. Николай го пита какво може да направи. Агентът му казва, че ще плати всички разноски по лечението на Коки и да се моли.
Николай нахлува бесен при Елена, крещи й знае ли тя какви ги е свършила. Крещи и я нарича кучка. Елена не издържа и му казва, че й е омръзнало от унижението му и обидите, и че винаги може да разкаже на Христо. Който я обича и ще й прости. Николай побеснява съвсем и удря Елена в лицето. тя залитва назад и с лице се удря в ръба на рафта.
Потича и кръв, обръща се към Николай, който само я гледа студено и си излиза от стаята.

Елена плаче тихо в тъмното, когато влиза Камен, тя се обръща към него, като се опитва да прикрие раненото си лице. Камен забелязва, че нещо не е наред и се вглежда по- отблизо. Вижда кръвта по лицето й и му призлява. Започват да минават ленти в ретроспектива пред погледа му. Пита я кой го е направил, тя, след драматична пауза, му отговаря:"Николай.."
Николай?!.."Боже- Камен поглежда нагоре и спира поглед върху Елена:"Ти спиш с него.."
Сяда на стола до нея и се опитва да попие кръвта със салфетка. От нежният допир на ръцете му, Елена започва да плаче още по- силно, като се тресе цялата. Камен не издържа на гледката и я прегърща. В този момент влиза Боряна. С която Камен е забравил, че има уговорка.

Завеса

петък, 7 май 2010 г.

Последният сценарий, който пиша за Стъклен дом

Борис Колев - Коки? Медицинската сестра се беше показала през вратата.
- Да, аз съм
- Докторът е готов да ви приеме!
- Коки?- докторът погледна бледият младеж пред себе си учудено.
- Да, така ме кръстиха приятелите. Явно Боби нещо не им е харесало.
Докторът го погледна още веднъж, след което се съсредоточи върху папката с епикризи в ръцете си:
Момче, цяло чудо е, че още си жив. Добрата новина, е че все така си в ремисия. Лошата е, че активира ли се ракът, ще те довърши за месеци. Което означава, че нямаш време. Какво става? Намерихте ли донор?
Баща ми днес се връща от Щатите. Чухме се за малко по телефона. Каза ми, че всичко е наред.
Агент Колев се беше прибрал в апартамента си, не беше светнал лампите. Само светлината от отиващия си ден осветяваше тъмния хол, запълнен от цигарения дим. Колко кутии беше изпушил от сутринта Колев не знееше.
Мачкаше цигара след цигара, а ръцете му трепреха.
- Татко?
Коки стоеше на прага на хола. - Какво става? Защо си в тъмното и как дишаш още?
Колев се обърна, тръгна към сина си и му отговори:
- Намерили са донор, всичко е готово за операцията. Хвана Коки с две ръце през раменете и го притисна към себе си.
- Но нямаме пари..Излъгаха ме. Платиха ми само една четвърт от договорената сума...
Съжалявам..искам.. - гласът му пресекна, а не искаше да плаче, не искаше да плаче пред сина си..
Ти как си - помилва го по бузата. - Взе ли изследванията?
- Да..в ремисия съм.Всичко ще бъде наред,не се безпокой..
Колев беше застанал до прозореца , а Коки стоеше до библиотеката и разгръщаше книга в тъмното.
- Какво ще правим? Коки наруши тишината след като двамата бяха мълчали повече от час..
Колев се обърна към сина си:
- Остави това на мен- Колев се усмихна с крайчеца на устните си. И това не беше горчива усмивка.
Коки се извърна с тревожен поглед към него: - Само да не направиш някоя глупост.
По- голяма от тази, която вече извърших, едва ли ще сторя отново..
Колев въздъхна и излезе от апартамента. Потъна в нощта дълбоко замислен. Дотолкова се бе откъснал от действителността, че дори беше забравил цигарите си.
Сутринта наближаваше с тежки стъпки през мрака.
- Ало! Агент Колев от ДАНС се обажда. Искам да говоря с Премиера по случая с убийството на Димитър Касабов.

вторник, 20 април 2010 г.

неделя, 18 април 2010 г.

тию- ию..тию-ию...

Туин Пийкс и Зоната на здрача пасти да ядат..
но не се оплаквам:)

вторник, 13 април 2010 г.

събота, 10 април 2010 г.

Двама велики актьори пеят

НИкога не съм предполагала, че Кристофър Лий пее..
Любим актьор ми е повече от 20 години. Беше първият актьор, когото нарисувах и на когото направих филмография
Алан Аркин си го харесвам малко по- отскоро, което ще рече отпреди 10 години :)

събота, 3 април 2010 г.

