четвъртък, 30 юли 2009 г.
Разказите на Em
Слънцето клонеше към своя залез и осветяваше спалнята на Валери.Крис беше дошъл отново,бяха прекарали няколко часа заедно наслаждавайки се един на друг на спокойстиве,без страх че ще бъдат хванати от някого.След като се бяха любили Крис се обличаше и се приготвяше да си тръгва.
-Крис,пак ли бързаш? До кога ще идваш за малко и пак ще ме оставяш,аз те искам тук до мен завинаги!-каза Валери с настойчив тон-Остани!
-Трябва да се прибирам едвам успях да се измъкна ,ще дойда пак когато мога-Крис стана от леглото,целуна Валери и се запъти към вратата.
-Крис писна ми да си играеш мен,казваш че ме обичаш,а по скоро ме използваш,идваш тук за поняколко часа,вземаш каквото искаш и си тръгваш.А аз какво да стоя и да те чакам да дойдеш отново?Разбиваш ми сърцето всеки път когато си тръгваш,но нямам сили за повече! каза Валери и отправи тъжен поглед към Крис ;
-Валери,обичам те! Но няма как да оставя Елица сама с бебето,идвам винаги когато мога!
-Това не е достатъчно ако ще те виждам от дъжд на вятър,по-добре да не те виждам изобщо-Валери беше решителен в думите си колкото и да го болеше да изрича всичко това на човека когото толкова обичаше.Но да продължава да страда бе непосилно за него;
-Какво значи това? попита Крис пребледнял;
-За връзка трябват двама,а аз бях дотук! А сега по-добре си върви и ме остави на мира! -Отвори вратата и направи подканващ жест към Крис да си тръгва;
Крис беше в шок,не искаше тази връзка да приключва,обичаше Валери и сам се измъчваше за болката която му причинява,но да започне открита връзка с него бе невъзможно. Крис погледна към Валери , с поглед който сякаш казваше: Не прави това,не искам да те изгубя! Но Валери беше непреклонен,Крис бавно отвори вратата и излезе.
Крис си беше тръгнал и Валери започна да съжалява за постъпката си. беше изгонил единствения си близък човек, единствения когото обичаше и за когото бе готов да жертва всичко.Валери лежеше на леглото си и гледаше тавана в една точка, съжаляваше за всичко което беше казал, но гордостта му беше наранена и нямаше намерение да търси Крис.
Междувременно Крис се разхождаше в парка, унил сякаш отдалечен от цялия свят, чувстваше всичко около себе си толкова чуждо. Когато бе с Валери, беше щастлив, беше себе си и се наслаждаваше на живота, а без него живота му отново придобиваше сиви окраски , сякаш му беше отнето щастието в един миг.Самотен и тъжен Крис вървеше бавно, отиде в дома на майка си, заключи се в стаята си и не искаше да вижда никого. Строполи се на леглото си и заплака, опита се да заспи, но не можеше един и същи момент изникваше постоянно пред погледа му как Валери му казва, че връзката им е приключила.Обърна се настрани и затвори очи, сънят не идваше и не идваше, а мисълта за Валери не напускаше главата му. Спомни си запознаството им на онова парти, мига в който погледите им се срещнаха и учестения си пулс при вида му, беше го харесал още от пръв поглед, от момента в който го видя да влиза през вратата. Спомни си срещите им, раходките, моментите когато бяха двамата в леглото отдадени един на друг, целувките му, очите му, още усещаше аромата на парфюма му по себе си. Обичаше Валери, а колко време му беше отнело да си признае, но сега всичко вече беше приключило, имаха толкова малко време един за друг.Толкова пропиляно време в което е можел да бъде при него. От тези мисли сърцето го болеше повече, сълзи се стичаха по лицето му. Цяла нощ не спа, на сутринта очите му бяха подпухнали, нямаше сили за работа, със загубата на Валери му беше отнето и желанието за живот.
Валери беше решил да се разсее от мислите си за Крис като се затрупа от работа в КP, а задачи там никога не липсваха. Крис искаше да се види с Валери и да разговарят, предположи ,че Валери е вече в офиса, взе си ключовете и излезе. И наистина беше така, в офиса кипеше осилена работа, една секретарка прелетя покрай него с чертежи в ръка, Валери беше там и работеше на пълни обороти, сякаш напук за да го забрави още по-бързо. Изглежда невероятно-помисли си Крис, Валери беше облечен със светло сив костюм, светло синя риза и вратовръзка на сиви и сини линии,лицето му беше сериозно, беше се облегнал с две ръце на бюрото и обсъждаше разпалено идеите си за проекта пред екипа. Тази гледка привличаше неудържимо Крис, искаше да се приближи, да го прегърне през кръста и да го целуне, но успя да прикрие желанието си, никой всъщност не забеляза какво всъщност се върти в главата му.
-Крис,пак ли бързаш? До кога ще идваш за малко и пак ще ме оставяш,аз те искам тук до мен завинаги!-каза Валери с настойчив тон-Остани!
-Трябва да се прибирам едвам успях да се измъкна ,ще дойда пак когато мога-Крис стана от леглото,целуна Валери и се запъти към вратата.
-Крис писна ми да си играеш мен,казваш че ме обичаш,а по скоро ме използваш,идваш тук за поняколко часа,вземаш каквото искаш и си тръгваш.А аз какво да стоя и да те чакам да дойдеш отново?Разбиваш ми сърцето всеки път когато си тръгваш,но нямам сили за повече! каза Валери и отправи тъжен поглед към Крис ;
-Валери,обичам те! Но няма как да оставя Елица сама с бебето,идвам винаги когато мога!
-Това не е достатъчно ако ще те виждам от дъжд на вятър,по-добре да не те виждам изобщо-Валери беше решителен в думите си колкото и да го болеше да изрича всичко това на човека когото толкова обичаше.Но да продължава да страда бе непосилно за него;
-Какво значи това? попита Крис пребледнял;
-За връзка трябват двама,а аз бях дотук! А сега по-добре си върви и ме остави на мира! -Отвори вратата и направи подканващ жест към Крис да си тръгва;
Крис беше в шок,не искаше тази връзка да приключва,обичаше Валери и сам се измъчваше за болката която му причинява,но да започне открита връзка с него бе невъзможно. Крис погледна към Валери , с поглед който сякаш казваше: Не прави това,не искам да те изгубя! Но Валери беше непреклонен,Крис бавно отвори вратата и излезе.
Крис си беше тръгнал и Валери започна да съжалява за постъпката си. беше изгонил единствения си близък човек, единствения когото обичаше и за когото бе готов да жертва всичко.Валери лежеше на леглото си и гледаше тавана в една точка, съжаляваше за всичко което беше казал, но гордостта му беше наранена и нямаше намерение да търси Крис.
Междувременно Крис се разхождаше в парка, унил сякаш отдалечен от цялия свят, чувстваше всичко около себе си толкова чуждо. Когато бе с Валери, беше щастлив, беше себе си и се наслаждаваше на живота, а без него живота му отново придобиваше сиви окраски , сякаш му беше отнето щастието в един миг.Самотен и тъжен Крис вървеше бавно, отиде в дома на майка си, заключи се в стаята си и не искаше да вижда никого. Строполи се на леглото си и заплака, опита се да заспи, но не можеше един и същи момент изникваше постоянно пред погледа му как Валери му казва, че връзката им е приключила.Обърна се настрани и затвори очи, сънят не идваше и не идваше, а мисълта за Валери не напускаше главата му. Спомни си запознаството им на онова парти, мига в който погледите им се срещнаха и учестения си пулс при вида му, беше го харесал още от пръв поглед, от момента в който го видя да влиза през вратата. Спомни си срещите им, раходките, моментите когато бяха двамата в леглото отдадени един на друг, целувките му, очите му, още усещаше аромата на парфюма му по себе си. Обичаше Валери, а колко време му беше отнело да си признае, но сега всичко вече беше приключило, имаха толкова малко време един за друг.Толкова пропиляно време в което е можел да бъде при него. От тези мисли сърцето го болеше повече, сълзи се стичаха по лицето му. Цяла нощ не спа, на сутринта очите му бяха подпухнали, нямаше сили за работа, със загубата на Валери му беше отнето и желанието за живот.
Валери беше решил да се разсее от мислите си за Крис като се затрупа от работа в КP, а задачи там никога не липсваха. Крис искаше да се види с Валери и да разговарят, предположи ,че Валери е вече в офиса, взе си ключовете и излезе. И наистина беше така, в офиса кипеше осилена работа, една секретарка прелетя покрай него с чертежи в ръка, Валери беше там и работеше на пълни обороти, сякаш напук за да го забрави още по-бързо. Изглежда невероятно-помисли си Крис, Валери беше облечен със светло сив костюм, светло синя риза и вратовръзка на сиви и сини линии,лицето му беше сериозно, беше се облегнал с две ръце на бюрото и обсъждаше разпалено идеите си за проекта пред екипа. Тази гледка привличаше неудържимо Крис, искаше да се приближи, да го прегърне през кръста и да го целуне, но успя да прикрие желанието си, никой всъщност не забеляза какво всъщност се върти в главата му.
Разказите на NePoKoRnA
New Беше хубав неделен ден.Утрото се къпеше в слънчеви лъчи,а по синьото небе имаше само няколко облачета.Но за Валери това не беше обикновен ден-днес той имаше рожден ден.След като закуси той отиде до близкия магазин да напазарува-Крис щеше да идва на вечеря и беше решил да му сготви нещо вкусно и да прекарат рождения ден заедно.Но за Крис денят не беше никак хубав-от сутринта майка му следеше всяка негова крачка.Силвия постоянно го разпитваше за кого е подаръка,къде ще ходи,няма ли да вземе и Елица.Той вече не издържаше,беше решен да и разкаже всичко.Толкова много тайни и лъжи,това го убиваше.
-“Мамо,би ли ми отделила малко време”-попита Крис.
-“Разбира се”-каза Силвия-“С теб трябва да си поговорим много,ама много сериозно.От доста време с теб става нещо.а ти нищо не ми казваш.
-“Мамо,аз..”-опита се да каже Крис,но Силвия продължи:
-“Виж,ако е нещо лошо по-добре ми го кажи направо,не увъртай.Нещо с Елица ли,ще се разделяте ли или..?”
-“Не мамо,успокой се.Искам само да останеш спокойна и да го приемеш без да се разстройваш”-каза Крис и хвана ръката и.-“Има друг човек в моя живот и не мога да го крия повече.Обичам го истински и няма да се откажа от него.”
-“Как така?!?Друга жена?Къде..кога,виж,моля те не се шегувай с мен така.Знам,че мислиш,че мога да приема всичко,но не и това….синът ми да бяга от отговорност.Та ти си женен и дете ще имаш.Как можа да го направиш.”
-“Мамо ще ме оставиш ли да говоря”-повиши тон Крис.
-“Познавам ли човека за когото говориш?”-попита Силвия със сериозен тон-“Кажи ми кой е,моля те.”
-“Мамо,приеми го спокойно,моля те.”-отвърна той-“Аз обичам Ва…”
И точно в този момент в стаята влетя Нора,разплакана и бясна.Захвърли чантата си и събори една много скъпа ваза.
-“Миличка какво става?”-попита Силвия,но не получи отговор.”А ти Крис какво ми казваше?”
-“Нищо мамо.Иди виж сестра ми,друг път ще поговорим”-отвърна Крис.”Хайде отивай.”
Силвия го послуша и тръгна след Нора.”Отново не можах да и кажа”-помисли си Крис”Защо все така става?!?”И отново взе книгата си и се зачете.
Минаваше 5 часа следобяд. Крис реши да се приготви за вечерята у Валери и влезе в банята да си вземе душ.През това време Силвия се промъкна в стаята му и започна да търси нещо-снимка,адрес,каквото и да е.Това което и бе казал Крис не и даваше мира.Бърка в джобовете на якето му,в гардероба му,но не намери нищо,което да и помогне.Точно излизаше от стаята,когато видя подаръка,който синът й така умело пазеше да не се разбере за кой е.Тя се върна и отвори картичката.”С пожелание за много любов и щастие”прочете тя.В този момент телефона на Крис иззвъня.Силвия го взе и прочете съобщението”Чакам те в 7 у нас.Валери”.Щом прочете това име си каза:
-“Ето каква била работата.Щом синът ми няма смелостта да ми обясни,сега Валери ще ми каже какво става.”Затвори с трясък вратата и отиде в коридора.Докато се обличаше Крис излезе от банята,а Васил си дойде.
-“Станало ли е нещо?Къде отиваш?”-попита спокойно Васил.Но Силвия само го погледна строго и излезе без да каже и дума.Тогава Васил погледна Крис,който недоумяваше какво става.
През това време Валери подреждаше масата.Беше безкрайно щастлив,че ще прекара рождения си ден с човека когото обичаше.Точно в този момент на вратата се позвъни.
Той погледна часовника и видя,че е 6 часа.Учуди се,че Крис подранява,а и той още не е готов.За негова изненада обаче на вратата стоеше Силвия.
-“Може ли да вляза?”-попита тя.
-“Разбира се,заповядай.Седни тук.Чаша кафе,вино,какво ще желаеш?”-отвърна Валери.
-“Нищо ,благодаря.Искам само едно да ми кажеш.С кого се среща Крис?Днес той се опита да ми каже,но не можа,беше възпрепятстван.Но сега ти ще ми кажеш,защото съм сигурна,че знаеш всичко.И то не само знеш,сигурна съм,че ти си го замислил.”
Това дойде на Валери като гръм от ясно небе.Дори не знаеше какво да каже,цялата тази ситуация го объркваше.
-“Е,чакам”-отвърна тя-“Кажи ми какво всъщност става и как по-точно ти участваш в цялата тази работа”
-“Не,мога да ти кажа ,Силвия,съжалявам.Обещал съм да не казвам и дума,нека Крис говори с теб.”
-“Твоите обещания ..”-каза Силвия”Те не струват нищо.Познавам те много добре.Ти искаш да ме съсипеш,не ти стигна колекцията ми,а сега и семейството ми.Но този път няма да го оставя така.Кажи ми защо толкова помагаш на Крис.Нима искаш да спечелиш доверието му и да се опиташ да го отдалечиш от мен.?Кажи защо?Искаш да го нараниш ли?Защо?”
-“Защото го…”опита се да кажа Валери,когато откъм вратата се чу:
-“Защото той е човекът,когото истински обичам”
Силвия стоеше като вцепенена и обърна поглед към вратата-там стоеше Крис.А след него идваше и Васил.
-“Е мамо,това е истината.Искаше да я узнаеш,ето,казах ти я.”-каза с болка в гласа той.
-“Не това не може да бъде,не може да ми се случва.Боже господи!!”.Тя обърна поглед към Валери,който не смееше да помръдне.Човекът,който съсипа мечтите й,съсипа колекцията й сега се намеси и в живота й.А сега и собственият й син я предаваше.Не,това й идваше в повече.
-“Ние отиваме в кухнята”-успя едва да каже Валери и заедно с Васил се запътиха натам.”Вие си поговорете”
Силвия седеше на дивана и гледаше в една точка.Крис остави ключовете от колата на масичката и клекна до нея.
-“Мамо,чуй ме,моля те.”-каза той разплакан”Не исках да става така.Не зная как се случи” и се опита да сложи ръка на рамото й,но тя се отскубна от него.
-“Не ме докосвай”-изкрещя тя-“Как можа да ми го причиниш?И то с човека,провалил мечтите ми.А помисли ли за Елица,как ще се почувства тя.”
-“А някой помисли ли как се чувствам аз”-изкрещя Крис.”Помисли ли някой какво ми е на мен,как се разкъсвам отвътре.Или не-аз трябва винаги да жертвам себе си.” Той седна на креслото и зарови пръсти в косата си.
”Съжалявам за болката,която ти причинявам.Съжалявам и за Елица,която не го заслужава,права си.Но не съжалвам за нито един миг,преживян с Валери.Всичко беше толкова прекрасно.Нима не беше ти тази,която ми казваше да следвам сърцето си и да бъда себе си.Ето послушах те.. ”
Силвия заплака още по-силно.Тя знаеше,че всяка негова дума бе истина.Не знаеше какво да каже.В този момент в стаята влязоха Валери и Васил.Тя извърна разплаканите си очи и ги погледна.
-“И ти си знаел и си ме лъгал”-каза укорително на Васил.”Не мога да повярвам”
-“Да знаех.Съжалявам,че не ти казах,но това не беше мое задължение.Крис трябваше да ти го каже”-отвърна Васил.”А сега се успокой,моля те”
Силвия стана ,изправи срещу Валери и му каза:
-“Радвай се,постигна целта си.Разби моят свят,а сега и семейството ми.Никога няма да ти го простя,никога.Запомни го.”Взе чантата си и се приготви да излезе,но Крис я спря.Тя обаче се отскубна от него и излезе.
-“Остави я,сега е разстроена.Няма смисъл от думите ти,няма да те чуе.Ти остани тук тази вечер.Аз отивам с нея”-отвърна Васил.”Опитайте се да поспите и утре ще го ворим.”.Валери затвори вратата след него и погледна Крис-беше съсипан,сълзите се стичаха от очите му.Когато застана до него,Крис се хвърли в прегръдките му и заплака още по-силно.”Дали наистина не беше виновен за всичко това”мислеше си Валери,но отговорът сякаш не идваше.
