12-ти клас не знам как изкласих. Влизах единствено в час по математика и физическо, защото ми бяха най- интересни. А и не можех да разочаровам любимата си учителка.
Останолото времне бях в билбиотеката и четях списание Кино, последните страници, където се публикуваха сценарии от филми. Четях усилено, защото бях решила да кандидатствам режисура, веднага щом завършех.
И така, завърших аз. Някой ден ще разкажа и за това, защото и там си беше цял филм. И хоп, веднага в София. Имаше 5 места държавна поръчка и Кинознание, което изведнъж реших, че искам повече от режисурата. Но се отказах, щом се разбра, че има само палтена поръчка.
Подадох си документите, а наред с мен, едно момиченце, също толкова уплашено, на всичкото отгоре набор, подава на свой ред документи за същата специалност. Бяхме като някакви нелепи близначки: еднакво бедно облечени, на един ръст, слаби. с дълги коси. Само дето тя беше с руса, права коса, а аз бях с кестенява и начупена(тогава още косатата ми имаше тази способност). И се казваше Янка.
На изпита се паднахме една до друга.
Напсиах си аз разказа от 4 страници, и тъкмо започнах да го преписвам на белова, и надникнах в листа на Янчето. И видях, че пише в кинало време, разказвателно, не знам си каква форма- спуер измислена.
И въпреки, че бях чела цяло лято, знаех правилата за писане на сценарий, аз изведнъж реших, че щом се е домъкнала чак от Пловдив, значи има някаква представа и явно че аз бъркам. Ами ти откъде идваше, бе душо, къде ти беше акъла!
И изгубила всякаква увереност в себе си, аз задрасках черновата и започнах на белова, в същото минало измислено време..
Разбира се, че ни скъсаха:)
Такъв рев не бях ревала с години. Няколко дни, докато се приберем, съм подсмърчала..
След като се успокоих, след седмица и изведнъж ме осени горчивата истина: ами кой щеше да те издържа бе. Толкова смотана, кой щеше да те вземе на работа. зБаба ти щеше ли да има пари да те издържа, макар и държавна поръчка.
Но аз, така заслепена от мечтата си, която лелеех 7 години, не помислих за нищо.
Ако бяха ме приели, което беше изключено, аз сама щях да бъда принудена да се откажа. След това, кандидатствах в Пловдив, което също е цяла история. А как учих година и половина в колежа, за това ще ми трябва повече от една вечер да ви разкажа :DD
неделя, 28 февруари 2010 г.
петък, 26 февруари 2010 г.
Ново в разказите на Били:)
И тъй като този разказ е на английски, му отреждам специално нова публикация.
Chris was tired as hell.He was at home,lying on the sofa.Never has he missed Valery so much before.Chris longed to touch his soft skin,to kiss his breasts and to hug him.But Valery’s mobile phone was switched off and Chris didn’t know what to do so he decided to go for a walk. While he was walking,he saw Valery talking to a man in the street.”God” he thought,”what on earth is going on here?This is very strange-I tried to get in touch with him all day but he switched off his phone and now he is talking to that guy…I’m so jealous of him,I want to press my lips on his mouth…”Chris was a bit angry and couldn’t understand what was going on but decided to keep an eye on them. After half an hour, Valery said goodbye to the man and got a taxi. It was enough for Chris. He made up his mind-he had to go to Valery’s house.
He arrived at eight p.m. Valery was in the kitchen, talking on the phone. Chris heaved a sigh and pressed the door-bell.
“I’m coming,just a moment,please”-said Valery. He opened the door in a minute. ”Oh,Chris,good evening,darling!Let me kiss you,I’m so glad that…”
“That what?That I’m here?Stop talking nonsense,Valery!I saw everything! Why did you do it? Don’t you love me any more?”
“What the hell are you talking about? I haven’t done anything!”
“Oh,come on!I don’t feel like listening to your lies! I’m leaving!”
“No, you’re not going anywhere, Chris!I’ll make you stay!”-then Valery pulled him inside and locked the door. ” Sit there and tell me what happened,you’re angry with me but there’s no particular reason for that.”
“I don’t think so. Your phone was switched off all day! Why? In the afternoon I saw you talking to a guy in the street but you didn’t have time for me! What are you doing? What are your plans?”