Честит Имен Ден! :)

Мацко Сладуракис


Ей този актьор (Mads Mikkelsen) ми трябваше два пъти да гледам един филм с него и познах датата му на раждане (22.11) и колко е висок (182cm). Само не уцелих годината. Мислех си, че е 75 -ти набор,колкото мен, а се оказа 65-ти. Както и да е:)

вторник, 30 март 2010 г.

на този ден, преди една година, един човек влезе в сърцето ми и остана там..

неделя, 28 март 2010 г.

четвъртък, 25 март 2010 г.

велики!

четвъртък, 18 март 2010 г.

поздрав от Матрицата:)


Ето това, на 3.30 минута от клипа, го сънувах абсолютно същото. Почти целият ми сън, беше нещо подобно като във видеото.На другият ден гледах премиерата на клипа. Странно чувство те обзема в такъв момент:)

вторник, 9 март 2010 г.

Преди 30 години

Радвам се, че тази вечер "вездесъщите" излязоха "хора" и не отрязаха Звезделин Минков.
Изненадах се, че не са го чували,макар че подозирам,Любен Дилов се досети кой е. За другите двама не съм и очаквала..
та като го видях и като започнаха да се връщат едни спомени- чудо:)
Разбира се, за този актьор знам отпреди 20 години, но благодарение на него, се върнах още по- назад.
Във времето, когато "мама" и "тати" бяха решили да се правят на родители.
Било е лятото на 1979, предполагам. Спомням си, че бях на 4 и ходех още на градина..
Новият апартамент, който им бяха дали военните, беше голям и просторен.
Кухнята малка, но там, на шкафа , до канапаето имаше магнетофон и сигурно 1000 плочи с цялата италианска и бг естрада. Плюс Тодор Колев. И Аз по цял ден слушах ли слушах Емил Димитров и Лили Иванова. Беше ми дошло до носа. За разнообразие,ходех в хола, който имаше само един голям гардероб и нищо друго. Не защото нямаше пари, а защото "нямаше кой".

По цял ден си играех с лагерите на татко, търкалях ли ги търкалях и си въобразявах, че са колички. А когато ми доскучееше,за разнообразие отивах да послушам Лили Иванова, или някой друг- по избор, на магнетофона.
За съжаление, експериментът се оказа неуспешен - и ме върнаха на баба.
След 4 години, когато се разведоха, майка взе при "подялбата" плочите. Но ебз магнетофона. И тъй като на село, при новият ни тати, нямаше подобна техника, защото оня беше колкото пиян, толкова и гол като цървул...

И тъй като нямаше къде да се слушат плочите,един ден мен ме осени гениална идея:
Застлах поляната пред къщата с всички плочи и се запързалях по тях. Беше ми тъжно, защото се търкалях по спомените си. Колкото и да не му се гледаше дете на баща ми, аз умирах да живея с него..но не би..
но времето лекува всичко.. едипов комплекс..любовна мъка, всичко. Не се знае ,обаче, човек колко време има и дали ще му стигне, за да му мине..Затова и никога не си падам по "умни" умозаключения, като това горното..и която и да била сентенция..дори на Конфуций.
Доверявам се единствено на Айнщайн: "Всичко е относително".

сряда, 3 март 2010 г.

Том Йорк

неделя, 28 февруари 2010 г.

Все ще ви разказвам за злополучното ми кандидатстване в НАТФИЗ през близката 94-та година ;)

12-ти клас не знам как изкласих. Влизах единствено в час по математика и физическо, защото ми бяха най- интересни. А и не можех да разочаровам любимата си учителка.
Останолото времне бях в билбиотеката и четях списание Кино, последните страници, където се публикуваха сценарии от филми. Четях усилено, защото бях решила да кандидатствам режисура, веднага щом завършех.
И така, завърших аз. Някой ден ще разкажа и за това, защото и там си беше цял филм. И хоп, веднага в София. Имаше 5 места държавна поръчка и Кинознание, което изведнъж реших, че искам повече от режисурата. Но се отказах, щом се разбра, че има само палтена поръчка.
Подадох си документите, а наред с мен, едно момиченце, също толкова уплашено, на всичкото отгоре набор, подава на свой ред документи за същата специалност. Бяхме като някакви нелепи близначки: еднакво бедно облечени, на един ръст, слаби. с дълги коси. Само дето тя беше с руса, права коса, а аз бях с кестенява и начупена(тогава още косатата ми имаше тази способност). И се казваше Янка.
На изпита се паднахме една до друга.
Напсиах си аз разказа от 4 страници, и тъкмо започнах да го преписвам на белова, и надникнах в листа на Янчето. И видях, че пише в кинало време, разказвателно, не знам си каква форма- спуер измислена.
И въпреки, че бях чела цяло лято, знаех правилата за писане на сценарий, аз изведнъж реших, че щом се е домъкнала чак от Пловдив, значи има някаква представа и явно че аз бъркам. Ами ти откъде идваше, бе душо, къде ти беше акъла!
И изгубила всякаква увереност в себе си, аз задрасках черновата и започнах на белова, в същото минало измислено време..
Разбира се, че ни скъсаха:)
Такъв рев не бях ревала с години. Няколко дни, докато се приберем, съм подсмърчала..
След като се успокоих, след седмица и изведнъж ме осени горчивата истина: ами кой щеше да те издържа бе. Толкова смотана, кой щеше да те вземе на работа. зБаба ти щеше ли да има пари да те издържа, макар и държавна поръчка.
Но аз, така заслепена от мечтата си, която лелеех 7 години, не помислих за нищо.
Ако бяха ме приели, което беше изключено, аз сама щях да бъда принудена да се откажа. След това, кандидатствах в Пловдив, което също е цяла история. А как учих година и половина в колежа, за това ще ми трябва повече от една вечер да ви разкажа :DD