Нощта се очертаваше да бъде дълга.Свещта,която Валери беше запалил за вечеря догаряше бавно и осветяваше подаръка на Крис,който така и остана неотворен.Мълчанието и болката сякаш тържествуваха.Крис лежеше на спалнята в прегръдките на Валери и отпиваше от чашата си с уиски.Двамата се споглеждаха от време на време,нямаше думи,които да опишат случилото се.В същото време Силвия седеше на дивана в апартамента си и се опитваше да осъзнае случилото се.В главата й все още отекваха думите на Крис,погледа на Валери се беше запечатил в ума й.В момента,в който от вратата влезе Васил,тя отиде и се сгуши в него.Беше му простила,защото знаеше,че той е единственият,който може да я подкрепи в този труден момент.Часовете минаваха ,а болката не спираше.Дали можеше да прости,дали животът щеше да тръгне постарому,никой не знаеше…Всичко беше във ръцете на съдбата….
To Be Continued....
След поредното си спречкване с Ели,Крис реши,че трябва поне за малко да спре да
Мисли за всички свои проблеми и да се отдаде изцяло на работата си.Взе един
От учебниците,седна на дивана и се зачете….Но нима можеше да се заблуждава,
Че всичко би могло да отмине ей така,като че ли не е било. ."Трябва да си взема душ и да изтрия всички лоши помисли ".Речено-сторено.Взе хавлията и отиде в банята.След около половин час Крис стоеше в кухнята,облечен в любимият си син халат и четеше
Своя учебник,докато стане кафето.Когато всичко стана готово,той взе чашата и учебника и реши да седне на дивана.Тъкмо щеше ад го направи,когато на вратата се
Позвъни.”Кой ли е пък сега?Сигурно Нора пак е забравила някой грим”….
Но,не този път се лъжеше…На вратата стоеше Валери.
-Мога ли да вляза?-попита той .
Кристиян го погледна в очите и кимна утвърдително с глава.
“Защо си тук Валери?Ако си дошъл да искаш любовни съвети не си дошъл при правилния човек.
-“Пак редовните проблеми с Елица,нали?”
-“Не е твоя работа.Но да се върнем на въпроса…Защо си тук?’-попита отново Крис без да отмества своя поглед от Валери.
-“Дойдох да поговорим за нас,за…”-каза Валери.
-“Няма какво да си кажем по този въпрос.Ти ме попита и аз ти отговорих,че избирам Елица,а пък и ще ставам баща.Това поне е една сериозна причина за да избера нея”-
каза Крис с тънка нотка на несигурност в гласа си.
Валери впи поглед в очите на Крис.В тях се четеше всичко-огромната любов,която
Изпитваше,а също така и раните от жестоката действителност.Но Крис запази
Смообладание и каза:
‘Ако няма друго моля те да си вървиш”….
“Защо Крис”-каза Валери..”Защо продължаваш да си толкова жесток със себе си
и никога не слушаш сърцето си”…
“Жесток със себе си?!?” повтори Крис.
“Да…Ти ме отблъскваш отново и отново,измисляш си глупави извинения,като ученето,работата и други..Но сега аз знам защо го правиш-ти просто си уплашен”
“Не съм ,просто съм реалист”..
-“Да ти си…Страхуваш се да ме допуснеш близо до теб,до сърцето ти.Страхуваш се
какво ще кажат хората.Но сега ми кажи,че не ме обичаш,че не ме искаш и аз ще
изляза от тази врата и ти никога не ще…”…..
Крис сложи пръст върху устните му и не му позволи да каже нищо повече.Погали
Лицето му и го целуна нежно и силно,със цялата страст,която таеше в себе си.
Стигнаха до стаята на Крис и се заключиха.Нов подкан не им трябваше-Валери
Нежно свали халата на Крис и обходи с устни шията му…Крис свали горните му дрехи и двете полуголи тела се притиснаха едно в друго,притеснявани само от лунната
Светлина ,промъкваща се през прозореца.Усещаше се само учестеното им дишане….Колко време беше мечтал за това-да го има,да го усети с всяка фибра по тялото си,да целува тези устни...и сега всичко бе реалност. Ръцете им шареха по мокрите им тела,устните им изучаваха и най-скритите местенца от телата им.Крис погледна в очите на Валери и си пожела това никога да не свършва.
Най-накрая беше открил истинският човек,този,който го кара да се чувства жив и да изпълва деня му.Сега не му пукаше какво ще кажат хората-Беше негов и това го успокояваше,можеше да се скрие в неговите силни ръце,да усети аромата на бялата му кожа и да го целуне…
Бяха минали часове преди някой от двамата да може да каже нещо.
“Сега изглеждам ли ти уплашен”-попита Крис.
-“Не,ти просто…”опита се да каже Валери.
-“Не говори,а слушай…Обичам те,Валери…Бях глупав и не осъзнавах какво значиш за мен.Но в момента,в който си представих как си отиваш,моят свят сякаш се срина.Не искам да те загубя”
-“Това никога няма да се случи”-каза Валери ,докато покриваше телата им със завивката.”Аз ще съм винаги тук,до теб,и в добро и в лошо…”
“-Ти си моят живот”-каза Крис и го целуна нежно।И двамата впиха поглед сгушени един в друг,получили признание…Едно признание променило живота на двама души॥една истинска и вечна забранена любов...
В апaртамента на Валери.Мартин,седнал на канапето разлистваше новият брой на Playboy,докато Валери и Крис стояха и обсъждаха скиците на новият проект.
-“Няма да повярвате какво намерих.”-рече зарадван Мартин.Тая новата манекенка се е….
“Би ли спрял поне за секунда да говориш.Ние с Крис се опитваме да работим ако не виждаш.”-рече ядосано Валери.”И по-добре си върви,така и така не ни помагаш,по-добре не влошавай нещата”….
-“Ок,пичове.Напускам ви.Крис ще ти звънна да се уговорим за бара довечера.Ще бъде просто уникално.Ако знаеш какви мацки ще дойдат”-каза Мартин,щастлив,като че ли току-що е свалил огромен товар от себе си.
-“Добре,ще се чуем после.Ще дойда с теб да те изпратя”-рече сконфузено Крис.
И вратата се затвори.Когато се върна в огромната стая,Крис не намери никого.Само чу от съседната стая:”След малко идвам само да се проблека,Крис”
-“Добре.Аз отивам да си налея кафе”-каза Крис и отиде в кухнята.
След минути Валери се върна и зае отново мястото си на стола,при множеството скици,струпани около него.
-“Кафе?”-попита Крис.
-“Не,благодаря .Но едно уиски с лед не бих отказал”-каза инстинктивно Валери,загледан в една голяма скица.
“Трябва да работим много за да свършим навреме”-каза Крис,докато наливаше чашата с уиски.”Мисля,че всичко ще бъде….”
Той не можа да довърши думите си,защото Валери беше застанал до него и беше сложил ръцете си на рамената му..В следващия момент той обхвана лицето му с две ръце,притисна го нежно до стената и потърси устните му.Усетил дъха му по-близо от всякога,за секунди Крис като че ли забрави всички разумни аргументи,но изведнъж се отдръпна с рязко движение и каза:
-“Валери,не..”
-“Защо не?!?-попита го Валери.-“Нима и ти не го желаеш…”
-“Нека не обсъждаме сега тази тема.”-сепна се Крис.
-“А кога?!?”-попита го Валери със сълзи в очите.-“Всеки път ти бягаш от темата, а аз-аз винаги се чудя какво съм ти казал или какво съм направил,че да не желаеш дори да ме целунеш.Мисля си с какво съм заслужил това…Нима ти толкова ме мразиш…”
-“Но…”
-“Няма но Крис.Знаеш ли какво ми е когато те гледам със Елица.Да я прегръщаш ,да я целуваш.Имаш ли си на идея колко много боли това?Не,нямаш.Защото ти се интересуваш единствено от мнението на околните.”
Крис не можеше да каже нито дума,сякаш буца бе заседнала в гърлото му.А нима той беше прав?!?В този момент Крис не издържа,притисна тялото на Валери към стената и му впи страстно устни в неговите.Хвана го за ръката и го поведе към спалнята.С един жест свали ризата на Вал и своята.Сега забрави всичко-Елица,детето,скиците….За него имаше значение само този момент-тук и сега,в прегръдките на човека,когото истински обичаше.С устни изпи сълзите му,зацелува го по лицето, шията, гърдите,.Усети ударите на сърцето му,които бяха в унисон с неговите,мириса на нежната му кожа,приласкаваща го все повече и повече.
-“Как може дори и да си помислиш ,че те мразя,Вал,когато ти си най-красивото нещо,което съм имал в този живот.”-едва успя да каже Крис.
-“Не говори,а ме целуни”-помоли го Валери.
Валери просто не можеше да повярва.Неговата мечта се превръщаше в реалност-докосваше това добре сложено тяло,което сякаш бе създадено само за неговите ръце,захапваше нежно тези устни,чиято усмивка караше колената му да омекват.
Искаше му това да не свършва.Минаха часове.Сред белите балдахинени завивки две тела все още доказваха любовта си едно на друго.Крис извърна поглед и впи поглед във очите на Валери,който сякаш му казваха”Твой съм-сега и завинаги”
“Обичам те Вал।”-каза Крис,надигна се,целуна го за пореден път и се сгуши в него....
Мартин седеше на любимия си диван,замислен над документите,който му беше дал баща му,докато Крис се размотаваше около билярдната маса.В един момент на вратата се позвъни и Мартин отиде да отвори.
-“Ооо,нашият бъдещ пътешественик се завърна”-каза с усмивка Мартин.
-“Благодаря за милото посрещане.Точно това ми трябваше-доза ирония за да започна деня.Здравей Крис!!!”-каза Валери.
-“Здрасти”-повтори по инерция Крис.”А какво беше това за пътешественика?!?”
-“Нима не знаеш”-каза с усмивка Мартин.”Нашият скъп приятел,г-н Кадиев,ще пътува за Франция.
-“За Франция?!?Как,кога?”-попита стреснато Крис.
-“Полетът ми е за утре в 7 вечерта и ще остана 4 дни.Избраха ме да водя преговори по един проект с едни французи.А тъкмо ще разгледам и красивия Париж и току-виж съм решил да остана за по-дълго…”-каза замечтано Валери.
-“Да а после ще си намериш и някоя красива французойка,която всяка сутрин ще ти носи полугола кафето в леглото и…”-каза Мартин ,докато отпиваше от уискито си.
-“Да,да,да..Знаем ги твоите мечти,Мартине.А пък и от друга страна на кого би му пукало дали ще съм тук или не?На кого съм му дотрябвал?Ако имаше някой,който ме ценеше той щеше да ме последва..”-каза Валери,сядайки на дивана до Марто.
-“Повярвай ми на мен много ще ми липсваш.С удоволствие бих дошъл с теб.”-каза Мартин
-“О,да не се съмнявам.Ние с теб имаме много дълбока връзка и не можем един без друг.Направо не знам как ще се стърпя да не съм до теб”-отговори с нескрита ирония Валери.
Двамата като,че ли забравиха Крис,докато той не се обади с разочарован глас:
“Добре момчета стига със любовните излияния.Сега ако обичате ме оставете поне за малко сам,имам работа.”
-“Да,аз тъкмо тръгвах на към нас за да си приготвя багажа”-рече Валери”Предай много поздрави на Ели и и кажи да се пази.”
-“Ок,аз и аз тръгвам,щото имам работа в клуба.Тъкмо ще те изпратя”-рече Мартин,наметна якето и двамата с Валери излязоха от апартамента.
В този момент гробна тишина настана около Крис.Той се огледа.Стените,билярдната маса,дивана,на който допреди малко беше седял човека,когото истински обичаше.Не,той не можеше да издържа повече.Всичко,това го задушаваше,а и новината за заминаването на Валери,това беше върха на всичко.Той взе якето си и реши да се разходи,да си вземе глътка чист въздух.Половин час по-късно Крис се разхождаше в парка и седна на една пейка.В този момент покрай него минаха двама влюбени,хванати за ръце…Крис ги погледна,стана и тръгна..Върна се отново към своите задължения.
На другия ден той стана,отиде на работа,прави всичко като по инерция,без никакви чувства.За него всичко беше еднакво-сиво и безразлично.Към 5 часа всичко това свърши и си беше вече вкъщи.Крис свали сакото си и се метна на дивана.А сега какво?-попита се той.Взе телефона и звънна на Елица,но се включи телефонният секретар.Обади се на майка си,но и при нея се случи същото.Той беше останал сам.Колко много му липсваше сега Валери.В един момент си спомни думите се”Остави ме и ме забрави”, който отправи и с тях истински нарани любимия човек,спомни си и думите на Валери.Припомни си хубавите мигове с него,спомни си двамата влюбени,които видя вчера.Нима той не можеше да бъде като тях.Нима не можеше да бъде щастлив?!?Но ума му отново му казваше,че греши,че сега той трябва да е до Елица…А сърцето му не спираше да крещи че обича Валери,че не би искал да го изгуби,че не може да си позволи да го изгуби…Но кое трябва да послуша…Самият той не знаеше.Само извърна поглед и се взря в часовника..Беше 6 часа,а това го побъркваше…Взе ключовете и якето си и излезе….
Междувременно Валери беше вече на летището.Той стъпваше с големи крачки и се оглеждаше.Нима търсеше някого?!?Нима все още се надяваше,че Крис би го последвал.Та това би било лудост”.В момента той сигурно е у Константинови и се забавлява заедно с Мартин и Елица”-помисли си.Стигна на мястото за регистрация на билетите.Подписа се,остави багажа си при другите и тръгна към самолета.Качи се и зае своето място.Как му се искаше сега Крис да е до него,да се оглежда в неговите очи,да чува смеха му..За него тези 4 дни щяха да са цяла вечност.Той се отпусна ,потопи се в своите спомени ,незабравими,даващи му сили да върви напред и заплака.Неусетно минаваха часовете и ето че самолета кацна на летището в Париж.Валери взе куфара си и тръгна към хотела,в който имаше резервация.А той беше един от най-красивите в цял Париж.Сега отново беше Валери Кадиев,този когото всички познаваха-силният и непреклонен.Настани се в стаята си.Взе си душ и се подготви да обиколи наоколо.”Друга страна,непознати хора…”-мислеше си той,докато слизаше по стълбите.Разходи се по главната улица,вечеря сам в един красив ресторант,а после,докато се връщаше към хотела гледаше звездите и размишляваше…Прибра се в стаята си ,съблече дрехите си и облече халата си..Седна пред огледалото,отпи от чашата с уиски и заплака.
“-Има такъв..има човек,на който до болка му пука за теб.Има такъв за когото ти си всичко.Има такъв,който би те последвал навсякъде”-чу изведнъж зад гърба си.
Валери остана като вцепенен.Изправи глава и видя отражението на Крис в огледалото.Обърна се и не можа да повярва на очите си.
“-Какво правиш тук?Как..”-успя едвам да попита Валери.
Но не можа да продължи да говори защото Крис не му позволи.Той впи устни в неговите и нямаше намерение да ги махне оттам.Свали якето си и с бавно движение махна халата на Валери и се остави изцяло да бъде воден от сърцето си.Притисна тялото си в неговото и го зацелува още по-страстно.Сега искаше само да го усети и да му докаже любовта си.За него не съществуваше друг,освен Валери.Крис погали нежно устните му,усети учестеното му дишане.Попи с устни сълзите му и се огледа в очите му,които сякаш му казваха”твой съм сега и завинаги…обичам те”.Погали нежната му кожа,опозна всяка част от тялото му.Валери се сгуши в него и двамата заспаха прегърнати. Крис се събуди първи призори и се огледа.Лежеше в едно огромно легло,в един от най-големите хотели в Париж.А до него спеше не кой да е а Валери-човекът,който обичаше истински,човекът за когото би дал живота си.Този път той нямаше да избяга,нямаше да се страхува дали някой няма да ги хване.Нямаше го забързаното софийско ежедневие,нямаше я Силвия,нито Нора или Елица.Нямаше и помен от болката ,която изпитваше вчера.Погали го по бузата и го целуна.После облече някакви дрехи и излезе на терасата за да погледа изгрева.Изведнъж Валери се появи зад него и го прегърна през кръста
“-А сега какво ще е обяснението,което ще дадеш на Силвия?’-попита го той.
-“Първо добро утро!Не ми се говори за това.Не го мисли повече,Вал.Сега сме само аз и ти,тук и сега..”каза Крис.