“Oh,God!It can’t be! You are jealous of me, that’s all. That guy was an old friend of mine and I turned off my phone because Boris wanted me to go in the office but I had a day off. What do you want from me? To be sticked to you maybe?” Chris was looking at Valery’s pants. He could see his protruding penis and was so horny that he started sweating. ”Are you listening to me?”-Valery asked.
“Yes,I am. But I love you and I can’t stand other men talking to you like that…I know it’s crazy but I’m head over heels in love with you! When you’re not with me,I gasp for breath and my heart beats like mad! I want to press my lips on your mouth and to kiss every single part of your body…you’re damn hot and sexy! I love you!”
Valery was about to fuse, he smiled and put off all his clothes.
“You want to kiss me, don’t you? Then do it!” Chris did not hesitate even for a second. He also put his clothes off and started caressing Valery…then he slightly touched his penis and kissed it. Valery was on cloud nine-he started groaning. Having sex with Chris was such a pleasure to him. Meanwhile,Chris was kissing his nipples and biting his lips…they were on the bed and were touching each other softly and slightly. Valery was kissing Chris’s arms and his chest too. They had a stormy relationship but their love was unconditional. Chris was groaning and taking pleasure in it.All that night they were in bed,showing their love to each other ,hugging ,kissing and doing mischiefs.
Chris was tired as hell.He was at home,lying on the sofa.Never has he missed Valery so much before.Chris longed to touch his soft skin,to kiss his breasts and to hug him.But Valery’s mobile phone was switched off and Chris didn’t know what to do so he decided to go for a walk. While he was walking,he saw Valery talking to a man in the street.”God” he thought,”what on earth is going on here?This is very strange-I tried to get in touch with him all day but he switched off his phone and now he is talking to that guy…I’m so jealous of him,I want to press my lips on his mouth…”Chris was a bit angry and couldn’t understand what was going on but decided to keep an eye on them. After half an hour, Valery said goodbye to the man and got a taxi. It was enough for Chris. He made up his mind-he had to go to Valery’s house.
He arrived at eight p.m. Valery was in the kitchen, talking on the phone. Chris heaved a sigh and pressed the door-bell.
“I’m coming,just a moment,please”-said Valery. He opened the door in a minute. ”Oh,Chris,good evening,darling!Let me kiss you,I’m so glad that…”
“That what?That I’m here?Stop talking nonsense,Valery!I saw everything! Why did you do it? Don’t you love me any more?”
“What the hell are you talking about? I haven’t done anything!”
“Oh,come on!I don’t feel like listening to your lies! I’m leaving!”
“No, you’re not going anywhere, Chris!I’ll make you stay!”-then Valery pulled him inside and locked the door. ” Sit there and tell me what happened,you’re angry with me but there’s no particular reason for that.”
“I don’t think so. Your phone was switched off all day! Why? In the afternoon I saw you talking to a guy in the street but you didn’t have time for me! What are you doing? What are your plans?”
“Oh,God!It can’t be! You are jealous of me, that’s all. That guy was an old friend of mine and I turned off my phone because Boris wanted me to go in the office but I had a day off. What do you want from me? To be sticked to you maybe?” Chris was looking at Valery’s pants. He could see his protruding penis and was so horny that he started sweating. ”Are you listening to me?”-Valery asked.
“Yes,I am. But I love you and I can’t stand other men talking to you like that…I know it’s crazy but I’m head over heels in love with you! When you’re not with me,I gasp for breath and my heart beats like mad! I want to press my lips on your mouth and to kiss every single part of your body…you’re damn hot and sexy! I love you!”
Valery was about to fuse, he smiled and put off all his clothes.
“You want to kiss me, don’t you? Then do it!” Chris did not hesitate even for a second. He also put his clothes off and started caressing Valery…then he slightly touched his penis and kissed it. Valery was on cloud nine-he started groaning. Having sex with Chris was such a pleasure to him. Meanwhile,Chris was kissing his nipples and biting his lips…they were on the bed and were touching each other softly and slightly. Valery was kissing Chris’s arms and his chest too. They had a stormy relationship but their love was unconditional. Chris was groaning and taking pleasure in it.All that night they were in bed,showing their love to each other ,hugging ,kissing and doing mischiefs.