Винаги ще бъдем най - добрите! Това е факт! :Р

петък, 26 февруари 2010 г.

Ново в разказите на Били:)

И тъй като този разказ е на английски, му отреждам специално нова публикация.

Chris was tired as hell.He was at home,lying on the sofa.Never has he missed Valery so much before.Chris longed to touch his soft skin,to kiss his breasts and to hug him.But Valery’s mobile phone was switched off and Chris didn’t know what to do so he decided to go for a walk. While he was walking,he saw Valery talking to a man in the street.”God” he thought,”what on earth is going on here?This is very strange-I tried to get in touch with him all day but he switched off his phone and now he is talking to that guy…I’m so jealous of him,I want to press my lips on his mouth…”Chris was a bit angry and couldn’t understand what was going on but decided to keep an eye on them. After half an hour, Valery said goodbye to the man and got a taxi. It was enough for Chris. He made up his mind-he had to go to Valery’s house.
He arrived at eight p.m. Valery was in the kitchen, talking on the phone. Chris heaved a sigh and pressed the door-bell.
“I’m coming,just a moment,please”-said Valery. He opened the door in a minute. ”Oh,Chris,good evening,darling!Let me kiss you,I’m so glad that…”
“That what?That I’m here?Stop talking nonsense,Valery!I saw everything! Why did you do it? Don’t you love me any more?”
“What the hell are you talking about? I haven’t done anything!”
“Oh,come on!I don’t feel like listening to your lies! I’m leaving!”
“No, you’re not going anywhere, Chris!I’ll make you stay!”-then Valery pulled him inside and locked the door. ” Sit there and tell me what happened,you’re angry with me but there’s no particular reason for that.”
“I don’t think so. Your phone was switched off all day! Why? In the afternoon I saw you talking to a guy in the street but you didn’t have time for me! What are you doing? What are your plans?”
“Oh,God!It can’t be! You are jealous of me, that’s all. That guy was an old friend of mine and I turned off my phone because Boris wanted me to go in the office but I had a day off. What do you want from me? To be sticked to you maybe?” Chris was looking at Valery’s pants. He could see his protruding penis and was so horny that he started sweating. ”Are you listening to me?”-Valery asked.
“Yes,I am. But I love you and I can’t stand other men talking to you like that…I know it’s crazy but I’m head over heels in love with you! When you’re not with me,I gasp for breath and my heart beats like mad! I want to press my lips on your mouth and to kiss every single part of your body…you’re damn hot and sexy! I love you!”
Valery was about to fuse, he smiled and put off all his clothes.
“You want to kiss me, don’t you? Then do it!” Chris did not hesitate even for a second. He also put his clothes off and started caressing Valery…then he slightly touched his penis and kissed it. Valery was on cloud nine-he started groaning. Having sex with Chris was such a pleasure to him. Meanwhile,Chris was kissing his nipples and biting his lips…they were on the bed and were touching each other softly and slightly. Valery was kissing Chris’s arms and his chest too. They had a stormy relationship but their love was unconditional. Chris was groaning and taking pleasure in it.All that night they were in bed,showing their love to each other ,hugging ,kissing and doing mischiefs.

Хо-хо :Р

шладури:)Любов ли е, да я опишеш :D

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

сряда, 17 февруари 2010 г.

Хапче за сън:)

неделя, 14 февруари 2010 г.

Любовта



Истинската любов е безусловната любов.

неделя, 7 февруари 2010 г.