-“Само ти и аз”-повтори Валери.”Колко красиво звучи…”
-“Обичам те,Вал”
-“Аз също”-каза Валери и двамата прегърнати се взряха в изгрева…Изгрева даващ началото както на новият ден,така и на една истинска и неразрушима любов…।
Беше полунощ.Крис се въртеше в леглото и не можеше да заспи.Нещо не му даваше мира.Дали заради работата или заради Елица..Не,не можеше да се залъгва повече-всичко това беше заради Валери и неговото признание,признание за една невъзможна любов.А сега на всичкото отгоре и пътуването-той,заедно с Валери и Мартин отиваха за уикенда на вилата на Константинови.Там щяха да избягат от забързаното ежедневие и най-вече спокойно можеха да работят върху проекта си.Всъщност това беше и причината за пътуването.Но непрекъснато нещо го връщаше към случката с Валери.Той докосна устните си ,който все още носеха печата на целувката с Валери,тази целувка,която накара сърцето му лудо да забие и за момент да забрави реалността.А това означаваше само едно-че той е…”Не,какви глупости си мисля”-рече си тихо Крис.Той нямаше сили да го признае дори пред себе си.Тогава се върна отново в стаята си,легна в леглото и стисна очи…В същото време и Валери не можеше да заспи..Той стоеше на прозореца в огромния с пуст апартамент и гледаше луната.Сякаш се молеше да намери правилното решение..В очите му блестяха сълзи,а тишината и празнотата го побъркваха.Беше разкрил себе си пред някого,но отново беше отхвърлен.И този път болеше още повече,защото беше отдал сърцето си.Как му се искаше сега Крис да е до него,да усети присъствието му,да сподели щастието си с него.Но това беше невъзможно.В ума му отново отекнаха думите”Забрави за мен,живей все едно ме няма…”Всяка една от тези думи го убиваше малко по малко.А нима е толкова лесно да забравиш една любов?!?Нима можеш да заповядваш на сърцето?Дори и не искаше да мисли за този уикенд-как щеше да стои близо до Крис,без дори веднъж да му каже,че го обича..как можеше да гледа на него само като на бизнес-партньор отсега нататък ?Как?...Тази нощ много въпроси останаха без отговор,много истини останаха несподелени и се изгубиха в тишината.Единствената надежда се криеше в новия ден,ден изпълнен с нови идеи и предизвикателства..
На сутринта Мартин и Крис седяха в колата и чакаха Валери.
-“Май нашият приятел ,г-н Кадиев,е преживял много бурна нощ за да закъснее толкова”-рече Мартин.
-“Всеки си има трудни моменти”-отвърна Крис.”Дори и хора като него,които са винаги точни.Сигурно…”
-“Здравейте ! Много ли се забавих”-попита запъхтяно Валери,докато оправяше черните си очила,който прикриваха подутите му от плач очи.
-“Ооо,любовника спокойно.Не много.Сега ако ни и разкажеш какво си правил и коя беше,може и да забравим изобщо,че си закъснял”-отвърна доволно Мартин.
“Благодаря ти,Марто.Ти си истински приятел.Винаги знаеш от какво имам нужда-доза ирония,както всеки път.”
“Добре,след тази красива плеяда може ли да тръгваме все пак”-обади се Крис”Имаме работа,ако не помните”…
Мартин качи саковете и потеглиха.През целия път никой не отрони и дума.Чуваше се само музиката,която се опитваше да разведри напрегнатата докрай обстановка.Валери свали очилата,обърна поглед си към Крис и срещна неговия.В очите им се четеше всичко.Валери не искаше да се крие повече-беше истински влюбен,както никога досега.Влюби се в Крис от момента,в който го видя.Колкото и да се опитваше да се прави на безразличен.Нищо не можеше да заличи онова,което изпитваше-искаше Крис за себе си.Но той убиваше всяка надежда.Дали това беше самият той или искаше да прикрие истинското си аз,Вал не знаеше.Опита се да го заговори,но видя,че няма смисъл-сякаш ледена стена беше издигната между двамата.И отново се загледа през прозореца.Стигнаха при вилата и се настаниха.Уговориха се да се видят на вечеря.Валери,уморен от пътуването,реши да си вземе душ.Взе хавлията си и влезе в банята.В това време Крис си спомни,че си е забравил часовника в банята и се запъти натам.В момента,в който отвори вратата,нещо накара дъхът му да спре-не можеше да отмести поглед от тялото на Валери.Тънки струйки вода се стичаха и мокреха бялата му като мляко кожа.Тези красиви кафяви очи,които те изгарят с поглед,тези сладки устни,чиито вкус никога не би могъл да забрави.”Боже мой,какво ми става”-попита се Крис.Точно в този момент би влязъл и би се отдал на страстта си.Но звънът на телефона го върна отново в реалността-отново непреклонният Крис.Този звън накара Валери да спре душа и да излезе от банята за да го вдигне.На стълбите обаче се сблъска с Крис и това накара част от хавлията му да се свлече.Двамата бяха толкова близо,опасно близо един до друг
-“Аз…аз…”-започна да заеква Крис при вида на Вал .
-“Какво?Кой беше?”-попита Валери.
-“Мартин.Обади се да каже,че му се налага спешно да се върне в града.Но утре рано суттринта ще е тук.А и вечерята ще е готова след малко”.Нищо повече не можа да каже Крис..двамата се целунаха Валери го обгърна през кръста.Всичко стана изведнъж..просто инстинктивно.В следващия момент Крис се отскубна и каза:
-“Ти си луд.Стой надалеч от мен!” и избяга.
На вечеря седяха само двамата на голямата маса в трапезарията.Крис в единя край,а Валери в другия.Нито един от двамата не беше гладен,никой не отрони нито дума.Крис стана безмълвен и отиде в стаята си.Отново единствен събеседник на Валери остана самотата.Тогава реши и той да се качи в стаята си.Минавайки покрай стаята на Крис,той вдигна поглед към вратата и заплака.Единственият човек,когото обичаше го мразеше-това беше неговото наказание.Влезе в стаята си,остави чашата с уиски на нощното шкафче,седна на ръба на леглото и се загледа в пламъка от камината.
-“Защо трябва да ни се случва това?’-чу откъм терасата на стаята му.Обърна се и видя разплакания Крис.,който продължи:”Всеячески се опивах да те забравя,но не мога.В съзнанието ми винаги изникват очите ти,устните ти,тази целувка…Исках да избягам от реалността,да вървя против себе си..Но вече не мога,а и не издържам.Обичам те,с цялото си сърце.”Крис знаеше ,че това е лудост..всичко,което казва,всичко ,което прави.Но в същото време това беше най-красивата и сладка лудост,в която беше себе си.
-“Не говори повече”-спря го Валери-“Нищо повече не ми е нужно”…Сложи пръст на устните му,погали го по лицето и бавно го зацелува.Нямаше връщане назад.Двамата свалиха дрехите си и легнаха на мекият килим пред камината.Валери отново впи устни в неговите и Крис отново усети онази тръпка-насладата от целувката,толкова нежна и същевременно толкова силна и изпепеляваща.Обходи всяко кътче от тялото му-гърдите,врата,раменете…
-“Обичам те”-промълви Валери.
-“Не говори а продължавай”-каза запъхтяно Крис и притисна още по-силно тялото си до неговото.Искаше да усети аромата на бялата му кожа,да го почувства със всяка фибра на тялото си.Часовете минаваха,а телата им горяха от желание и страст….Единственото,което се чуваше бяха ударите на две влюбени сърца…От светлината на пламъка върху стената се очертаваха сенките на две тела –две тела извън реалността,непрекъснато доказващи любовта си едно на друго сред белите копринени завивки.Единствен свидетел на тази любов беше Луната,която осветяваше голите им тела,Единствена тя нямаше ад ги съди за това,което правеха,за това,че разкриха себе си тази нощ…Любиха се като луди,без дори да спрат за да си поемат въздух.Обичаха се-това беше единствената истина.
-“Прости ми всяка грешка,Вал”-каза Крис,надигна се и го целуна.
-“Няма за какво да ти прощавам…Разбирам как се чувстваш…Ти си смисъла на живота ми,обичам те…”-отвърна Валери.
-“Аз също…Не мога да живея без теб…Само като си помисля,че мога да те изгубя и…”
-“Не продължавай.Наслаждавай се на момента”-каза Валери,придърпа Крис към себе си и двамата заспаха прегърнати.
Рано ,на другата сутрин Мартин пристигна.Когато влезе във вилата и не намери никого на първия етаж,той се заизкачва по стълбите и се развика:
-“Ехо..Крис..Валери..къде сте?
В просъница Крис и Валери дочуха гласа му и стъпките му,които идваха все по-близо и по-близо।Двамата се сепнаха и скочиха като ужилени.Обстановката около тях беше неузнаваема-те,двамата,голи в леглото,камината беше изгаснала,а дрехите им бяха разхвърляни из цялата стая.А гласът на Мартин идваше все по-близо и по-близо.Двамата се спогледаха:Ами сега?Нима раят свършваше тук?!?Извърнаха поглед към вратата и останаха като вцепенени,когато видяха дръжката на вратата да помръдва…॥
Анастасия отново беше организирала вечерен благотворителен бал,на който бяха поканени важни особи.Но освен тях разбира се там бяха семейството и и много приятели-включително и Валери.Всички се забавляваха,но определено се усещаше напрежението между Крис и Валери.Валери стоеше при приятелите си адвокати и бавно отпиваше от питието си.Дори не се обръщаше към Крис,искаше поне тази вечер да прекара спокойно,да направи крачка към забравата.Но дали би могъл да издържи,дори и самият той не знаеше.На Крис обаче нещо не му даваше мира.Колкото и да се опитваше да се разсее,погледът му винаги попадаше върху Валери.Нещо все го влечеше към него.
-’Дори и не ми говори,не ме поглежда…Какво ли се е случило?Нима ме е забравил?’-рече си Крис.Тогава той се престраши и тръгна към него,когато обаче видя Елица да отива при Валери.Прошепна му нещо на ухо и двамата отидоха в кабинета на Борис.
-“Какво по дяволите става тук?”-каза Крис и отпи нервно от питието си.Минаха 15 минути,а те не излизаха.Тогава Крис стана от стола,остави чашата и се запъти накъм кабинета.Беше решен да влезе и да разбере какво става.Когато отвори вратата видя Валери и Елица да си говорят и да се смеят.
-“Извинете,прекъсвам ли нещо?’-попита Крис
-“Не,спокойно.Тъкмо разказвах на Елица как е минал уикенда във вилата,който прекарахме”-отвърна Валери
-“И то с най-малките подробности.Повечето,от който са много забавни.Но аз ще ви оставя защото трябва да отида да видя гостите.Не се бавете.След малко започват танците..”-отвърна Елица,усмихна се на Валери и излезе.
-“Извини ме Крис,но ме чакат”-отвърна Валери
В този момент Крис отиде,хлопна вратата и каза:
-“Ти никъде няма да ходиш.Още сега ще ми кажеш какво “толкова забавно” си разказвал на Ели.
-“Ами случиха се много интересни неща там,не мислиш ли ?”-каза усмихвайки се Валери.
-“Не ми казвай,че си…”
-“Не ,спокойно”отвърна Валери.”Не и казах нищо за нас.Нямам способността да разбивам сърцата на хората,които обичам.Докато виж ти си много добър в това.А и това беше просто една грешка,както би казал ти”
-“Нека не отваряме сега тази тема”-помоли го Крис
-“Ти какво,да не би да не мислиш така?Само не ми казвай,че…
-“Не важно какво мисля”-рече Крис.
-“Добре тогава извини ме,но както казах ме чакат”-отвърна Валери и понечи да отвори вратата,но тогава Крис направи нещо неочаквано-хвана дръжката на вратата,затвори я и притисна Валери до нея.Тогава погледите им се срещнаха,а в тях се четеше всичко.
-“Валери,не мога повече така.Не издържам…”прошепна му Крис и доближи лицето си още по-близо до неговото.Вече усещаше дъха му как пари кожата му,аромата му.
-“Бъди силен,ще ти мине.Ти умееш да се справяш с такива ситуации,приятелю.А сега се наслаждавай на партито.Наздраве!!!”-отвърна безизразно Валери,отскубна се от Крис,взе чашата си и излезе.Докато затваряше вратата красивите му кафяви очи се насълзиха.Само господ знаеше какво е в момента в душата му.Само той знаеше какво му струваше това да отблъсне човека ,когото истински обича.Беше пропуснал шанса на живота си-за първи път Крис му отвръщаше,а той провали всичко.От другата страна на вратата Крис стоеше като вцепенен и не можеше да повярва.
-“Приятел?!?Не не мога да повярвам.Нима ме е забравил толкова бързо?Нима това е била една игра?Не,това не е вярно,не може да ми се случва…”каза си Крис и се сви на канапето.В този момент влезе Силвия и го попита:
-“Крис,какво става?Видях Валери да изхвърча оттук.Какво се случи?”
-“Нищо,поредното сдърпване за проекта”-отвърна Крис
-“Тръгвай тогава,танците започват.Няма да позволя на момчето ми да бъде тъжно.Хайде да танцуваме”-усмихна се Силвия и двамата се присъединиха към гостите в голямата стая.Започнаха танците.Анастасия беше доволна от себе си и прегръщаше съпруга си,Мартин отново се закачаше с една от сервитьорките.Крис танцуваше с Елица,а Валери с една своя колежка.Но нито един от двамата не се интерсуваше от танците,като че ли бяха в друга реалност.В един момент погледите им се срещнаха.Крис усети как очите на Валери му казват:”Обичам те,дори не знаеш колко много.Не можеш да си представиш колко.Липсваш ми толкова много.Трябва да бъда до теб,искам го.”
-“Обичам те”-се отрони изведнъж от устните на Крис.
-“Какво каза,Крис?’-попита го Елица.
-“Обичам те”-повтори със силен глас той без да отмества поглед от Валери.Усещаше,че греши като стои в обятията на Елица,неговата съпруга,а мислеше за друг.Тя не го заслужаваше.Знаеше,че това неволно”обичам те” не беше за нея,а за човекът,който обичаше истински-Валери.
Танцът приключи и всички насядаха по масите си.Това беше краят-Валери не издържаше повече и минута тук.Искаше му се да не беше чул думите на Крис,искаше му се да беше както пред-Валери Кадиев,силният и непокорен,несломимият и преодоляващ всяка трудност.Изпи чашата си на екс,сбогува се с колегите си и с Ели и си тръгна.Мина през големия двор,излезе през портата,пресече улицата и отиде в парка.
Точно в този момент някой го хвана за ръката.Обърна се и видя Крис.
-“Къде си мислиш,че отиваш?’-попита го той.
-“Нима те интерсува?’-отвърна Валери.”Нямаме какво да си кажем,така че ме пусни.Не разбираш ли,Крис?Убива ме цялото това,цялата тази заблуда.Живота ми беше една пустиня,от която търсех изход.Докато не се появи ти.Влюбих се в теб от мига,в който те видях.Ти ми даде сили да продължа напред,да се боря.А сега какво?Гледам те да прегръщаш Ели,да я целуваш,да и казваш обичам те.В такива моменти сякаш хиляди отровни стрели се забиват в сърцето ми.Не издържам вече.Остави ме,моля те.Не издържам…”
Без да каже нито дума,Крис впи устни в неговите,там,посред парка.Вече не го интерсуваха минувачите,единственото,което имаше смисъл беше случващото се.
-“Не говори повече,Вал”-отвърна Крис”Сега само ще слушаш.Ти нищо не знаеш.Не можеш да си представиш колко ми липсваш.Мислиш ли как се чувствам аз?Трудно ми е да мълча,да върша нещата както преди.Защото нищо не е както преди.Сега,ако теб те няма,в живота ми ще зейне пропаст.Ти промени моя живот напълно…Всеки ден,всяка минута си спомням нашите моменти…Независимо –лоши или добри,но наши…Чуваш ли-наши…”
-“Крис,моля те спри.Не го прави.Не ми давай напразни надежди…”-промълви Валери и опря челото си на рамото на Крис. Крис повдигна главата му, погледна го в очите и отвърна:
-“Ти си част от мен,и аз от теб.Ти си мойто второ аз и няма да ти позволя да си тръгнеш.Мислех си,че мога без теб,но съм се лъгал…Обичам те!’
-“Аз също”-отвърна Валери.
“Искам те…Искам да те усещам до себе си”-каза Крис,хвана го за ръка и двамата се затичаха।Качиха се в колата на Валери и потеглиха.Не ги интерсуваше нищо друго,бяха забравили света около себе си.Когато пристигнаха при апартамента на Валери,нищо вече не можеше да ги спре.Крис обхвана Валери през кръста и го зацелува страстно,дори не му позволи да диша.Свалиха дрехите си,разхвърляха ги из цялата спалня и паднаха на балдахиненото легло.Страстта ги беше завладяла изцяло.Телата им се преплитаха,а душите им бяха отдадени изцяло.Усещаше се само учестеното им дишане…Времето минаваше.На бала всичко си беше все същото-делови разговори,музика и смях.Докато някъде,в един апартамент двама души вкусваха от забранения плод.Две тела,изпотени и треперещи от страст,се сливаха и опознаваха.Устните постоянно шепнеха”обичам те” и с този призив посрещаха новия ден….
Наглед беше най-обикновен ден.Но у Константинови не-днес Крис имаше рожден ден.Като подарък Анастасия реши да отбележи това събитие пищно и организира парти.През деня Крис получаваше много обаждания-от колеги и приятели.Получи и красиви и скъпи подаръци.Но той беше все така замислен-Валери все още не беше му се обадил.Дали заради скандала,който имаха вчера или заради друго-той не знаеше.
Крис седеше заедно с Ели на дивана и разглеждаха някакво списание.Изведнъж в стаята влетя Мартин,с една кутийка в ръка и извика:
-“Здравейте,компанията!Как е настроението на рожденника?
-“Като те видях и се приповдигна още повече”-отвърна Крис.
-“Знаех си,че действам така и на другите,не само на жените”-отвърна със задоволство Марто.Помежду другото моят подарък е страхотен,ще ти го дам довечера в клуба.”
-“Не се съмнявам в това!Ще бъде страхотно!”-усмихна се през сила Крис.