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
сряда, 17 февруари 2010 г.
неделя, 14 февруари 2010 г.
неделя, 7 февруари 2010 г.
Явно никой от Забранена любов не е вярвал, че Крис и Валери ще добият такава голяма популярност,която ще прехвърли дори
границите на България.
Когато едно нещо е направено с любов и ентусиазъм плюс професионализъм, то има успех. Въпреки пречките.
Ето, феновете зад граница се множат, а сериал няма. Мъчно ми е..Криво ми е..
Докато се нагласям психически за зигулата, се присетих какво сънувах:
Крис, сам в неговия апартамент, който е само една стая, прозорец легло и гардероб. И Крис стои тъжен, клекнал до леглото и си мисли нещо. Разбирам, че с Валери са се скарали(за кой ли път) и за момента са разделени.
И Крис така умислен, камерата леко се извърта към вратата и фокусира долу прага. И аз си мисля:"Ох, знам, че в тази серия няма да има Валери, защото вече го даваха в няколко поредни, но искам Валери да влезе сега през вратата!!!"
И в този момент пада сянка на прага от две стъпки. Вратат бавно се отваря и влиза Валери. Хубав, толкова хубав. И отново се скараха с Крис..
Когато едно нещо е направено с любов и ентусиазъм плюс професионализъм, то има успех. Въпреки пречките.
Ето, феновете зад граница се множат, а сериал няма. Мъчно ми е..Криво ми е..
Докато се нагласям психически за зигулата, се присетих какво сънувах:
Крис, сам в неговия апартамент, който е само една стая, прозорец легло и гардероб. И Крис стои тъжен, клекнал до леглото и си мисли нещо. Разбирам, че с Валери са се скарали(за кой ли път) и за момента са разделени.
И Крис така умислен, камерата леко се извърта към вратата и фокусира долу прага. И аз си мисля:"Ох, знам, че в тази серия няма да има Валери, защото вече го даваха в няколко поредни, но искам Валери да влезе сега през вратата!!!"
И в този момент пада сянка на прага от две стъпки. Вратат бавно се отваря и влиза Валери. Хубав, толкова хубав. И отново се скараха с Крис..
вторник, 2 февруари 2010 г.
86-та година, когато избухна ядреният реактор в Чернобил
на обикновените хорица, като мен и семейството ми, нямаше кой да ни каже да не ядем определени храни.
За щастие радиацията удари само мен;) Психиеското ми състояние си ми е по рождение, но такъв физически дар, какъвто ми подари съдбата, не бях и сънувала. Няма да споделям какъв, вече не съществува. Но искам да ви разкажа какво написах по случая през лятото на 1989-та година. Период на една от най- тежките ми депресии.
аз винаги съм разчитала на сънищата си. и въпреки че вече четири години живеех с този дефект, аз нито веднъж не се сънувах така. И след един ден на дълбока самоанализа, аз си казах, че щом не се сънувам така, значи това няма да ми е за цял живот. Въпреки, че знаех, че няма шанс за мен. Че така ще си остана един изрод. И никога никой няма да се влюби в мен, няма да види хубавото в мен, няма да види душата ми. Поради така нареченият сексуален синдром, на който всеки е подвластен. Дори аз.
И въпреки тъмнината в тунела, пълната безнадежност, аз повярвах, че това един ден ще го няма вече. И тъй като дотогава ще е определяло основно всичко, което ще се е случвало в моя живот. Моят живот съответно, ще бъде променен на 180 градуса. И така, казах си аз, това неминуемо ще доведе и до рязка промяна в мене самата. И тъй като д0обре се познавах, си казах, че случи ли се, има огромна вероятност да ме обземе безумна гордост.
