понеделник, 31 май 2010 г.

Аз съм една малка,луда сова:)

неделя, 30 май 2010 г.

петък, 28 май 2010 г.

събота, 22 май 2010 г.

сряда, 19 май 2010 г.

Никога не казвай никога вече ;р

На разпита, след погребението на Касабов, Колев разказва на Николай, че в ДАНС знаят за това, че работи за "Х". КОлев предлага сделка на притиснатия в ъгъла Николай: Той му помага да вземе мола, Николай става Защитен свидетел срещу "Х". Да помогне на Николай Колев, разбира се, има и личен мотив: Касабов е спал с жена му.
Колев иска да види Касабов на дъното, там, отдето е дошъл.
николай разбира за бременността на дъщеря си, като случайно намира в дрешника тефтера й, където тя с големи букви е написала АБОРТ. бесен, той решава да пречука "малкото копеленце".
За щастие, по някое време бесът му минава и той решава само да го пребият.
За зла съдба, мутрите пребиват Борис Колев - Коки, когото объркват с Дани. Тъй като Елена им е обяснила как ще бъде облечен, но в бара на Коки е Алекс с Хари, и Алекс и Дани се спречкват по тинейджърски и решават проблема също така по тинейджърски, като Алекс излива цяла гарафа бира върху Дани. Коки му предлага своя дрешка.
Свършва смяната на Коки и излизат двамата с Дани. забравих да кажа, Коки и Дани, преди да го залеят, е с подобна фланелка като тази на Коки. Та тръгват те, а зад ъгъла ги чакат биячите. Докато успеят и дума да обелят кой кой е, Коки е пребит.
Коки е приет в интензивното с опасност за живота, Колев е пред вратата и чака доктора за резултат.
В този момент идва Елена и забелязва агента. Става й лошо. Разбира от идващия насреща й лекар, че това е бащата на Коки. Става й още по- зле.
Обръща се и си тръгва.
Николай има среща с агент Колев и знае, че не го очаква нищо добро.
Колев му казва, че ако синът му умре, забравя за всякакви сделки. Николай го пита какво може да направи. Агентът му казва, че ще плати всички разноски по лечението на Коки и да се моли.
Николай нахлува бесен при Елена, крещи й знае ли тя какви ги е свършила. Крещи и я нарича кучка. Елена не издържа и му казва, че й е омръзнало от унижението му и обидите, и че винаги може да разкаже на Христо. Който я обича и ще й прости. Николай побеснява съвсем и удря Елена в лицето. тя залитва назад и с лице се удря в ръба на рафта.
Потича и кръв, обръща се към Николай, който само я гледа студено и си излиза от стаята.

Елена плаче тихо в тъмното, когато влиза Камен, тя се обръща към него, като се опитва да прикрие раненото си лице. Камен забелязва, че нещо не е наред и се вглежда по- отблизо. Вижда кръвта по лицето й и му призлява. Започват да минават ленти в ретроспектива пред погледа му. Пита я кой го е направил, тя, след драматична пауза, му отговаря:"Николай.."
Николай?!.."Боже- Камен поглежда нагоре и спира поглед върху Елена:"Ти спиш с него.."
Сяда на стола до нея и се опитва да попие кръвта със салфетка. От нежният допир на ръцете му, Елена започва да плаче още по- силно, като се тресе цялата. Камен не издържа на гледката и я прегърща. В този момент влиза Боряна. С която Камен е забравил, че има уговорка.

Завеса

петък, 7 май 2010 г.

Последният сценарий, който пиша за Стъклен дом

Борис Колев - Коки? Медицинската сестра се беше показала през вратата.
- Да, аз съм
- Докторът е готов да ви приеме!
- Коки?- докторът погледна бледият младеж пред себе си учудено.
- Да, така ме кръстиха приятелите. Явно Боби нещо не им е харесало.
Докторът го погледна още веднъж, след което се съсредоточи върху папката с епикризи в ръцете си:
Момче, цяло чудо е, че още си жив. Добрата новина, е че все така си в ремисия. Лошата е, че активира ли се ракът, ще те довърши за месеци. Което означава, че нямаш време. Какво става? Намерихте ли донор?
Баща ми днес се връща от Щатите. Чухме се за малко по телефона. Каза ми, че всичко е наред.
Агент Колев се беше прибрал в апартамента си, не беше светнал лампите. Само светлината от отиващия си ден осветяваше тъмния хол, запълнен от цигарения дим. Колко кутии беше изпушил от сутринта Колев не знееше.
Мачкаше цигара след цигара, а ръцете му трепреха.
- Татко?
Коки стоеше на прага на хола. - Какво става? Защо си в тъмното и как дишаш още?
Колев се обърна, тръгна към сина си и му отговори:
- Намерили са донор, всичко е готово за операцията. Хвана Коки с две ръце през раменете и го притисна към себе си.
- Но нямаме пари..Излъгаха ме. Платиха ми само една четвърт от договорената сума...
Съжалявам..искам.. - гласът му пресекна, а не искаше да плаче, не искаше да плаче пред сина си..
Ти как си - помилва го по бузата. - Взе ли изследванията?
- Да..в ремисия съм.Всичко ще бъде наред,не се безпокой..
Колев беше застанал до прозореца , а Коки стоеше до библиотеката и разгръщаше книга в тъмното.
- Какво ще правим? Коки наруши тишината след като двамата бяха мълчали повече от час..
Колев се обърна към сина си:
- Остави това на мен- Колев се усмихна с крайчеца на устните си. И това не беше горчива усмивка.
Коки се извърна с тревожен поглед към него: - Само да не направиш някоя глупост.
По- голяма от тази, която вече извърших, едва ли ще сторя отново..
Колев въздъхна и излезе от апартамента. Потъна в нощта дълбоко замислен. Дотолкова се бе откъснал от действителността, че дори беше забравил цигарите си.
Сутринта наближаваше с тежки стъпки през мрака.
- Ало! Агент Колев от ДАНС се обажда. Искам да говоря с Премиера по случая с убийството на Димитър Касабов.