-“А,заповядай”-каза Марто и подаде кутийката на Крис-“Това е от Валери.Помоли ме да ти го дам.Пожелава ти приятно прекарване.Е аз тръгвам.До довечера.”
-“Чао,до довечера”-отвърна Крис,седна на дивана и се замисли.
Ето,че дойде време за партито.Всички гости се бяха събрали и чакаха само рожденника.
А Крис стоеше в стаята си и се приготвяше.Но нямаше никакво настроение.Не можеше да празнува,нещо не му даваше мира.Погледна подаръците-всички бяха от скъпи по-скъпи,но за него нямаха никакво значение.Постави ръка на голямото огледало и устреми поглед в него-гледаше отражението си и размишляваше.Беше истински щастливец,както биха казали,защото имаше всичко,за което може да си мечтае един човек-страхотна работа,голямо семейство,добра съпруга,а скоро и дете.Но на него му липсваше най-важното-любовта.Той знаеше,че това не е Елица, а е Валери.Единственият човек,който знаеше как да го развесели,този,на който бе отдал сърцето си.Тогава взе подаръка на Вал и седна на леглото.Разопакова го и прочете картичката,на която пишеше:”С пожелание за много любов,щастие и незабравими моменти с хората,които те правят истински щастлив”.След това отвори кутията и извади от него един красив ръчен часовник.От вътрешната му страна беше написано:”Завинаги твой Валери”.Крис се усмихна,това беше най-красивия подарък,който беше получавал.В този момент обаче някой почука на вратата:
-“Крис,добре ли си сине?Хайде идвай,всички те чакаме”-попита Силвия.
-“Идвам след минута,не се безпокойте!”-отвърна Крис.В един момент сякаш се върна в действителността и се попита”Какви ги мисля?Имам семейство и го обичам,щастлив съм с тях”.Стана,захвърли часовника на леглото и излезе.Въпреки това съмненията си останаха,както са казали хората”Не може да избягаш от себе си и съдбата си”.Слезе долу,поздрави всички гости и взе подаръците си.Наля си чаша със шампанско и седна сам на една от масите в ъгъла на огромната стая.Огледа се-сякаш беше на маскен бал.Всички носеха своите маски много умело,сякаш всеки живееше друг живот.В този момент при него дойде Марто и каза:
-“Рожденникът май е решил да се усамоти.Не обичаш да си център на внимание,а?”
-“Честно да си кажа,прав си”-отвърна Крис-“Цялата тази шумотевица,толкова много хора,това не е за мен,идва ми малко в повече.На мен ми стигате само вие,семейството да сте с мен.”
-“Ама вие с Валери наистина сте уникални”-отвърна Марто и отпи от чашата си”Като от един дол дренки”
-“Какво за Валери?”-попита Крис и придоби сериозен вид”А помежду другото той къде е?”
-“Казвах,че вие с него сте еднакви.И той ми каза същото като теб,че само семейството стигало.Затова каза ,че няма да дойде,за дa те остави в ръцете на любимите ти хора,тези,които наистина обичаш.Човек би казал,че сте един за друг.”-разсмя се Марто.
-“Няма дa дойде"-каза си Крис-“Как така…”.
Той изпи питието си на екс,взе подаръците,които беше получил и се запъти към стаята си.Сложи ги при другите и отново взе подаръка на Валери.Прочете картичката и обърна поглед към огледалото отново.Вече не издържаше,самотата го убиваше.А сега и решението на Валери да не присъства.Та той е единственият,с когото би желал да сподели този момент.Бръкна в чекмеджето,извади връзка с ключове,облече се и излезе.Докато слизаше по стълбите се сблъска с Анастасия и тя го попита:
-“Крис,къде отиваш?Чакай,какво става…?”
Но така и не получи отговор.Качи се на колата си и отпраши.Отиде до апартамента на Валери и позвъни няколко пъти на звънеца.Но никой не му отвори.В един момент светът му сякаш се срути,мечтите му се изпариха.Излезе от входа и тръгна по осветената улица,замислен и сякаш безсилен.След време се върна при колата си и точно се готвеше да влезе в нея,когато чу познат глас зад гърба си:
-“Крис,какво правиш тук?”
Обърна се и видя Валери.Без да каже нищо отиде при него,прегърна го през кръста и го целуна.
-“Сега ме чуй много добре и го запомни”-каза Крис”Никога не го прави отново,не ме оставяй сам в такива важни моменти.И какво е това за любимите ми хора?!?Няма човек,който да обичам повече от теб.Знаеш колко много означаваш за мен.Обичам те.”и го целуна отново.
-“И аз също”-отвърна Валери,когато отлепи устни от неговите.Крис го хвана за ръката и двамата се качиха в колата.
-“Чакай,къде отиваме?!”-попита го Валери.
-“Ще видиш…само ме следвай и ми се довери.”
Крис знаеше много добре какво вършеше.Знаеше,че приличаше на влюбен ученик,криещ се за да запази любовта си.Но това не го интерсуваше.Сега той имаше всичко,за него нямаше утре-имаше само тук и сега.Стигнаха пред вилата на Константинови и Крис паркира колата.Хвана Валери за ръка и го въведе вътре.Запали камината и си наляха шампанско.
-“Не мога да повярвам,че това се случва.”-каза Валери,докато държеше любимият си човек в прегръдките си.
-“Това между нас не може да свърши и няма,никога,никога..”-отвърна Крис,надигна се,целуна го и започна да му развързва вратовръзката.
Забавляваха се цяла нощ.Плуваха в басейна,любиха се.Без задръжки,отдаваха се един на друг-истински и изцяло.Валери изпиваше нежно с устни всяка капчица от тялото на Крис.И това го влудяваше,и двамата изгаряха от желание и страст.Крис придърпа лицето на Валери и впи силно устни в неговите.Захапа нежно долната му устна,обходи с устни целият му врат.След това се спусна надолу по бялата му кожа.Телата им се притискаха още по-силно едно в друго.Единственото,което се чуваше беше учестеното им дишане,примесено с “Обичам те” от време на време.Не можеха ад се наситят един на друг.В един момент спряха,прегърнаха се и впиха поглед един в друг.
-“Какво беше това?”-попита го Валери,докато докосваше нежно с пръст устните му.
-“Гласът на сърцето ми,моето истинско аз”-отвърна Крис и му подаде една ягода със сметана.
-“Носи часовника ми,явно ти е харесал”-добави Вал.
-“Страхотен е ,ще го нося винаги”-каза Крис-“Но най-големият подарък за мен е,че сега си тук,с мен.Обичам те”
И отново потънаха в сладостта,усещаха изпепеляващата сила на забранената,но същевременно толкова истинска любов.Две сърца биеха като едно,две тела се опознаваха безспирно…
Беше слънчев неделен ден.Константинови седяха на масата в голямата градина и закусваха.Междувременно обсъждаха и предстоящата почивка на морето,на която щяха да ходят.
-“Страхотна идея”-отвърна Ели”Дори и на почивка пак ще работите”.
-“Това е една ужасно важна сделка”-каза Борис”А и това на вас няма да ви навреди.С майка ти по цял ден ще обикаляте магазините,а ние ще си вършим работата”
-“Баща ти е прав”-намеси се Крис”Това няма да ви засегне много.Ние ще работим,а вие ще почивате и заради нас”.
Анастасия само въздъхна,погледна Борис,взе чантата си и изхвърча нанякъде.
Когато свършиха с храненето всички тръгнаха по задачи.Борис тръгна към кабинета си,а Мартин и Крис си сипаха по едно усики и се настаниха на дивана в голямата стая.През целия ден двамата се размотаваха-плуваха,разглеждаха списания,после правиха компания на Ели.Привечер Борис си дойде,зарадван от нещо и ги извика в кабинета си.Марто и Крис се учудиха какво става и тръгнаха след него.
-“Преди да си казал нещо,татко,позволи ми да ти кажа нещо.”-отвърна Марто-“Всичко е страхотно замислено ,но смятам,че имаме един огромен проблем-без Валери не бихме могли да се справим.”
-“Мартин е прав”-добави Крис-“Валери е навътре в нещата и без него ще ни е трудно”.И отиде да си налее чаша вода.
-“Точно затова ви извиках”-отвърна Борис”Всичко съм уредил.От два дни Валери е вече на морето и повежда срещи с инвеститорите”
-“Така ли?! Виж го ти него,нищо не ни е споменал.Дори и картичка не благоволи да ми изпрати”-каза Мартин.
-“Да,в деня след като се настаним и починем малко,той ще ни чака за да започваме работа.Каза,че си почива,а също и да ви предам много поздрави.Срещнал някакъв стар приятел там и си изкарва добре”-отвърна с усмивка Борис”Само нас чака”
В момента,в който чу за стария приятел,Крис изпусна чашата си.Това му дойде като гръм от ясно небе.Валери с мъж на морето?Това беше върха на всичко.-“Извинете ме,сетих се,че трябва да се обдя на един колега ад му дам едни инструкции и след това да си оправя багажа”-каза Крис и излезе от кабинета.Качи се в стаята си и затвори вратата с трясък.Не можеше да си намери място.Събори с един замах всичко,което имаше на масата и се подпря с две ръце на нея.Само мисълта,че беше с друг та дори и само негов приятел го влудяваше.”Това не може да ми се случва”-мислеше си той и ”Отмъщава ми заради скандала онзи ден,иска да ме ядоса.Но защо изобщо си мисля за това.Що за лудост.Всичко между нас приключи,не чувствам нищо към него.”Истина ли беше това или само се опитваше да залъже сърцето си,тепърва му предстоеше да разбере.Изведнъж някой почука на вратата .Ели влезе в стаята и седна до него.
-“Какво има този път?”попита го тя”Проблеми в работата или нещо друго”
-“Нищо ми няма”-отвърна Крис.
-“Очите ти не казват това.Знам,че не съм много добър психолог,но бих могла да ти дам съвет.”
Той се обърна и отвърна:
-“Когато постоянно мислиш за едно нещо и в едни момент осъзнаеш,че не можеш без него,много искаш да го имаш,да е винаги до теб,но знеш,че е невъзможно,че другите няма да го приемат,как да се справиш със ситуацията?Има ли изобщо смисъл да се бориш или това е само една заблуда?”
-“Няма невъзможни неща,Крис.Ако искаш нещо толкова силно,няма начин ад не го получиш.Единствено трябва да се бориш,въпреки всичко и всички.”-каза Ели”А сега ме извини,уморена съм а и утре трябва да ставам рано.Лека нощ” и излезе от стаята.
-“Лека и на теб.Макар че при мен няма да е такава.”-отвърна той и повтори:”Да се бориш въпреки всичко и всички”.Да това беше нещото,което със сигурност щеше да направи….
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
На другият ден всички бяха готови и потеглиха.Анастасия четеше списание,Ели и Мартин разглеждаха снимките,които беше направила по-рано тя,а Борис говореше по телефона.Единствено Крис като че ли не се вписваше в тази атмосфера.Той седеше безмълвен и гледаше през стъклото.Мислеше си за Валери,какво щеше да му каже когато го види.Погледна часовника си,спомни си посланието и се усмихна.Изведнъж колата спря рязко,бяха пристигнали.Точно уреждаха нещата на рецепцията,когато Валери се появи,придружаван от един мъж на неговата възраст.Беше облечен в спортния си бял екип и явно отиваше да поиграе тенис на близките кортове.Поздрави Борис и останалите.Когато стигна до Крис,го погледна в очите,подаде му ръка и каза:
-“Здравей,Крис!Как си?”
-“Благодаря,добре.Няма нужда ад те питам,защото виждам,че си прекарваш страхотно с твоя приятел”-отвърна Крис.
-“О,да забравих ад ви го представя.Това е Пламен,мой бивш съученик и много добър приятел.Срещнах го днес,а той утре си заминава.Затова решихме да се позабавляваме като поиграем тенис.Чао засега,ще се видим утре”-каза Валери.
-“Валери,трябва да поговорим”-извика Крис.
-“По-късно” се чу отдалеч…
Крис се прибра тъжен в стаята си.Легна на леглото и прегърна една от красивите копринени възглавници,дори не слезе на вечеря.Болеше го ужасно много.Явно Вал го беше забравил.И всичко това заради него,защото каза силни думи на Валери и го нарани.И все пак не можеше да проумее как няколко думи биха могли да заличат всичките им красиви мигове.Не,той не искаше,не можеше да го повярва.
Стана рано на другата сутрин,искаше да погледа изгрева.Небето ставаше все по-ясно и по-светло.Лъчите на утринното слънце нежно галеха морските вълни.А те омагьосваха със виолетово-жълтеникавия си блясък.Този блясък даваше началото на новия ден и предвещаваше куп бурни емоции.Крис се оправи и слезе на закуска.Всички бяха се събрали и го чакаха.Там беше и Валери,облечен доста различно от неговия стил-с моряшка фланелка на сини и бели линии и прилепнали дънки.Погледите на двамата се срещнаха за минута и сякаш си казаха всичко.Докато другите се хранеха,Марто наруши тишината и попита Валери:
-“Е,г-н плейбой.Днес май не си в настроение за работа като те гледам как си облечен.Май ще ти отива повече да тичаш след мацките по плажа,вместо да обсъждаш проекти.Ако искаш може да те придружа,еи така,за компания просто”.
-“Да,Мартине,прав си.Направо не мога да се отърва от тях.Но знаеш ли какво?!Ще ти дам всички телефонни номера,които събрах”-отвърна Валери шеговито.”Тъкмо ще си ги запишеш в тефтерчето,което си водиш”.
Когато свършиха със закуската Мартин,Крис и Валери се качиха в един кабинет и започнаха работа,Крис седеше на стола пред разпънатите скици,а Валери се беше надвесил над него и разглеждаше какво липсва.Крис усещаше парфюма му,учестеното му дишане,дъхът му,който го изгаряше.”Толкова съм близо,а всъщност толкова далеч”-мислеше си той.Единственото,което искаше беше да си върне любовта му .Все още не можеше да повярва,че всичко е свършило.
Неусетно настана вечер.Луната измести слънцето.Лунната светлина нежно галеше брега,а морето оставаше все така бурно и безмълвно.Крис стоеше на терасата си и гледаше към луната.Отмести поглед и се загледа във светлините,потъващи в мрака на далечината.Не можеше ад заспи и реши да се поразходи по брега.Валери също не спеше.Той крачеше бос по горещия пясък и размишляваше за всичко,което му се беше случило през последните месеци.Спомни си най-красивите му преживявания и всички те бяха свързани с Крис.Обичаше го,нямаше защо да се залъгва.За него той беше единственият и така и щеше да си остане.Но нещата,който му наговори,как би могъл да ги забрави…
-“Красива нощ”-чу той зад гърба си.Обърна се и видя Крис.
-“Да,невероятна е.”-отвърна Вал.”А сега ме извини,лека нощ”.
-“Валери,чакай.Трябва да поговорим”-каза Крис и го хвана за ръката.
-“Няма за какво да говорим.”-отвърна Валери и се отскубна”Всичко си казахме или по скоро ти ми каза всичко много ясно.”Обърна се с гръб към него и тръгна.
-“Защо си толкова жесток”-попита го Крис.
-“Аз,жесток?!”-отвърна учудено Вал-“Им един,който е жесток,но определено това не съм аз.”
-“Но аз…”
-“Няма но ,Крис.”-каза Валери.”Всеки път го правиш.Знаеш ли как се почувствах,когато ми наговори всичко онова.Когато ми каза,че не ме обичаш,сякаш светът ми се срути.Също така ми каза да те забравя и да започна живота си отначало.Е,както виждаш следвам съвета ти.”Само той знаеше какво му коства да изрече тези думи.
-“А запита ли се какво ми костваше да ти го кажа.”-отвърна Крис и сълзи измокриха бузите му.”Това беше най-ужасният ден в моя живот.Болеше ме неописуемо,но се налагаше да го направя.Когато живееш в такова богато и известно семейство трябва да забравиш сърцето си.Питаш ли ме какво ми е всеки ден,когато ставам ,поглеждам се в огледалото и слагам маската на щастлив и безгрижен човек.Но осъзнах грешката си и не издържам вече.Обичам те и искам да съм с теб.”
-“Много е лесно да се каже”-отвърна Вал.”Но е трудно да се направи”.Обърна се и тръгна.
-“Защо?!?Нима не ме обичаш вече,нима толкова бързо ме забрави?”-попита го Крис.
На Валери този въпрос му дойде като студен душ.Той се обърна и се взря в разплаканите очи на Крис.Как можеше дори да си го помисли?Та той го обичаше както никога досега.През тези дни докато бяха далеч един от друг,любовта му ставаше все по-силна и по-силна.Рязко го дръпна и го целуна страстно.Попи нежно сълзите му с устни и го целуна по челото.
-“Това отговаря ли на въпроса ти?”-попита го той.
-“Напълно”-усмихна се Крис,отскубна е от него и се затича.Гониха се като две деца,безгрижни и щастливи,Изморени,те седнаха на горещия пясък и Крис отново потъна в прегръдките на Вал.Крис съблече ризата си,свали моряшката му фланелка и влязоха в морето.