И реших да си посветя разказ. Написах го за себе си. Казах си:"Пиша този разказ и ще го запазя за онзи момент, в който този дефект няма да го има, аз ще съм съвсем друга, дори няма да помня, че съм писала и теб, някога, разказ. Пиша те , защото знам, че ще се възгордея и, когато настъпи този момент, ти да ме върнеш на земята отново"
И точно така се случи, След 13 години приятели ми помогнаха, дефектът изчезна. Животът ми се промени, аз се промених, посамозабравих се, повъзгордях се. И един ден същият този приятел, който ми беше помогнал, ми каза: "Много си полетяла, въобще не си тази, която познавах и харесвах". И тъй като ми го каза точно той, единственият човек, от когото вземах от дума, защото ми беше и за баща и за приятел, аз се замислих. И същата вечер, какво рових из нещата си, намерих разказа.
ето го:
Таня беше обикновено момиче, с обикновена външност, дори може да се каже, че беше и хубава. Нищо не й липсваше. Нищо никога не й бе липсвало. Имаше семейство за чудо и приказ. Прекрасен,любящ баща и грижовна майка. Но на Таня никога нищо не й беше достатъчно. Не й беше достатъчно, че има приятел, тя искаше той да й повтаря колко е красива и незаменима всеки ден. Оскаше всички момчета и мъже да я Обожават. Искаше, когато вървеше по улиците, всеки мъж и жена да се обръщат след нея и да клатят глави в омая.
Обаче това не се случваше. Обикновеният живот на Таня вървеше все така тривиално: Приятелят й я обичаше, майка и се претрепваше от работа на две места, за да осигури светлото й бъдеще. А баща й всяка вечер изминаваше пеша целият град за да купи прясното мляко, което дъщеря му боготвореше, защото го продаваха само на едно място.
И Таня малко по малко, не можеща да се примири с цялата тази своя несправедлива съдба, изпадна, в крайна сметка, в депресия. И реши да сложи край на живота си. и взе едно дебело въже от работилницата на баща си. Отиде в гората, намери най- здравия клон и преметна въжето през него. Тъкмо надяна бесилката, когато видя пред себе си 4ри малки, около метър и петдесет, фигурки. Изтръпна, замря, сърцето й спря да бие, защото в миг осъзна, че това с извънземни.
Те й проговориха: - Какво си мислиш , че правиш, земно момиче?!
- Не виждате ли, че се беся!!? И сега , ако обичате, се махнете, защото пречите!
- А ако обещаем да изпълним най- съкровеното ти желание?
-Наистина ли!?
- Да, а нима се съмняваш, та ние сме извънземни!
А сега се концентрирай и си пожелай това, за което мечтаеш.
Таня затвори очи, скръсти ръце пред гърдите си и извика: Искам да ме направите Красива, безумно красива!
- Имаш го!
Когато Таня отвори очи, около нея нямаше вече никого.
И тъй като Таня изгаряше от желание да види с очите си тъй желаното, хукна презглава към къщи.
По пътя хората се спираха да я гледат, жените оставяха пазарните си чанти и така оставаха с минути на място.
Таня летеше към дома си, а сърцето й пееше: Свиркайте сега, дивете се!Ще видите вие мъже, сега! Ще ви оправя. Ще ви карам да се влюбвате в мен и ще ви оставям така, за да знаете кога не сте ми обръщали внимание, не сте се обръщали зад мен. Не се припадали от възторг по хубостта ми! Ще ви отмъстя!
Таня не разбра кога се бе прибрала. стресна се, защото кучето в двора я беше залаяло бясно. Какво ме джавкаш пес, не виждаш ли колко съм хубава. Не ме ли познаваш, аз съм тази, която не те храни, защото винаги е била твърде заета със себе си.
Звънна на вратата, защото майка й се беше прибрала преди нея и ключа стоеше отвътре на вратата.
Майка й отвори вратата, държеше ютия, защото беше решила да изглади любимата рокля на дъщеря си.
Още не излязла напълно през прага, майката изхлипа силно, изтърва ютията,извърна се рязко обратно и понечи да затвори. Но не успя. Таня, с рефлекси на нинджа, хвана вратата.
- Майко, не ме ли позна, аз съм дъщеря ти, Таня! Как може да си толкова глупава, нарочно реагираш така, защото ми завиждаш, нали!
- Не, ти не си дъщеря ми. Махни се, чудовище!!!
-Махни се от ътя ми,противна жено, не си ми майка вече! - каза Таня и влетя в стаята си и застана пред огледалото, за да се наслади най- после напълно над себе си.