Явно никой от Забранена любов не е вярвал, че Крис и Валери ще добият такава голяма популярност,която ще прехвърли дори

границите на България.
Когато едно нещо е направено с любов и ентусиазъм плюс професионализъм, то има успех. Въпреки пречките.
Ето, феновете зад граница се множат, а сериал няма. Мъчно ми е..Криво ми е..
Докато се нагласям психически за зигулата, се присетих какво сънувах:
Крис, сам в неговия апартамент, който е само една стая, прозорец легло и гардероб. И Крис стои тъжен, клекнал до леглото и си мисли нещо. Разбирам, че с Валери са се скарали(за кой ли път) и за момента са разделени.
И Крис така умислен, камерата леко се извърта към вратата и фокусира долу прага. И аз си мисля:"Ох, знам, че в тази серия няма да има Валери, защото вече го даваха в няколко поредни, но искам Валери да влезе сега през вратата!!!"
И в този момент пада сянка на прага от две стъпки. Вратат бавно се отваря и влиза Валери. Хубав, толкова хубав. И отново се скараха с Крис..

вторник, 2 февруари 2010 г.

86-та година, когато избухна ядреният реактор в Чернобил

на обикновените хорица, като мен и семейството ми, нямаше кой да ни каже да не ядем определени храни.
За щастие радиацията удари само мен;) Психиеското ми състояние си ми е по рождение, но такъв физически дар, какъвто ми подари съдбата, не бях и сънувала. Няма да споделям какъв, вече не съществува. Но искам да ви разкажа какво написах по случая през лятото на 1989-та година. Период на една от най- тежките ми депресии.
аз винаги съм разчитала на сънищата си. и въпреки че вече четири години живеех с този дефект, аз нито веднъж не се сънувах така. И след един ден на дълбока самоанализа, аз си казах, че щом не се сънувам така, значи това няма да ми е за цял живот. Въпреки, че знаех, че няма шанс за мен. Че така ще си остана един изрод. И никога никой няма да се влюби в мен, няма да види хубавото в мен, няма да види душата ми. Поради така нареченият сексуален синдром, на който всеки е подвластен. Дори аз.
И въпреки тъмнината в тунела, пълната безнадежност, аз повярвах, че това един ден ще го няма вече. И тъй като дотогава ще е определяло основно всичко, което ще се е случвало в моя живот. Моят живот съответно, ще бъде променен на 180 градуса. И така, казах си аз, това неминуемо ще доведе и до рязка промяна в мене самата. И тъй като д0обре се познавах, си казах, че случи ли се, има огромна вероятност да ме обземе безумна гордост.
И реших да си посветя разказ. Написах го за себе си. Казах си:"Пиша този разказ и ще го запазя за онзи момент, в който този дефект няма да го има, аз ще съм съвсем друга, дори няма да помня, че съм писала и теб, някога, разказ. Пиша те , защото знам, че ще се възгордея и, когато настъпи този момент, ти да ме върнеш на земята отново"
И точно така се случи, След 13 години приятели ми помогнаха, дефектът изчезна. Животът ми се промени, аз се промених, посамозабравих се, повъзгордях се. И един ден същият този приятел, който ми беше помогнал, ми каза: "Много си полетяла, въобще не си тази, която познавах и харесвах". И тъй като ми го каза точно той, единственият човек, от когото вземах от дума, защото ми беше и за баща и за приятел, аз се замислих. И същата вечер, какво рових из нещата си, намерих разказа.
ето го:
Таня беше обикновено момиче, с обикновена външност, дори може да се каже, че беше и хубава. Нищо не й липсваше. Нищо никога не й бе липсвало. Имаше семейство за чудо и приказ. Прекрасен,любящ баща и грижовна майка. Но на Таня никога нищо не й беше достатъчно. Не й беше достатъчно, че има приятел, тя искаше той да й повтаря колко е красива и незаменима всеки ден. Оскаше всички момчета и мъже да я Обожават. Искаше, когато вървеше по улиците, всеки мъж и жена да се обръщат след нея и да клатят глави в омая.
Обаче това не се случваше. Обикновеният живот на Таня вървеше все така тривиално: Приятелят й я обичаше, майка и се претрепваше от работа на две места, за да осигури светлото й бъдеще. А баща й всяка вечер изминаваше пеша целият град за да купи прясното мляко, което дъщеря му боготвореше, защото го продаваха само на едно място.
И Таня малко по малко, не можеща да се примири с цялата тази своя несправедлива съдба, изпадна, в крайна сметка, в депресия. И реши да сложи край на живота си. и взе едно дебело въже от работилницата на баща си. Отиде в гората, намери най- здравия клон и преметна въжето през него. Тъкмо надяна бесилката, когато видя пред себе си 4ри малки, около метър и петдесет, фигурки. Изтръпна, замря, сърцето й спря да бие, защото в миг осъзна, че това с извънземни.
Те й проговориха: - Какво си мислиш , че правиш, земно момиче?!
- Не виждате ли, че се беся!!? И сега , ако обичате, се махнете, защото пречите!
- А ако обещаем да изпълним най- съкровеното ти желание?
-Наистина ли!?
- Да, а нима се съмняваш, та ние сме извънземни!
А сега се концентрирай и си пожелай това, за което мечтаеш.
Таня затвори очи, скръсти ръце пред гърдите си и извика: Искам да ме направите Красива, безумно красива!
- Имаш го!
Когато Таня отвори очи, около нея нямаше вече никого.
И тъй като Таня изгаряше от желание да види с очите си тъй желаното, хукна презглава към къщи.
По пътя хората се спираха да я гледат, жените оставяха пазарните си чанти и така оставаха с минути на място.
Таня летеше към дома си, а сърцето й пееше: Свиркайте сега, дивете се!Ще видите вие мъже, сега! Ще ви оправя. Ще ви карам да се влюбвате в мен и ще ви оставям така, за да знаете кога не сте ми обръщали внимание, не сте се обръщали зад мен. Не се припадали от възторг по хубостта ми! Ще ви отмъстя!
Таня не разбра кога се бе прибрала. стресна се, защото кучето в двора я беше залаяло бясно. Какво ме джавкаш пес, не виждаш ли колко съм хубава. Не ме ли познаваш, аз съм тази, която не те храни, защото винаги е била твърде заета със себе си.