Беше почти полунощ.Навътре в морето силни вълни се разбиваха във скалите и шума отекваше в нощната тишина.Луната беше все така самотна,единствен съдник на силната любов между две сърца.С меката си светлина докосваше двете голи тела на брега.Морските вълни от време на време ги галеха и ги покриваха като с пелерина.Нощта беше изцяло и само тяхна.Крис се притискаше все по-силно в тялото на Валери и изпиваше с устни капчиците по врата му.Само в неговите прегръдки се чувстваше истински,само той знаеше как да накара сърцето му да забие така лудо.Телата им трепереха от страст и се опознаваха за пореден път…..След време се качиха в стаята на Крис и се любиха отново,отдаваха се лудо един на друг.
Посрещнаха изгрева заедно,прегърнати.
-“Благодаря ти за невероятната нощ,обичам те”-каза Валери.
-“Аз също те обичам и не ме е страх да го кажа”-добави Крис и отново се сгуши в прегръдките му….
-“Мамо,би ли ми отделила малко време”-попита Крис.
-“Разбира се”-каза Силвия-“С теб трябва да си поговорим много,ама много сериозно.От доста време с теб става нещо.а ти нищо не ми казваш.
-“Мамо,аз..”-опита се да каже Крис,но Силвия продължи:
-“Виж,ако е нещо лошо по-добре ми го кажи направо,не увъртай.Нещо с Елица ли,ще се разделяте ли или..?”
-“Не мамо,успокой се.Искам само да останеш спокойна и да го приемеш без да се разстройваш”-каза Крис и хвана ръката и.-“Има друг човек в моя живот и не мога да го крия повече.Обичам го истински и няма да се откажа от него.”
-“Как така?!?Друга жена?Къде..кога,виж,моля те не се шегувай с мен така.Знам,че мислиш,че мога да приема всичко,но не и това….синът ми да бяга от отговорност.Та ти си женен и дете ще имаш.Как можа да го направиш.”
-“Мамо ще ме оставиш ли да говоря”-повиши тон Крис.
-“Познавам ли човека за когото говориш?”-попита Силвия със сериозен тон-“Кажи ми кой е,моля те.”
-“Мамо,приеми го спокойно,моля те.”-отвърна той-“Аз обичам Ва…”
И точно в този момент в стаята влетя Нора,разплакана и бясна.Захвърли чантата си и събори една много скъпа ваза.
-“Миличка какво става?”-попита Силвия,но не получи отговор.”А ти Крис какво ми казваше?”
-“Нищо мамо.Иди виж сестра ми,друг път ще поговорим”-отвърна Крис.”Хайде отивай.”
Силвия го послуша и тръгна след Нора.”Отново не можах да и кажа”-помисли си Крис”Защо все така става?!?”И отново взе книгата си и се зачете.
Минаваше 5 часа следобяд. Крис реши да се приготви за вечерята у Валери и влезе в банята да си вземе душ.През това време Силвия се промъкна в стаята му и започна да търси нещо-снимка,адрес,каквото и да е.Това което и бе казал Крис не и даваше мира.Бърка в джобовете на якето му,в гардероба му,но не намери нищо,което да и помогне.Точно излизаше от стаята,когато видя подаръка,който синът й така умело пазеше да не се разбере за кой е.Тя се върна и отвори картичката.”С пожелание за много любов и щастие”прочете тя.В този момент телефона на Крис иззвъня.Силвия го взе и прочете съобщението”Чакам те в 7 у нас.Валери”.Щом прочете това име си каза:
-“Ето каква била работата.Щом синът ми няма смелостта да ми обясни,сега Валери ще ми каже какво става.”Затвори с трясък вратата и отиде в коридора.Докато се обличаше Крис излезе от банята,а Васил си дойде.
-“Станало ли е нещо?Къде отиваш?”-попита спокойно Васил.Но Силвия само го погледна строго и излезе без да каже и дума.Тогава Васил погледна Крис,който недоумяваше какво става.
През това време Валери подреждаше масата.Беше безкрайно щастлив,че ще прекара рождения си ден с човека когото обичаше.Точно в този момент на вратата се позвъни.
Той погледна часовника и видя,че е 6 часа.Учуди се,че Крис подранява,а и той още не е готов.За негова изненада обаче на вратата стоеше Силвия.
-“Може ли да вляза?”-попита тя.
-“Разбира се,заповядай.Седни тук.Чаша кафе,вино,какво ще желаеш?”-отвърна Валери.
-“Нищо ,благодаря.Искам само едно да ми кажеш.С кого се среща Крис?Днес той се опита да ми каже,но не можа,беше възпрепятстван.Но сега ти ще ми кажеш,защото съм сигурна,че знаеш всичко.И то не само знеш,сигурна съм,че ти си го замислил.”
Това дойде на Валери като гръм от ясно небе.Дори не знаеше какво да каже,цялата тази ситуация го объркваше.
-“Е,чакам”-отвърна тя-“Кажи ми какво всъщност става и как по-точно ти участваш в цялата тази работа”
-“Не,мога да ти кажа ,Силвия,съжалявам.Обещал съм да не казвам и дума,нека Крис говори с теб.”
-“Твоите обещания ..”-каза Силвия”Те не струват нищо.Познавам те много добре.Ти искаш да ме съсипеш,не ти стигна колекцията ми,а сега и семейството ми.Но този път няма да го оставя така.Кажи ми защо толкова помагаш на Крис.Нима искаш да спечелиш доверието му и да се опиташ да го отдалечиш от мен.?Кажи защо?Искаш да го нараниш ли?Защо?”
-“Защото го…”опита се да кажа Валери,когато откъм вратата се чу:
-“Защото той е човекът,когото истински обичам”
Силвия стоеше като вцепенена и обърна поглед към вратата-там стоеше Крис.А след него идваше и Васил.
-“Е мамо,това е истината.Искаше да я узнаеш,ето,казах ти я.”-каза с болка в гласа той.
-“Не това не може да бъде,не може да ми се случва.Боже господи!!”.Тя обърна поглед към Валери,който не смееше да помръдне.Човекът,който съсипа мечтите й,съсипа колекцията й сега се намеси и в живота й.А сега и собственият й син я предаваше.Не,това й идваше в повече.
-“Ние отиваме в кухнята”-успя едва да каже Валери и заедно с Васил се запътиха натам.”Вие си поговорете”
Силвия седеше на дивана и гледаше в една точка.Крис остави ключовете от колата на масичката и клекна до нея.
-“Мамо,чуй ме,моля те.”-каза той разплакан”Не исках да става така.Не зная как се случи” и се опита да сложи ръка на рамото й,но тя се отскубна от него.
-“Не ме докосвай”-изкрещя тя-“Как можа да ми го причиниш?И то с човека,провалил мечтите ми.А помисли ли за Елица,как ще се почувства тя.”
-“А някой помисли ли как се чувствам аз”-изкрещя Крис.”Помисли ли някой какво ми е на мен,как се разкъсвам отвътре.Или не-аз трябва винаги да жертвам себе си.” Той седна на креслото и зарови пръсти в косата си.
”Съжалявам за болката,която ти причинявам.Съжалявам и за Елица,която не го заслужава,права си.Но не съжалвам за нито един миг,преживян с Валери.Всичко беше толкова прекрасно.Нима не беше ти тази,която ми казваше да следвам сърцето си и да бъда себе си.Ето послушах те.. ”
Силвия заплака още по-силно.Тя знаеше,че всяка негова дума бе истина.Не знаеше какво да каже.В този момент в стаята влязоха Валери и Васил.Тя извърна разплаканите си очи и ги погледна.
-“И ти си знаел и си ме лъгал”-каза укорително на Васил.”Не мога да повярвам”
-“Да знаех.Съжалявам,че не ти казах,но това не беше мое задължение.Крис трябваше да ти го каже”-отвърна Васил.”А сега се успокой,моля те”
Силвия стана ,изправи срещу Валери и му каза:
-“Радвай се,постигна целта си.Разби моят свят,а сега и семейството ми.Никога няма да ти го простя,никога.Запомни го.”Взе чантата си и се приготви да излезе,но Крис я спря.Тя обаче се отскубна от него и излезе.
-“Остави я,сега е разстроена.Няма смисъл от думите ти,няма да те чуе.Ти остани тук тази вечер.Аз отивам с нея”-отвърна Васил.”Опитайте се да поспите и утре ще го ворим.”.Валери затвори вратата след него и погледна Крис-беше съсипан,сълзите се стичаха от очите му.Когато застана до него,Крис се хвърли в прегръдките му и заплака още по-силно.”Дали наистина не беше виновен за всичко това”мислеше си Валери,но отговорът сякаш не идваше.
Нощта се очертаваше да бъде дълга.Свещта,която Валери беше запалил за вечеря догаряше бавно и осветяваше подаръка на Крис,който така и остана неотворен.Мълчанието и болката сякаш тържествуваха.Крис лежеше на спалнята в прегръдките на Валери и отпиваше от чашата си с уиски.Двамата се споглеждаха от време на време,нямаше думи,които да опишат случилото се.В същото време Силвия седеше на дивана в апартамента си и се опитваше да осъзнае случилото се.В главата й все още отекваха думите на Крис,погледа на Валери се беше запечатил в ума й.В момента,в който от вратата влезе Васил,тя отиде и се сгуши в него.Беше му простила,защото знаеше,че той е единственият,който може да я подкрепи в този труден момент.Часовете минаваха ,а болката не спираше.Дали можеше да прости,дали животът щеше да тръгне постарому,никой не знаеше…Всичко беше във ръцете на съдбата….
To Be Continued....
След поредното си спречкване с Ели,Крис реши,че трябва поне за малко да спре да
Мисли за всички свои проблеми и да се отдаде изцяло на работата си.Взе един
От учебниците,седна на дивана и се зачете….Но нима можеше да се заблуждава,
Че всичко би могло да отмине ей така,като че ли не е било. ."Трябва да си взема душ и да изтрия всички лоши помисли ".Речено-сторено.Взе хавлията и отиде в банята.След около половин час Крис стоеше в кухнята,облечен в любимият си син халат и четеше
Своя учебник,докато стане кафето.Когато всичко стана готово,той взе чашата и учебника и реши да седне на дивана.Тъкмо щеше ад го направи,когато на вратата се
Позвъни.”Кой ли е пък сега?Сигурно Нора пак е забравила някой грим”….
Но,не този път се лъжеше…На вратата стоеше Валери.
-Мога ли да вляза?-попита той .
Кристиян го погледна в очите и кимна утвърдително с глава.
“Защо си тук Валери?Ако си дошъл да искаш любовни съвети не си дошъл при правилния човек.
-“Пак редовните проблеми с Елица,нали?”
-“Не е твоя работа.Но да се върнем на въпроса…Защо си тук?’-попита отново Крис без да отмества своя поглед от Валери.
-“Дойдох да поговорим за нас,за…”-каза Валери.
-“Няма какво да си кажем по този въпрос.Ти ме попита и аз ти отговорих,че избирам Елица,а пък и ще ставам баща.Това поне е една сериозна причина за да избера нея”-
каза Крис с тънка нотка на несигурност в гласа си.
Валери впи поглед в очите на Крис.В тях се четеше всичко-огромната любов,която
Изпитваше,а също така и раните от жестоката действителност.Но Крис запази
Смообладание и каза:
‘Ако няма друго моля те да си вървиш”….
“Защо Крис”-каза Валери..”Защо продължаваш да си толкова жесток със себе си
и никога не слушаш сърцето си”…
“Жесток със себе си?!?” повтори Крис.
“Да…Ти ме отблъскваш отново и отново,измисляш си глупави извинения,като ученето,работата и други..Но сега аз знам защо го правиш-ти просто си уплашен”
“Не съм ,просто съм реалист”..
-“Да ти си…Страхуваш се да ме допуснеш близо до теб,до сърцето ти.Страхуваш се
какво ще кажат хората.Но сега ми кажи,че не ме обичаш,че не ме искаш и аз ще
изляза от тази врата и ти никога не ще…”…..
Крис сложи пръст върху устните му и не му позволи да каже нищо повече.Погали
Лицето му и го целуна нежно и силно,със цялата страст,която таеше в себе си.
Стигнаха до стаята на Крис и се заключиха.Нов подкан не им трябваше-Валери
Нежно свали халата на Крис и обходи с устни шията му…Крис свали горните му дрехи и двете полуголи тела се притиснаха едно в друго,притеснявани само от лунната
Светлина ,промъкваща се през прозореца.Усещаше се само учестеното им дишане….Колко време беше мечтал за това-да го има,да го усети с всяка фибра по тялото си,да целува тези устни...и сега всичко бе реалност. Ръцете им шареха по мокрите им тела,устните им изучаваха и най-скритите местенца от телата им.Крис погледна в очите на Валери и си пожела това никога да не свършва.
Най-накрая беше открил истинският човек,този,който го кара да се чувства жив и да изпълва деня му.Сега не му пукаше какво ще кажат хората-Беше негов и това го успокояваше,можеше да се скрие в неговите силни ръце,да усети аромата на бялата му кожа и да го целуне…
Бяха минали часове преди някой от двамата да може да каже нещо.
“Сега изглеждам ли ти уплашен”-попита Крис.
-“Не,ти просто…”опита се да каже Валери.
-“Не говори,а слушай…Обичам те,Валери…Бях глупав и не осъзнавах какво значиш за мен.Но в момента,в който си представих как си отиваш,моят свят сякаш се срина.Не искам да те загубя”
-“Това никога няма да се случи”-каза Валери ,докато покриваше телата им със завивката.”Аз ще съм винаги тук,до теб,и в добро и в лошо…”
“-Ти си моят живот”-каза Крис и го целуна нежно।И двамата впиха поглед сгушени един в друг,получили признание…Едно признание променило живота на двама души॥една истинска и вечна забранена любов...
В апaртамента на Валери.Мартин,седнал на канапето разлистваше новият брой на Playboy,докато Валери и Крис стояха и обсъждаха скиците на новият проект.
-“Няма да повярвате какво намерих.”-рече зарадван Мартин.Тая новата манекенка се е….
“Би ли спрял поне за секунда да говориш.Ние с Крис се опитваме да работим ако не виждаш.”-рече ядосано Валери.”И по-добре си върви,така и така не ни помагаш,по-добре не влошавай нещата”….
-“Ок,пичове.Напускам ви.Крис ще ти звънна да се уговорим за бара довечера.Ще бъде просто уникално.Ако знаеш какви мацки ще дойдат”-каза Мартин,щастлив,като че ли току-що е свалил огромен товар от себе си.
-“Добре,ще се чуем после.Ще дойда с теб да те изпратя”-рече сконфузено Крис.
И вратата се затвори.Когато се върна в огромната стая,Крис не намери никого.Само чу от съседната стая:”След малко идвам само да се проблека,Крис”
-“Добре.Аз отивам да си налея кафе”-каза Крис и отиде в кухнята.
След минути Валери се върна и зае отново мястото си на стола,при множеството скици,струпани около него.
-“Кафе?”-попита Крис.
-“Не,благодаря .Но едно уиски с лед не бих отказал”-каза инстинктивно Валери,загледан в една голяма скица.
“Трябва да работим много за да свършим навреме”-каза Крис,докато наливаше чашата с уиски.”Мисля,че всичко ще бъде….”
Той не можа да довърши думите си,защото Валери беше застанал до него и беше сложил ръцете си на рамената му..В следващия момент той обхвана лицето му с две ръце,притисна го нежно до стената и потърси устните му.Усетил дъха му по-близо от всякога,за секунди Крис като че ли забрави всички разумни аргументи,но изведнъж се отдръпна с рязко движение и каза:
-“Валери,не..”
-“Защо не?!?-попита го Валери.-“Нима и ти не го желаеш…”
-“Нека не обсъждаме сега тази тема.”-сепна се Крис.
-“А кога?!?”-попита го Валери със сълзи в очите.-“Всеки път ти бягаш от темата, а аз-аз винаги се чудя какво съм ти казал или какво съм направил,че да не желаеш дори да ме целунеш.Мисля си с какво съм заслужил това…Нима ти толкова ме мразиш…”
-“Но…”
-“Няма но Крис.Знаеш ли какво ми е когато те гледам със Елица.Да я прегръщаш ,да я целуваш.Имаш ли си на идея колко много боли това?Не,нямаш.Защото ти се интересуваш единствено от мнението на околните.”
Крис не можеше да каже нито дума,сякаш буца бе заседнала в гърлото му.А нима той беше прав?!?В този момент Крис не издържа,притисна тялото на Валери към стената и му впи страстно устни в неговите.Хвана го за ръката и го поведе към спалнята.С един жест свали ризата на Вал и своята.Сега забрави всичко-Елица,детето,скиците….За него имаше значение само този момент-тук и сега,в прегръдките на човека,когото истински обичаше.С устни изпи сълзите му,зацелува го по лицето, шията, гърдите,.Усети ударите на сърцето му,които бяха в унисон с неговите,мириса на нежната му кожа,приласкаваща го все повече и повече.
-“Как може дори и да си помислиш ,че те мразя,Вал,когато ти си най-красивото нещо,което съм имал в този живот.”-едва успя да каже Крис.
-“Не говори,а ме целуни”-помоли го Валери.
Валери просто не можеше да повярва.Неговата мечта се превръщаше в реалност-докосваше това добре сложено тяло,което сякаш бе създадено само за неговите ръце,захапваше нежно тези устни,чиято усмивка караше колената му да омекват.
Искаше му това да не свършва.Минаха часове.Сред белите балдахинени завивки две тела все още доказваха любовта си едно на друго.Крис извърна поглед и впи поглед във очите на Валери,който сякаш му казваха”Твой съм-сега и завинаги”
“Обичам те Вал।”-каза Крис,надигна се,целуна го за пореден път и се сгуши в него....