Краката и се разтрепериха, сърцето и заби , така, сякаш ще изхвърчи. Таня се разтресе още по- силно и заплака. Хванала с ръце лицето си, тя се гледаше в огледалото: две големи червени очи, пълни със слуз и капещи сълзи. Огромна месеста уста, кафяво-зелена кожа, с огромни пори. Лицето,ако това можеше да се нарече лице, беше покрито в областа на веждите и брадичката с дълга и гъста четина. Носът висеше като сабя. беше и толкова остър.
Таня започна да се опипва. Да се разучава за още настъпили промени по нея, когато нещо прошумоля в джоба й.
Таня извади плик от там, на който пишеше: "за теб"
От плика тя извади снимка, откъдето се гледаше тя. Таня обърна гърбът на снимката, където прочете:
"Мило момиче, това е нашата Мис Планета 54637583673 година. Най- красивото същество, което познаваме."
п.с. както и да изглеждах тогава, мисли за самоубийство не са и манавали през главата ми. Никога:)
Героинята се казваше по друг начин. Допълнила съм някои неща. Стилът, горе- долу, е същият. Забравила съм някои неща. Даже в тогавашният си вид, разказът беше много по- хубав, от този, който написах сега. Но основната идея е същата:)
За щастие радиацията удари само мен;) Психиеското ми състояние си ми е по рождение, но такъв физически дар, какъвто ми подари съдбата, не бях и сънувала. Няма да споделям какъв, вече не съществува. Но искам да ви разкажа какво написах по случая през лятото на 1989-та година. Период на една от най- тежките ми депресии.
аз винаги съм разчитала на сънищата си. и въпреки че вече четири години живеех с този дефект, аз нито веднъж не се сънувах така. И след един ден на дълбока самоанализа, аз си казах, че щом не се сънувам така, значи това няма да ми е за цял живот. Въпреки, че знаех, че няма шанс за мен. Че така ще си остана един изрод. И никога никой няма да се влюби в мен, няма да види хубавото в мен, няма да види душата ми. Поради така нареченият сексуален синдром, на който всеки е подвластен. Дори аз.
И въпреки тъмнината в тунела, пълната безнадежност, аз повярвах, че това един ден ще го няма вече. И тъй като дотогава ще е определяло основно всичко, което ще се е случвало в моя живот. Моят живот съответно, ще бъде променен на 180 градуса. И така, казах си аз, това неминуемо ще доведе и до рязка промяна в мене самата. И тъй като д0обре се познавах, си казах, че случи ли се, има огромна вероятност да ме обземе безумна гордост.
И реших да си посветя разказ. Написах го за себе си. Казах си:"Пиша този разказ и ще го запазя за онзи момент, в който този дефект няма да го има, аз ще съм съвсем друга, дори няма да помня, че съм писала и теб, някога, разказ. Пиша те , защото знам, че ще се възгордея и, когато настъпи този момент, ти да ме върнеш на земята отново"
И точно така се случи, След 13 години приятели ми помогнаха, дефектът изчезна. Животът ми се промени, аз се промених, посамозабравих се, повъзгордях се. И един ден същият този приятел, който ми беше помогнал, ми каза: "Много си полетяла, въобще не си тази, която познавах и харесвах". И тъй като ми го каза точно той, единственият човек, от когото вземах от дума, защото ми беше и за баща и за приятел, аз се замислих. И същата вечер, какво рових из нещата си, намерих разказа.
ето го:
Таня беше обикновено момиче, с обикновена външност, дори може да се каже, че беше и хубава. Нищо не й липсваше. Нищо никога не й бе липсвало. Имаше семейство за чудо и приказ. Прекрасен,любящ баща и грижовна майка. Но на Таня никога нищо не й беше достатъчно. Не й беше достатъчно, че има приятел, тя искаше той да й повтаря колко е красива и незаменима всеки ден. Оскаше всички момчета и мъже да я Обожават. Искаше, когато вървеше по улиците, всеки мъж и жена да се обръщат след нея и да клатят глави в омая.
Обаче това не се случваше. Обикновеният живот на Таня вървеше все така тривиално: Приятелят й я обичаше, майка и се претрепваше от работа на две места, за да осигури светлото й бъдеще. А баща й всяка вечер изминаваше пеша целият град за да купи прясното мляко, което дъщеря му боготвореше, защото го продаваха само на едно място.