Звънна на вратата, защото майка й се беше прибрала преди нея и ключа стоеше отвътре на вратата.
Майка й отвори вратата, държеше ютия, защото беше решила да изглади любимата рокля на дъщеря си.
Още не излязла напълно през прага, майката изхлипа силно, изтърва ютията,извърна се рязко обратно и понечи да затвори. Но не успя. Таня, с рефлекси на нинджа, хвана вратата.
- Майко, не ме ли позна, аз съм дъщеря ти, Таня! Как може да си толкова глупава, нарочно реагираш така, защото ми завиждаш, нали!

- Не, ти не си дъщеря ми. Махни се, чудовище!!!
-Махни се от ътя ми,противна жено, не си ми майка вече! - каза Таня и влетя в стаята си и застана пред огледалото, за да се наслади най- после напълно над себе си.
Краката и се разтрепериха, сърцето и заби , така, сякаш ще изхвърчи. Таня се разтресе още по- силно и заплака. Хванала с ръце лицето си, тя се гледаше в огледалото: две големи червени очи, пълни със слуз и капещи сълзи. Огромна месеста уста, кафяво-зелена кожа, с огромни пори. Лицето,ако това можеше да се нарече лице, беше покрито в областа на веждите и брадичката с дълга и гъста четина. Носът висеше като сабя. беше и толкова остър.
Таня започна да се опипва. Да се разучава за още настъпили промени по нея, когато нещо прошумоля в джоба й.
Таня извади плик от там, на който пишеше: "за теб"
От плика тя извади снимка, откъдето се гледаше тя. Таня обърна гърбът на снимката, където прочете:
"Мило момиче, това е нашата Мис Планета 54637583673 година. Най- красивото същество, което познаваме."

п.с. както и да изглеждах тогава, мисли за самоубийство не са и манавали през главата ми. Никога:)
Героинята се казваше по друг начин. Допълнила съм някои неща. Стилът, горе- долу, е същият. Забравила съм някои неща. Даже в тогавашният си вид, разказът беше много по- хубав, от този, който написах сега. Но основната идея е същата:)

петък, 15 януари 2010 г.

Животът е като терлик, който плетеш от едната страна, а той се разплита от другата

Altered States (Променливи състояния)
Когато д-р Грегъри Хаус спомена за този филм в 4ти сезон на Хаус, аз нямах и идея, че някога ще го гледам..ето че, докато се нагласях психически за цигулата, реших да погледам ТВ1000. Видях Уилям Хърт и това беше достатъчна причина да се загледам..след няколко минути установих, че филмът е научна фантастика..
След Матрицата не съм гледала по- вдъхновяващ и едновременно хвърлящ те в депресия филм..
Ето и една мисъл, която откраднах от този филм:
"Абсолютната истина е, че няма Абсолютна истина..Истинското е в преходното.."

събота, 2 януари 2010 г.

Една невероятна група - "AS"!


петък, 1 януари 2010 г.