Мартин седеше на любимия си диван,замислен над документите,който му беше дал баща му,докато Крис се размотаваше около билярдната маса.В един момент на вратата се позвъни и Мартин отиде да отвори.
-“Ооо,нашият бъдещ пътешественик се завърна”-каза с усмивка Мартин.
-“Благодаря за милото посрещане.Точно това ми трябваше-доза ирония за да започна деня.Здравей Крис!!!”-каза Валери.
-“Здрасти”-повтори по инерция Крис.”А какво беше това за пътешественика?!?”
-“Нима не знаеш”-каза с усмивка Мартин.”Нашият скъп приятел,г-н Кадиев,ще пътува за Франция.
-“За Франция?!?Как,кога?”-попита стреснато Крис.
-“Полетът ми е за утре в 7 вечерта и ще остана 4 дни.Избраха ме да водя преговори по един проект с едни французи.А тъкмо ще разгледам и красивия Париж и току-виж съм решил да остана за по-дълго…”-каза замечтано Валери.
-“Да а после ще си намериш и някоя красива французойка,която всяка сутрин ще ти носи полугола кафето в леглото и…”-каза Мартин ,докато отпиваше от уискито си.
-“Да,да,да..Знаем ги твоите мечти,Мартине.А пък и от друга страна на кого би му пукало дали ще съм тук или не?На кого съм му дотрябвал?Ако имаше някой,който ме ценеше той щеше да ме последва..”-каза Валери,сядайки на дивана до Марто.
-“Повярвай ми на мен много ще ми липсваш.С удоволствие бих дошъл с теб.”-каза Мартин
-“О,да не се съмнявам.Ние с теб имаме много дълбока връзка и не можем един без друг.Направо не знам как ще се стърпя да не съм до теб”-отговори с нескрита ирония Валери.
Двамата като,че ли забравиха Крис,докато той не се обади с разочарован глас:
“Добре момчета стига със любовните излияния.Сега ако обичате ме оставете поне за малко сам,имам работа.”
-“Да,аз тъкмо тръгвах на към нас за да си приготвя багажа”-рече Валери”Предай много поздрави на Ели и и кажи да се пази.”
-“Ок,аз и аз тръгвам,щото имам работа в клуба.Тъкмо ще те изпратя”-рече Мартин,наметна якето и двамата с Валери излязоха от апартамента.
В този момент гробна тишина настана около Крис.Той се огледа.Стените,билярдната маса,дивана,на който допреди малко беше седял човека,когото истински обичаше.Не,той не можеше да издържа повече.Всичко,това го задушаваше,а и новината за заминаването на Валери,това беше върха на всичко.Той взе якето си и реши да се разходи,да си вземе глътка чист въздух.Половин час по-късно Крис се разхождаше в парка и седна на една пейка.В този момент покрай него минаха двама влюбени,хванати за ръце…Крис ги погледна,стана и тръгна..Върна се отново към своите задължения.
На другия ден той стана,отиде на работа,прави всичко като по инерция,без никакви чувства.За него всичко беше еднакво-сиво и безразлично.Към 5 часа всичко това свърши и си беше вече вкъщи.Крис свали сакото си и се метна на дивана.А сега какво?-попита се той.Взе телефона и звънна на Елица,но се включи телефонният секретар.Обади се на майка си,но и при нея се случи същото.Той беше останал сам.Колко много му липсваше сега Валери.В един момент си спомни думите се”Остави ме и ме забрави”, който отправи и с тях истински нарани любимия човек,спомни си и думите на Валери.Припомни си хубавите мигове с него,спомни си двамата влюбени,които видя вчера.Нима той не можеше да бъде като тях.Нима не можеше да бъде щастлив?!?Но ума му отново му казваше,че греши,че сега той трябва да е до Елица…А сърцето му не спираше да крещи че обича Валери,че не би искал да го изгуби,че не може да си позволи да го изгуби…Но кое трябва да послуша…Самият той не знаеше.Само извърна поглед и се взря в часовника..Беше 6 часа,а това го побъркваше…Взе ключовете и якето си и излезе….
Междувременно Валери беше вече на летището.Той стъпваше с големи крачки и се оглеждаше.Нима търсеше някого?!?Нима все още се надяваше,че Крис би го последвал.Та това би било лудост”.В момента той сигурно е у Константинови и се забавлява заедно с Мартин и Елица”-помисли си.Стигна на мястото за регистрация на билетите.Подписа се,остави багажа си при другите и тръгна към самолета.Качи се и зае своето място.Как му се искаше сега Крис да е до него,да се оглежда в неговите очи,да чува смеха му..За него тези 4 дни щяха да са цяла вечност.Той се отпусна ,потопи се в своите спомени ,незабравими,даващи му сили да върви напред и заплака.Неусетно минаваха часовете и ето че самолета кацна на летището в Париж.Валери взе куфара си и тръгна към хотела,в който имаше резервация.А той беше един от най-красивите в цял Париж.Сега отново беше Валери Кадиев,този когото всички познаваха-силният и непреклонен.Настани се в стаята си.Взе си душ и се подготви да обиколи наоколо.”Друга страна,непознати хора…”-мислеше си той,докато слизаше по стълбите.Разходи се по главната улица,вечеря сам в един красив ресторант,а после,докато се връщаше към хотела гледаше звездите и размишляваше…Прибра се в стаята си ,съблече дрехите си и облече халата си..Седна пред огледалото,отпи от чашата с уиски и заплака.
“-Има такъв..има човек,на който до болка му пука за теб.Има такъв за когото ти си всичко.Има такъв,който би те последвал навсякъде”-чу изведнъж зад гърба си.
Валери остана като вцепенен.Изправи глава и видя отражението на Крис в огледалото.Обърна се и не можа да повярва на очите си.
“-Какво правиш тук?Как..”-успя едвам да попита Валери.
Но не можа да продължи да говори защото Крис не му позволи.Той впи устни в неговите и нямаше намерение да ги махне оттам.Свали якето си и с бавно движение махна халата на Валери и се остави изцяло да бъде воден от сърцето си.Притисна тялото си в неговото и го зацелува още по-страстно.Сега искаше само да го усети и да му докаже любовта си.За него не съществуваше друг,освен Валери.Крис погали нежно устните му,усети учестеното му дишане.Попи с устни сълзите му и се огледа в очите му,които сякаш му казваха”твой съм сега и завинаги…обичам те”.Погали нежната му кожа,опозна всяка част от тялото му.Валери се сгуши в него и двамата заспаха прегърнати. Крис се събуди първи призори и се огледа.Лежеше в едно огромно легло,в един от най-големите хотели в Париж.А до него спеше не кой да е а Валери-човекът,който обичаше истински,човекът за когото би дал живота си.Този път той нямаше да избяга,нямаше да се страхува дали някой няма да ги хване.Нямаше го забързаното софийско ежедневие,нямаше я Силвия,нито Нора или Елица.Нямаше и помен от болката ,която изпитваше вчера.Погали го по бузата и го целуна.После облече някакви дрехи и излезе на терасата за да погледа изгрева.Изведнъж Валери се появи зад него и го прегърна през кръста
“-А сега какво ще е обяснението,което ще дадеш на Силвия?’-попита го той.
-“Първо добро утро!Не ми се говори за това.Не го мисли повече,Вал.Сега сме само аз и ти,тук и сега..”каза Крис.
-“Само ти и аз”-повтори Валери.”Колко красиво звучи…”
-“Обичам те,Вал”
-“Аз също”-каза Валери и двамата прегърнати се взряха в изгрева…Изгрева даващ началото както на новият ден,така и на една истинска и неразрушима любов…।
Беше полунощ.Крис се въртеше в леглото и не можеше да заспи.Нещо не му даваше мира.Дали заради работата или заради Елица..Не,не можеше да се залъгва повече-всичко това беше заради Валери и неговото признание,признание за една невъзможна любов.А сега на всичкото отгоре и пътуването-той,заедно с Валери и Мартин отиваха за уикенда на вилата на Константинови.Там щяха да избягат от забързаното ежедневие и най-вече спокойно можеха да работят върху проекта си.Всъщност това беше и причината за пътуването.Но непрекъснато нещо го връщаше към случката с Валери.Той докосна устните си ,който все още носеха печата на целувката с Валери,тази целувка,която накара сърцето му лудо да забие и за момент да забрави реалността.А това означаваше само едно-че той е…”Не,какви глупости си мисля”-рече си тихо Крис.Той нямаше сили да го признае дори пред себе си.Тогава се върна отново в стаята си,легна в леглото и стисна очи…В същото време и Валери не можеше да заспи..Той стоеше на прозореца в огромния с пуст апартамент и гледаше луната.Сякаш се молеше да намери правилното решение..В очите му блестяха сълзи,а тишината и празнотата го побъркваха.Беше разкрил себе си пред някого,но отново беше отхвърлен.И този път болеше още повече,защото беше отдал сърцето си.Как му се искаше сега Крис да е до него,да усети присъствието му,да сподели щастието си с него.Но това беше невъзможно.В ума му отново отекнаха думите”Забрави за мен,живей все едно ме няма…”Всяка една от тези думи го убиваше малко по малко.А нима е толкова лесно да забравиш една любов?!?Нима можеш да заповядваш на сърцето?Дори и не искаше да мисли за този уикенд-как щеше да стои близо до Крис,без дори веднъж да му каже,че го обича..как можеше да гледа на него само като на бизнес-партньор отсега нататък ?Как?...Тази нощ много въпроси останаха без отговор,много истини останаха несподелени и се изгубиха в тишината.Единствената надежда се криеше в новия ден,ден изпълнен с нови идеи и предизвикателства..
На сутринта Мартин и Крис седяха в колата и чакаха Валери.
-“Май нашият приятел ,г-н Кадиев,е преживял много бурна нощ за да закъснее толкова”-рече Мартин.
-“Всеки си има трудни моменти”-отвърна Крис.”Дори и хора като него,които са винаги точни.Сигурно…”
-“Здравейте ! Много ли се забавих”-попита запъхтяно Валери,докато оправяше черните си очила,който прикриваха подутите му от плач очи.
-“Ооо,любовника спокойно.Не много.Сега ако ни и разкажеш какво си правил и коя беше,може и да забравим изобщо,че си закъснял”-отвърна доволно Мартин.
“Благодаря ти,Марто.Ти си истински приятел.Винаги знаеш от какво имам нужда-доза ирония,както всеки път.”
“Добре,след тази красива плеяда може ли да тръгваме все пак”-обади се Крис”Имаме работа,ако не помните”…
Мартин качи саковете и потеглиха.През целия път никой не отрони и дума.Чуваше се само музиката,която се опитваше да разведри напрегнатата докрай обстановка.Валери свали очилата,обърна поглед си към Крис и срещна неговия.В очите им се четеше всичко.Валери не искаше да се крие повече-беше истински влюбен,както никога досега.Влюби се в Крис от момента,в който го видя.Колкото и да се опитваше да се прави на безразличен.Нищо не можеше да заличи онова,което изпитваше-искаше Крис за себе си.Но той убиваше всяка надежда.Дали това беше самият той или искаше да прикрие истинското си аз,Вал не знаеше.Опита се да го заговори,но видя,че няма смисъл-сякаш ледена стена беше издигната между двамата.И отново се загледа през прозореца.Стигнаха при вилата и се настаниха.Уговориха се да се видят на вечеря.Валери,уморен от пътуването,реши да си вземе душ.Взе хавлията си и влезе в банята.В това време Крис си спомни,че си е забравил часовника в банята и се запъти натам.В момента,в който отвори вратата,нещо накара дъхът му да спре-не можеше да отмести поглед от тялото на Валери.Тънки струйки вода се стичаха и мокреха бялата му като мляко кожа.Тези красиви кафяви очи,които те изгарят с поглед,тези сладки устни,чиито вкус никога не би могъл да забрави.”Боже мой,какво ми става”-попита се Крис.Точно в този момент би влязъл и би се отдал на страстта си.Но звънът на телефона го върна отново в реалността-отново непреклонният Крис.Този звън накара Валери да спре душа и да излезе от банята за да го вдигне.На стълбите обаче се сблъска с Крис и това накара част от хавлията му да се свлече.Двамата бяха толкова близо,опасно близо един до друг
-“Аз…аз…”-започна да заеква Крис при вида на Вал .
-“Какво?Кой беше?”-попита Валери.
-“Мартин.Обади се да каже,че му се налага спешно да се върне в града.Но утре рано суттринта ще е тук.А и вечерята ще е готова след малко”.Нищо повече не можа да каже Крис..двамата се целунаха Валери го обгърна през кръста.Всичко стана изведнъж..просто инстинктивно.В следващия момент Крис се отскубна и каза:
-“Ти си луд.Стой надалеч от мен!” и избяга.
На вечеря седяха само двамата на голямата маса в трапезарията.Крис в единя край,а Валери в другия.Нито един от двамата не беше гладен,никой не отрони нито дума.Крис стана безмълвен и отиде в стаята си.Отново единствен събеседник на Валери остана самотата.Тогава реши и той да се качи в стаята си.Минавайки покрай стаята на Крис,той вдигна поглед към вратата и заплака.Единственият човек,когото обичаше го мразеше-това беше неговото наказание.Влезе в стаята си,остави чашата с уиски на нощното шкафче,седна на ръба на леглото и се загледа в пламъка от камината.
-“Защо трябва да ни се случва това?’-чу откъм терасата на стаята му.Обърна се и видя разплакания Крис.,който продължи:”Всеячески се опивах да те забравя,но не мога.В съзнанието ми винаги изникват очите ти,устните ти,тази целувка…Исках да избягам от реалността,да вървя против себе си..Но вече не мога,а и не издържам.Обичам те,с цялото си сърце.”Крис знаеше ,че това е лудост..всичко,което казва,всичко ,което прави.Но в същото време това беше най-красивата и сладка лудост,в която беше себе си.
-“Не говори повече”-спря го Валери-“Нищо повече не ми е нужно”…Сложи пръст на устните му,погали го по лицето и бавно го зацелува.Нямаше връщане назад.Двамата свалиха дрехите си и легнаха на мекият килим пред камината.Валери отново впи устни в неговите и Крис отново усети онази тръпка-насладата от целувката,толкова нежна и същевременно толкова силна и изпепеляваща.Обходи всяко кътче от тялото му-гърдите,врата,раменете…
-“Обичам те”-промълви Валери.
-“Не говори а продължавай”-каза запъхтяно Крис и притисна още по-силно тялото си до неговото.Искаше да усети аромата на бялата му кожа,да го почувства със всяка фибра на тялото си.Часовете минаваха,а телата им горяха от желание и страст….Единственото,което се чуваше бяха ударите на две влюбени сърца…От светлината на пламъка върху стената се очертаваха сенките на две тела –две тела извън реалността,непрекъснато доказващи любовта си едно на друго сред белите копринени завивки.Единствен свидетел на тази любов беше Луната,която осветяваше голите им тела,Единствена тя нямаше ад ги съди за това,което правеха,за това,че разкриха себе си тази нощ…Любиха се като луди,без дори да спрат за да си поемат въздух.Обичаха се-това беше единствената истина.
-“Прости ми всяка грешка,Вал”-каза Крис,надигна се и го целуна.
-“Няма за какво да ти прощавам…Разбирам как се чувстваш…Ти си смисъла на живота ми,обичам те…”-отвърна Валери.
-“Аз също…Не мога да живея без теб…Само като си помисля,че мога да те изгубя и…”
-“Не продължавай.Наслаждавай се на момента”-каза Валери,придърпа Крис към себе си и двамата заспаха прегърнати.
Рано ,на другата сутрин Мартин пристигна.Когато влезе във вилата и не намери никого на първия етаж,той се заизкачва по стълбите и се развика:
-“Ехо..Крис..Валери..къде сте?
В просъница Крис и Валери дочуха гласа му и стъпките му,които идваха все по-близо и по-близо।Двамата се сепнаха и скочиха като ужилени.Обстановката около тях беше неузнаваема-те,двамата,голи в леглото,камината беше изгаснала,а дрехите им бяха разхвърляни из цялата стая.А гласът на Мартин идваше все по-близо и по-близо.Двамата се спогледаха:Ами сега?Нима раят свършваше тук?!?Извърнаха поглед към вратата и останаха като вцепенени,когато видяха дръжката на вратата да помръдва…॥
Анастасия отново беше организирала вечерен благотворителен бал,на който бяха поканени важни особи.Но освен тях разбира се там бяха семейството и и много приятели-включително и Валери.Всички се забавляваха,но определено се усещаше напрежението между Крис и Валери.Валери стоеше при приятелите си адвокати и бавно отпиваше от питието си.Дори не се обръщаше към Крис,искаше поне тази вечер да прекара спокойно,да направи крачка към забравата.Но дали би могъл да издържи,дори и самият той не знаеше.На Крис обаче нещо не му даваше мира.Колкото и да се опитваше да се разсее,погледът му винаги попадаше върху Валери.Нещо все го влечеше към него.
-’Дори и не ми говори,не ме поглежда…Какво ли се е случило?Нима ме е забравил?’-рече си Крис.Тогава той се престраши и тръгна към него,когато обаче видя Елица да отива при Валери.Прошепна му нещо на ухо и двамата отидоха в кабинета на Борис.