И Таня малко по малко, не можеща да се примири с цялата тази своя несправедлива съдба, изпадна, в крайна сметка, в депресия. И реши да сложи край на живота си. и взе едно дебело въже от работилницата на баща си. Отиде в гората, намери най- здравия клон и преметна въжето през него. Тъкмо надяна бесилката, когато видя пред себе си 4ри малки, около метър и петдесет, фигурки. Изтръпна, замря, сърцето й спря да бие, защото в миг осъзна, че това с извънземни.
Те й проговориха: - Какво си мислиш , че правиш, земно момиче?!
- Не виждате ли, че се беся!!? И сега , ако обичате, се махнете, защото пречите!
- А ако обещаем да изпълним най- съкровеното ти желание?
-Наистина ли!?
- Да, а нима се съмняваш, та ние сме извънземни!
А сега се концентрирай и си пожелай това, за което мечтаеш.
Таня затвори очи, скръсти ръце пред гърдите си и извика: Искам да ме направите Красива, безумно красива!
- Имаш го!
Когато Таня отвори очи, около нея нямаше вече никого.
И тъй като Таня изгаряше от желание да види с очите си тъй желаното, хукна презглава към къщи.
По пътя хората се спираха да я гледат, жените оставяха пазарните си чанти и така оставаха с минути на място.
Таня летеше към дома си, а сърцето й пееше: Свиркайте сега, дивете се!Ще видите вие мъже, сега! Ще ви оправя. Ще ви карам да се влюбвате в мен и ще ви оставям така, за да знаете кога не сте ми обръщали внимание, не сте се обръщали зад мен. Не се припадали от възторг по хубостта ми! Ще ви отмъстя!
Таня не разбра кога се бе прибрала. стресна се, защото кучето в двора я беше залаяло бясно. Какво ме джавкаш пес, не виждаш ли колко съм хубава. Не ме ли познаваш, аз съм тази, която не те храни, защото винаги е била твърде заета със себе си.
Звънна на вратата, защото майка й се беше прибрала преди нея и ключа стоеше отвътре на вратата.
Майка й отвори вратата, държеше ютия, защото беше решила да изглади любимата рокля на дъщеря си.
Още не излязла напълно през прага, майката изхлипа силно, изтърва ютията,извърна се рязко обратно и понечи да затвори. Но не успя. Таня, с рефлекси на нинджа, хвана вратата.
- Майко, не ме ли позна, аз съм дъщеря ти, Таня! Как може да си толкова глупава, нарочно реагираш така, защото ми завиждаш, нали!
- Не, ти не си дъщеря ми. Махни се, чудовище!!!
-Махни се от ътя ми,противна жено, не си ми майка вече! - каза Таня и влетя в стаята си и застана пред огледалото, за да се наслади най- после напълно над себе си.
Краката и се разтрепериха, сърцето и заби , така, сякаш ще изхвърчи. Таня се разтресе още по- силно и заплака. Хванала с ръце лицето си, тя се гледаше в огледалото: две големи червени очи, пълни със слуз и капещи сълзи. Огромна месеста уста, кафяво-зелена кожа, с огромни пори. Лицето,ако това можеше да се нарече лице, беше покрито в областа на веждите и брадичката с дълга и гъста четина. Носът висеше като сабя. беше и толкова остър.
Таня започна да се опипва. Да се разучава за още настъпили промени по нея, когато нещо прошумоля в джоба й.
Таня извади плик от там, на който пишеше: "за теб"
От плика тя извади снимка, откъдето се гледаше тя. Таня обърна гърбът на снимката, където прочете:
"Мило момиче, това е нашата Мис Планета 54637583673 година. Най- красивото същество, което познаваме."
п.с. както и да изглеждах тогава, мисли за самоубийство не са и манавали през главата ми. Никога:)
Героинята се казваше по друг начин. Допълнила съм някои неща. Стилът, горе- долу, е същият. Забравила съм някои неща. Даже в тогавашният си вид, разказът беше много по- хубав, от този, който написах сега. Но основната идея е същата:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