-“Какво по дяволите става тук?”-каза Крис и отпи нервно от питието си.Минаха 15 минути,а те не излизаха.Тогава Крис стана от стола,остави чашата и се запъти накъм кабинета.Беше решен да влезе и да разбере какво става.Когато отвори вратата видя Валери и Елица да си говорят и да се смеят.
-“Извинете,прекъсвам ли нещо?’-попита Крис
-“Не,спокойно.Тъкмо разказвах на Елица как е минал уикенда във вилата,който прекарахме”-отвърна Валери
-“И то с най-малките подробности.Повечето,от който са много забавни.Но аз ще ви оставя защото трябва да отида да видя гостите.Не се бавете.След малко започват танците..”-отвърна Елица,усмихна се на Валери и излезе.
-“Извини ме Крис,но ме чакат”-отвърна Валери
В този момент Крис отиде,хлопна вратата и каза:
-“Ти никъде няма да ходиш.Още сега ще ми кажеш какво “толкова забавно” си разказвал на Ели.
-“Ами случиха се много интересни неща там,не мислиш ли ?”-каза усмихвайки се Валери.
-“Не ми казвай,че си…”
-“Не ,спокойно”отвърна Валери.”Не и казах нищо за нас.Нямам способността да разбивам сърцата на хората,които обичам.Докато виж ти си много добър в това.А и това беше просто една грешка,както би казал ти”
-“Нека не отваряме сега тази тема”-помоли го Крис
-“Ти какво,да не би да не мислиш така?Само не ми казвай,че…
-“Не важно какво мисля”-рече Крис.
-“Добре тогава извини ме,но както казах ме чакат”-отвърна Валери и понечи да отвори вратата,но тогава Крис направи нещо неочаквано-хвана дръжката на вратата,затвори я и притисна Валери до нея.Тогава погледите им се срещнаха,а в тях се четеше всичко.
-“Валери,не мога повече така.Не издържам…”прошепна му Крис и доближи лицето си още по-близо до неговото.Вече усещаше дъха му как пари кожата му,аромата му.
-“Бъди силен,ще ти мине.Ти умееш да се справяш с такива ситуации,приятелю.А сега се наслаждавай на партито.Наздраве!!!”-отвърна безизразно Валери,отскубна се от Крис,взе чашата си и излезе.Докато затваряше вратата красивите му кафяви очи се насълзиха.Само господ знаеше какво е в момента в душата му.Само той знаеше какво му струваше това да отблъсне човека ,когото истински обича.Беше пропуснал шанса на живота си-за първи път Крис му отвръщаше,а той провали всичко.От другата страна на вратата Крис стоеше като вцепенен и не можеше да повярва.
-“Приятел?!?Не не мога да повярвам.Нима ме е забравил толкова бързо?Нима това е била една игра?Не,това не е вярно,не може да ми се случва…”каза си Крис и се сви на канапето.В този момент влезе Силвия и го попита:
-“Крис,какво става?Видях Валери да изхвърча оттук.Какво се случи?”
-“Нищо,поредното сдърпване за проекта”-отвърна Крис
-“Тръгвай тогава,танците започват.Няма да позволя на момчето ми да бъде тъжно.Хайде да танцуваме”-усмихна се Силвия и двамата се присъединиха към гостите в голямата стая.Започнаха танците.Анастасия беше доволна от себе си и прегръщаше съпруга си,Мартин отново се закачаше с една от сервитьорките.Крис танцуваше с Елица,а Валери с една своя колежка.Но нито един от двамата не се интерсуваше от танците,като че ли бяха в друга реалност.В един момент погледите им се срещнаха.Крис усети как очите на Валери му казват:”Обичам те,дори не знаеш колко много.Не можеш да си представиш колко.Липсваш ми толкова много.Трябва да бъда до теб,искам го.”
-“Обичам те”-се отрони изведнъж от устните на Крис.
-“Какво каза,Крис?’-попита го Елица.
-“Обичам те”-повтори със силен глас той без да отмества поглед от Валери.Усещаше,че греши като стои в обятията на Елица,неговата съпруга,а мислеше за друг.Тя не го заслужаваше.Знаеше,че това неволно”обичам те” не беше за нея,а за човекът,който обичаше истински-Валери.
Танцът приключи и всички насядаха по масите си.Това беше краят-Валери не издържаше повече и минута тук.Искаше му се да не беше чул думите на Крис,искаше му се да беше както пред-Валери Кадиев,силният и непокорен,несломимият и преодоляващ всяка трудност.Изпи чашата си на екс,сбогува се с колегите си и с Ели и си тръгна.Мина през големия двор,излезе през портата,пресече улицата и отиде в парка.
Точно в този момент някой го хвана за ръката.Обърна се и видя Крис.
-“Къде си мислиш,че отиваш?’-попита го той.
-“Нима те интерсува?’-отвърна Валери.”Нямаме какво да си кажем,така че ме пусни.Не разбираш ли,Крис?Убива ме цялото това,цялата тази заблуда.Живота ми беше една пустиня,от която търсех изход.Докато не се появи ти.Влюбих се в теб от мига,в който те видях.Ти ми даде сили да продължа напред,да се боря.А сега какво?Гледам те да прегръщаш Ели,да я целуваш,да и казваш обичам те.В такива моменти сякаш хиляди отровни стрели се забиват в сърцето ми.Не издържам вече.Остави ме,моля те.Не издържам…”
Без да каже нито дума,Крис впи устни в неговите,там,посред парка.Вече не го интерсуваха минувачите,единственото,което имаше смисъл беше случващото се.
-“Не говори повече,Вал”-отвърна Крис”Сега само ще слушаш.Ти нищо не знаеш.Не можеш да си представиш колко ми липсваш.Мислиш ли как се чувствам аз?Трудно ми е да мълча,да върша нещата както преди.Защото нищо не е както преди.Сега,ако теб те няма,в живота ми ще зейне пропаст.Ти промени моя живот напълно…Всеки ден,всяка минута си спомням нашите моменти…Независимо –лоши или добри,но наши…Чуваш ли-наши…”
-“Крис,моля те спри.Не го прави.Не ми давай напразни надежди…”-промълви Валери и опря челото си на рамото на Крис. Крис повдигна главата му, погледна го в очите и отвърна:
-“Ти си част от мен,и аз от теб.Ти си мойто второ аз и няма да ти позволя да си тръгнеш.Мислех си,че мога без теб,но съм се лъгал…Обичам те!’
-“Аз също”-отвърна Валери.
“Искам те…Искам да те усещам до себе си”-каза Крис,хвана го за ръка и двамата се затичаха।Качиха се в колата на Валери и потеглиха.Не ги интерсуваше нищо друго,бяха забравили света около себе си.Когато пристигнаха при апартамента на Валери,нищо вече не можеше да ги спре.Крис обхвана Валери през кръста и го зацелува страстно,дори не му позволи да диша.Свалиха дрехите си,разхвърляха ги из цялата спалня и паднаха на балдахиненото легло.Страстта ги беше завладяла изцяло.Телата им се преплитаха,а душите им бяха отдадени изцяло.Усещаше се само учестеното им дишане…Времето минаваше.На бала всичко си беше все същото-делови разговори,музика и смях.Докато някъде,в един апартамент двама души вкусваха от забранения плод.Две тела,изпотени и треперещи от страст,се сливаха и опознаваха.Устните постоянно шепнеха”обичам те” и с този призив посрещаха новия ден….
Наглед беше най-обикновен ден.Но у Константинови не-днес Крис имаше рожден ден.Като подарък Анастасия реши да отбележи това събитие пищно и организира парти.През деня Крис получаваше много обаждания-от колеги и приятели.Получи и красиви и скъпи подаръци.Но той беше все така замислен-Валери все още не беше му се обадил.Дали заради скандала,който имаха вчера или заради друго-той не знаеше.
Крис седеше заедно с Ели на дивана и разглеждаха някакво списание.Изведнъж в стаята влетя Мартин,с една кутийка в ръка и извика:
-“Здравейте,компанията!Как е настроението на рожденника?
-“Като те видях и се приповдигна още повече”-отвърна Крис.
-“Знаех си,че действам така и на другите,не само на жените”-отвърна със задоволство Марто.Помежду другото моят подарък е страхотен,ще ти го дам довечера в клуба.”
-“Не се съмнявам в това!Ще бъде страхотно!”-усмихна се през сила Крис.
-“А,заповядай”-каза Марто и подаде кутийката на Крис-“Това е от Валери.Помоли ме да ти го дам.Пожелава ти приятно прекарване.Е аз тръгвам.До довечера.”
-“Чао,до довечера”-отвърна Крис,седна на дивана и се замисли.
Ето,че дойде време за партито.Всички гости се бяха събрали и чакаха само рожденника.
А Крис стоеше в стаята си и се приготвяше.Но нямаше никакво настроение.Не можеше да празнува,нещо не му даваше мира.Погледна подаръците-всички бяха от скъпи по-скъпи,но за него нямаха никакво значение.Постави ръка на голямото огледало и устреми поглед в него-гледаше отражението си и размишляваше.Беше истински щастливец,както биха казали,защото имаше всичко,за което може да си мечтае един човек-страхотна работа,голямо семейство,добра съпруга,а скоро и дете.Но на него му липсваше най-важното-любовта.Той знаеше,че това не е Елица, а е Валери.Единственият човек,който знаеше как да го развесели,този,на който бе отдал сърцето си.Тогава взе подаръка на Вал и седна на леглото.Разопакова го и прочете картичката,на която пишеше:”С пожелание за много любов,щастие и незабравими моменти с хората,които те правят истински щастлив”.След това отвори кутията и извади от него един красив ръчен часовник.От вътрешната му страна беше написано:”Завинаги твой Валери”.Крис се усмихна,това беше най-красивия подарък,който беше получавал.В този момент обаче някой почука на вратата:
-“Крис,добре ли си сине?Хайде идвай,всички те чакаме”-попита Силвия.
-“Идвам след минута,не се безпокойте!”-отвърна Крис.В един момент сякаш се върна в действителността и се попита”Какви ги мисля?Имам семейство и го обичам,щастлив съм с тях”.Стана,захвърли часовника на леглото и излезе.Въпреки това съмненията си останаха,както са казали хората”Не може да избягаш от себе си и съдбата си”.Слезе долу,поздрави всички гости и взе подаръците си.Наля си чаша със шампанско и седна сам на една от масите в ъгъла на огромната стая.Огледа се-сякаш беше на маскен бал.Всички носеха своите маски много умело,сякаш всеки живееше друг живот.В този момент при него дойде Марто и каза:
-“Рожденникът май е решил да се усамоти.Не обичаш да си център на внимание,а?”
-“Честно да си кажа,прав си”-отвърна Крис-“Цялата тази шумотевица,толкова много хора,това не е за мен,идва ми малко в повече.На мен ми стигате само вие,семейството да сте с мен.”
-“Ама вие с Валери наистина сте уникални”-отвърна Марто и отпи от чашата си”Като от един дол дренки”
-“Какво за Валери?”-попита Крис и придоби сериозен вид”А помежду другото той къде е?”
-“Казвах,че вие с него сте еднакви.И той ми каза същото като теб,че само семейството стигало.Затова каза ,че няма да дойде,за дa те остави в ръцете на любимите ти хора,тези,които наистина обичаш.Човек би казал,че сте един за друг.”-разсмя се Марто.
-“Няма дa дойде"-каза си Крис-“Как така…”.
Той изпи питието си на екс,взе подаръците,които беше получил и се запъти към стаята си.Сложи ги при другите и отново взе подаръка на Валери.Прочете картичката и обърна поглед към огледалото отново.Вече не издържаше,самотата го убиваше.А сега и решението на Валери да не присъства.Та той е единственият,с когото би желал да сподели този момент.Бръкна в чекмеджето,извади връзка с ключове,облече се и излезе.Докато слизаше по стълбите се сблъска с Анастасия и тя го попита:
-“Крис,къде отиваш?Чакай,какво става…?”
Но така и не получи отговор.Качи се на колата си и отпраши.Отиде до апартамента на Валери и позвъни няколко пъти на звънеца.Но никой не му отвори.В един момент светът му сякаш се срути,мечтите му се изпариха.Излезе от входа и тръгна по осветената улица,замислен и сякаш безсилен.След време се върна при колата си и точно се готвеше да влезе в нея,когато чу познат глас зад гърба си:
-“Крис,какво правиш тук?”
Обърна се и видя Валери.Без да каже нищо отиде при него,прегърна го през кръста и го целуна.
-“Сега ме чуй много добре и го запомни”-каза Крис”Никога не го прави отново,не ме оставяй сам в такива важни моменти.И какво е това за любимите ми хора?!?Няма човек,който да обичам повече от теб.Знаеш колко много означаваш за мен.Обичам те.”и го целуна отново.
-“И аз също”-отвърна Валери,когато отлепи устни от неговите.Крис го хвана за ръката и двамата се качиха в колата.
-“Чакай,къде отиваме?!”-попита го Валери.
-“Ще видиш…само ме следвай и ми се довери.”
Крис знаеше много добре какво вършеше.Знаеше,че приличаше на влюбен ученик,криещ се за да запази любовта си.Но това не го интерсуваше.Сега той имаше всичко,за него нямаше утре-имаше само тук и сега.Стигнаха пред вилата на Константинови и Крис паркира колата.Хвана Валери за ръка и го въведе вътре.Запали камината и си наляха шампанско.
-“Не мога да повярвам,че това се случва.”-каза Валери,докато държеше любимият си човек в прегръдките си.
-“Това между нас не може да свърши и няма,никога,никога..”-отвърна Крис,надигна се,целуна го и започна да му развързва вратовръзката.
Забавляваха се цяла нощ.Плуваха в басейна,любиха се.Без задръжки,отдаваха се един на друг-истински и изцяло.Валери изпиваше нежно с устни всяка капчица от тялото на Крис.И това го влудяваше,и двамата изгаряха от желание и страст.Крис придърпа лицето на Валери и впи силно устни в неговите.Захапа нежно долната му устна,обходи с устни целият му врат.След това се спусна надолу по бялата му кожа.Телата им се притискаха още по-силно едно в друго.Единственото,което се чуваше беше учестеното им дишане,примесено с “Обичам те” от време на време.Не можеха ад се наситят един на друг.В един момент спряха,прегърнаха се и впиха поглед един в друг.
-“Какво беше това?”-попита го Валери,докато докосваше нежно с пръст устните му.
-“Гласът на сърцето ми,моето истинско аз”-отвърна Крис и му подаде една ягода със сметана.
-“Носи часовника ми,явно ти е харесал”-добави Вал.
-“Страхотен е ,ще го нося винаги”-каза Крис-“Но най-големият подарък за мен е,че сега си тук,с мен.Обичам те”
И отново потънаха в сладостта,усещаха изпепеляващата сила на забранената,но същевременно толкова истинска любов.Две сърца биеха като едно,две тела се опознаваха безспирно…
Беше слънчев неделен ден.Константинови седяха на масата в голямата градина и закусваха.Междувременно обсъждаха и предстоящата почивка на морето,на която щяха да ходят.
-“Страхотна идея”-отвърна Ели”Дори и на почивка пак ще работите”.
-“Това е една ужасно важна сделка”-каза Борис”А и това на вас няма да ви навреди.С майка ти по цял ден ще обикаляте магазините,а ние ще си вършим работата”
-“Баща ти е прав”-намеси се Крис”Това няма да ви засегне много.Ние ще работим,а вие ще почивате и заради нас”.
Анастасия само въздъхна,погледна Борис,взе чантата си и изхвърча нанякъде.
Когато свършиха с храненето всички тръгнаха по задачи.Борис тръгна към кабинета си,а Мартин и Крис си сипаха по едно усики и се настаниха на дивана в голямата стая.През целия ден двамата се размотаваха-плуваха,разглеждаха списания,после правиха компания на Ели.Привечер Борис си дойде,зарадван от нещо и ги извика в кабинета си.Марто и Крис се учудиха какво става и тръгнаха след него.
-“Преди да си казал нещо,татко,позволи ми да ти кажа нещо.”-отвърна Марто-“Всичко е страхотно замислено ,но смятам,че имаме един огромен проблем-без Валери не бихме могли да се справим.”
-“Мартин е прав”-добави Крис-“Валери е навътре в нещата и без него ще ни е трудно”.И отиде да си налее чаша вода.
-“Точно затова ви извиках”-отвърна Борис”Всичко съм уредил.От два дни Валери е вече на морето и повежда срещи с инвеститорите”
-“Така ли?! Виж го ти него,нищо не ни е споменал.Дори и картичка не благоволи да ми изпрати”-каза Мартин.
-“Да,в деня след като се настаним и починем малко,той ще ни чака за да започваме работа.Каза,че си почива,а също и да ви предам много поздрави.Срещнал някакъв стар приятел там и си изкарва добре”-отвърна с усмивка Борис”Само нас чака”
В момента,в който чу за стария приятел,Крис изпусна чашата си.Това му дойде като гръм от ясно небе.Валери с мъж на морето?Това беше върха на всичко.-“Извинете ме,сетих се,че трябва да се обдя на един колега ад му дам едни инструкции и след това да си оправя багажа”-каза Крис и излезе от кабинета.Качи се в стаята си и затвори вратата с трясък.Не можеше да си намери място.Събори с един замах всичко,което имаше на масата и се подпря с две ръце на нея.Само мисълта,че беше с друг та дори и само негов приятел го влудяваше.”Това не може да ми се случва”-мислеше си той и ”Отмъщава ми заради скандала онзи ден,иска да ме ядоса.Но защо изобщо си мисля за това.Що за лудост.Всичко между нас приключи,не чувствам нищо към него.”Истина ли беше това или само се опитваше да залъже сърцето си,тепърва му предстоеше да разбере.Изведнъж някой почука на вратата .Ели влезе в стаята и седна до него.
-“Какво има този път?”попита го тя”Проблеми в работата или нещо друго”
-“Нищо ми няма”-отвърна Крис.
-“Очите ти не казват това.Знам,че не съм много добър психолог,но бих могла да ти дам съвет.”
Той се обърна и отвърна:
-“Когато постоянно мислиш за едно нещо и в едни момент осъзнаеш,че не можеш без него,много искаш да го имаш,да е винаги до теб,но знеш,че е невъзможно,че другите няма да го приемат,как да се справиш със ситуацията?Има ли изобщо смисъл да се бориш или това е само една заблуда?”
-“Няма невъзможни неща,Крис.Ако искаш нещо толкова силно,няма начин ад не го получиш.Единствено трябва да се бориш,въпреки всичко и всички.”-каза Ели”А сега ме извини,уморена съм а и утре трябва да ставам рано.Лека нощ” и излезе от стаята.
-“Лека и на теб.Макар че при мен няма да е такава.”-отвърна той и повтори:”Да се бориш въпреки всичко и всички”.Да това беше нещото,което със сигурност щеше да направи….
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
На другият ден всички бяха готови и потеглиха.Анастасия четеше списание,Ели и Мартин разглеждаха снимките,които беше направила по-рано тя,а Борис говореше по телефона.Единствено Крис като че ли не се вписваше в тази атмосфера.Той седеше безмълвен и гледаше през стъклото.Мислеше си за Валери,какво щеше да му каже когато го види.Погледна часовника си,спомни си посланието и се усмихна.Изведнъж колата спря рязко,бяха пристигнали.Точно уреждаха нещата на рецепцията,когато Валери се появи,придружаван от един мъж на неговата възраст.Беше облечен в спортния си бял екип и явно отиваше да поиграе тенис на близките кортове.Поздрави Борис и останалите.Когато стигна до Крис,го погледна в очите,подаде му ръка и каза:
-“Здравей,Крис!Как си?”
-“Благодаря,добре.Няма нужда ад те питам,защото виждам,че си прекарваш страхотно с твоя приятел”-отвърна Крис.
-“О,да забравих ад ви го представя.Това е Пламен,мой бивш съученик и много добър приятел.Срещнах го днес,а той утре си заминава.Затова решихме да се позабавляваме като поиграем тенис.Чао засега,ще се видим утре”-каза Валери.
-“Валери,трябва да поговорим”-извика Крис.
-“По-късно” се чу отдалеч…
Крис се прибра тъжен в стаята си.Легна на леглото и прегърна една от красивите копринени възглавници,дори не слезе на вечеря.Болеше го ужасно много.Явно Вал го беше забравил.И всичко това заради него,защото каза силни думи на Валери и го нарани.И все пак не можеше да проумее как няколко думи биха могли да заличат всичките им красиви мигове.Не,той не искаше,не можеше да го повярва.
Стана рано на другата сутрин,искаше да погледа изгрева.Небето ставаше все по-ясно и по-светло.Лъчите на утринното слънце нежно галеха морските вълни.А те омагьосваха със виолетово-жълтеникавия си блясък.Този блясък даваше началото на новия ден и предвещаваше куп бурни емоции.Крис се оправи и слезе на закуска.Всички бяха се събрали и го чакаха.Там беше и Валери,облечен доста различно от неговия стил-с моряшка фланелка на сини и бели линии и прилепнали дънки.Погледите на двамата се срещнаха за минута и сякаш си казаха всичко.Докато другите се хранеха,Марто наруши тишината и попита Валери:
-“Е,г-н плейбой.Днес май не си в настроение за работа като те гледам как си облечен.Май ще ти отива повече да тичаш след мацките по плажа,вместо да обсъждаш проекти.Ако искаш може да те придружа,еи така,за компания просто”.
-“Да,Мартине,прав си.Направо не мога да се отърва от тях.Но знаеш ли какво?!Ще ти дам всички телефонни номера,които събрах”-отвърна Валери шеговито.”Тъкмо ще си ги запишеш в тефтерчето,което си водиш”.
Когато свършиха със закуската Мартин,Крис и Валери се качиха в един кабинет и започнаха работа,Крис седеше на стола пред разпънатите скици,а Валери се беше надвесил над него и разглеждаше какво липсва.Крис усещаше парфюма му,учестеното му дишане,дъхът му,който го изгаряше.”Толкова съм близо,а всъщност толкова далеч”-мислеше си той.Единственото,което искаше беше да си върне любовта му .Все още не можеше да повярва,че всичко е свършило.
Неусетно настана вечер.Луната измести слънцето.Лунната светлина нежно галеше брега,а морето оставаше все така бурно и безмълвно.Крис стоеше на терасата си и гледаше към луната.Отмести поглед и се загледа във светлините,потъващи в мрака на далечината.Не можеше ад заспи и реши да се поразходи по брега.Валери също не спеше.Той крачеше бос по горещия пясък и размишляваше за всичко,което му се беше случило през последните месеци.Спомни си най-красивите му преживявания и всички те бяха свързани с Крис.Обичаше го,нямаше защо да се залъгва.За него той беше единственият и така и щеше да си остане.Но нещата,който му наговори,как би могъл да ги забрави…
-“Красива нощ”-чу той зад гърба си.Обърна се и видя Крис.
-“Да,невероятна е.”-отвърна Вал.”А сега ме извини,лека нощ”.
-“Валери,чакай.Трябва да поговорим”-каза Крис и го хвана за ръката.
-“Няма за какво да говорим.”-отвърна Валери и се отскубна”Всичко си казахме или по скоро ти ми каза всичко много ясно.”Обърна се с гръб към него и тръгна.
-“Защо си толкова жесток”-попита го Крис.
-“Аз,жесток?!”-отвърна учудено Вал-“Им един,който е жесток,но определено това не съм аз.”
-“Но аз…”
-“Няма но ,Крис.”-каза Валери.”Всеки път го правиш.Знаеш ли как се почувствах,когато ми наговори всичко онова.Когато ми каза,че не ме обичаш,сякаш светът ми се срути.Също така ми каза да те забравя и да започна живота си отначало.Е,както виждаш следвам съвета ти.”Само той знаеше какво му коства да изрече тези думи.
-“А запита ли се какво ми костваше да ти го кажа.”-отвърна Крис и сълзи измокриха бузите му.”Това беше най-ужасният ден в моя живот.Болеше ме неописуемо,но се налагаше да го направя.Когато живееш в такова богато и известно семейство трябва да забравиш сърцето си.Питаш ли ме какво ми е всеки ден,когато ставам ,поглеждам се в огледалото и слагам маската на щастлив и безгрижен човек.Но осъзнах грешката си и не издържам вече.Обичам те и искам да съм с теб.”
-“Много е лесно да се каже”-отвърна Вал.”Но е трудно да се направи”.Обърна се и тръгна.
-“Защо?!?Нима не ме обичаш вече,нима толкова бързо ме забрави?”-попита го Крис.
На Валери този въпрос му дойде като студен душ.Той се обърна и се взря в разплаканите очи на Крис.Как можеше дори да си го помисли?Та той го обичаше както никога досега.През тези дни докато бяха далеч един от друг,любовта му ставаше все по-силна и по-силна.Рязко го дръпна и го целуна страстно.Попи нежно сълзите му с устни и го целуна по челото.
-“Това отговаря ли на въпроса ти?”-попита го той.
-“Напълно”-усмихна се Крис,отскубна е от него и се затича.Гониха се като две деца,безгрижни и щастливи,Изморени,те седнаха на горещия пясък и Крис отново потъна в прегръдките на Вал.Крис съблече ризата си,свали моряшката му фланелка и влязоха в морето.
Беше почти полунощ.Навътре в морето силни вълни се разбиваха във скалите и шума отекваше в нощната тишина.Луната беше все така самотна,единствен съдник на силната любов между две сърца.С меката си светлина докосваше двете голи тела на брега.Морските вълни от време на време ги галеха и ги покриваха като с пелерина.Нощта беше изцяло и само тяхна.Крис се притискаше все по-силно в тялото на Валери и изпиваше с устни капчиците по врата му.Само в неговите прегръдки се чувстваше истински,само той знаеше как да накара сърцето му да забие така лудо.Телата им трепереха от страст и се опознаваха за пореден път…..След време се качиха в стаята на Крис и се любиха отново,отдаваха се лудо един на друг.
Посрещнаха изгрева заедно,прегърнати.
-“Благодаря ти за невероятната нощ,обичам те”-каза Валери.
-“Аз също те обичам и не ме е страх да го кажа”-добави Крис и отново се сгуши в прегръдките му….
вторник, 28 юли 2009 г.
Разказите на Billy
Крис и Валери не се бяха виждали няколко дни.Крис отсъстваше от града,беше на някакъв семинар за млади лекари,а Валери имаше работа с чертежите по един проект.Днес Крис се връщаше и нямаше търпение да се прибере.Валери му липсваше страшно много,той изгаряше от желание да го захапе за устните или да му пусне ръка ...той слезе от самолета и хвана такси.Беше задъхан,зачервен и леко нервен.Пристигна в дома на Константинови и връхлетя в кабинета на Борис.
-Здравейте,върнах се-каза той.
-О,Крис,радвам се да те видя.Рано си идваш.Как беше семинарът?-попита с твърд тон Борис.
-Беше интересен и напрегнат едновременно.А ти защо си сам?-попита Крис с нескрито разочарование.
-Ами Валери си взе почивен ден,а Мартин пак се е запилял някъде,цяла сутрин го търся.Държи се като петгодишно дете,толкова е безотговорен и...
-Да,да,извини ме,но ще отида да си оправя багажа и да си почина от пътуването.Не възразяваш,нали?
-Не разбира се.Върви.До скоро.
-Чао.Крис излезе и се намръщи.Реши да отиде у Валери и да го изненада,така поне щеше да бъде сигурен,че ще го намери.Остави багажа си в една от стаите,облече по-леки дрехи и тръгна към апартамента му.Вървеше пеш и всичките му сетива бяха притъпени, гледаше и не виждаше,чуваше,но не слушаше.Единственото,за което мислеше,беше Валери.Усещаше пареща болка в гърдите си,сърцето му щеше да изхвръкне.Искаше час по-скоро да го види,да прокара ръцете си между краката му,да изпита онова неистово удоволствие от секса с него. Крис забърза,полудя,беше нервен и възбуден,не можеше да чака повече.Скоро стигна.На един дъх изкачи стълбите и затропа като по тревога.”Да,да,да,най-после”-помисли си той.Потропа още няколко пъти.Никой не отвори.Крис излезе и се ядоса.Не можеше да чака повече,знаеше какво иска и от кого,затича се и влезе в първото кафене,което видя.Изпи няколко водки и пак тръгна към Валери.И този път никой не отвори.Крис се въртеше,изнерви се,не знаеше къде да иде,не знаеше къде е Валери.Беше 5 следобед и той пак отиде в същото кафене.До вечерта кисна в него и се напи с водка. Стана,плати на бармана и пак тръгна към Валери.Улиците бяха опустели,в далечината се чуваха викове на хулигани,но Крис не се интересуваше от нищо.Той залиташе,но продължи да върви и след около час пристигна.Валери се беше прибрал,у тях светеше.Крис се качи и звънна.Валери му отвори и каза:
-Крис,какво правиш тук по това време?Какво има?
-Какво има ли?!Ще ти кажа какво,цял ден те търся,къде по дяволите беше,а?-тросна се той.
-Успокой се,ще ти обясня...,но Крис заключи вратата и го избута в хола.Свали якето си и го хвърли на пода.След това сви юмрук,стисна зъби,целият трепереше и Валери отнесе едно круше в лицето.
-Какво ти става?!Какво правиш?Няма да оставя това така!-ядосано каза той и удари Крис в корема.Двамата се сборичкаха и продължиха с гневните изблици още няколко минути.Настъпи мълчание.Крис беше в ъгъла,подпрян на дивана,а Валери беше до масата.Устната му леко кървеше,а Крис беше с насинено око.Те дишаха тежко и гледаха гневно.Изведнъж Крис стана,свали тениската си и отиде до Валери.
-Ставай!-заповеднически извика той.
-И какво ще стане ако откажа?-иронично подхвърли Валери.
-Какво ще стане ли?!Ще стане ето това!-тогава Крис го хвана,вдигна го и го притисна до стената.Валери се възбуди,никога не беше виждал Крис такъв-груб и буен,ядосан и възбуден...струваше му се секси и целият се разтрепера от вълнение.
-Какво ще правиш с мен,любовнико?Хайде,накажи ме!
-Млъквай,ще видиш какво ще правя.Крис разкъса тениската на Валери и я хвърли на пода.После свали и панталона му,след което захапа устинте му.Валери се отдаде на изкушението с цялото си тяло,не помръдваше,харесваше всичко,което Крис правеше и искаше още.Крис го хвана,вдигна го и го отнесе в спалнята.Избута го на леглото и свали боксерките си.Валери лежеше гол,трепереше,но в очите му проблясваше пламък.
-Ще се натискаме,искам компенсация за днес!-твърдо каза Крис.
-Оо,ще се натискаме...и откога сме толкова решителни?-насмешливо каза Валери.Крис не отговори и се метна върху него.Захапа члена му и го стисна със зъби.Валери изпищя от болка,но Крис продължи.Той започна да стене и да пъшка.Крис запуши устата му и започна бавно да облизва члена му,с леки въртеливи движения.Валери се почувства на седмото небе и се отпусна на леглото.Крис спря и започна да го целува.Провря езика си навътре в гърлото на му,а с ръката си масажираше члена му.Валери изохка,изпоти се,но каза:
-Продължавай,харесва ми,даа,искам още!Крис вдигна краката му и проникна в него.Валери усети члена му в тялото си,стенеше и стържеше Крис по гърба.Крис беше груб,вкарваше члена си все по-навътре и с все по-голяма скорост,докато Валери не извика от болка.После облиза зърната му и го обърна по корем.Хвана го за косата,пляскаше го по гърба и продължи да прониква в него.Валери се държеше за ръба на леглото и не спираше да пъшка.След това Крис провря члена си в устата му,а Валери го засмука целия,като страстно го облизваше.Крис го извади оттам,но Валери го хвана и пак го налапа.Смучеше го и опипваше Крис по гърдите.А той пък започна да го целува нежно по устните,погали го по гърдите и захапа ухото му.Крис леко се запъхтя,усмихна се и каза:
-Твой ред е. Валери го хвана,сложи го да легне настрани и проникна в него.Той беше по-силният от двамата и доста бързо вкарваше члена си в тялото на Крис.
-Ааах,оох,ммм,да,продължавай...-стенеше той.Валери провря ръката си в устата на Крис,а той засмука средния му пръст.Валери движеше другата си ръка по цялото тяло на Крис,хвана члена му и започна да го масажира.Крис се възбуди,от пениса му бликна сперма.Валери леко я облиза от пъпа му и го разкрачи.Сега той се просна на цялото легло и силно прегърна Валери,докато той го обладаваше.Крис пъшкаше,опипваше задните части на Валери,а той пък ближеше зърната му.Валери се изправи,хвана ръката на Крис и започна да я движи нагоре-надолу.От пениса му също бликна сперма,Крис я облиза и двамата се целунаха страстно.После станаха,отидоха в банята и напълниха ваната.Продължиха да се натискат и там,но беше тясно и затова пуснаха душа и се обладаваха на плочките.
-Обичам те,Валери.
-И аз те обичам.Постоянно мисля за теб и за дивите неща,които правим заедно.
-Не говори,прониквай в мен още по-надълбоко!Валери изпълни желанието му,това продължи още няколко часа.После Валери вдигна Крис и го пренесе на леглото.Завиха се и заспаха,бяха задоволени и щастливи.
New - Точката е ЧЕРНА :)
Крис стоеше на дивана и четеше книга.Той гледаше и не виждаше-мислеше си за Валери.Искаше да прекарат поредната дива нощ заедно,но изведнъж влезе Борис и каза:
-А,Крис,тъкмо ти ми трябваш.Искам да отидеш в другия офис и да вземеш документите,по които работихме вчера.
-Да,разбира се,тръгвам веднага.
-Ти си сериозен,знам,че ще се справиш.А сега отивам да се срещна с едни инженери.
-Да,до скоро.Крис тръгна.След около половин час пристигна и се захвана с работата.Този офис не беше като онзи в дома на Константинови-беше по-голям,имаше малък диван и огромно бюро.Стотици папки бяха разхвърляни навсякъде.Крис въздъхна и започна да се рови в тях.Не след дълго той се измори и реши да си купи нещо за ядене.Отиде до близкия магазин,взе си голяма кофа течен шоколад и сандвичи,след което отново се върна в офиса.Продължи да се взира в папките,всичко му се струваше скучно и безсмислено.Както се беше зачел в нещо,изведнъж на вратата се почука.
-Влез,отворено е.
-Оо...кого виждат очите ми,моят палавник бил тук.
-Здрасти,Валери.Борис и теб ли изпрати?
-Ами трябваше да направя едни снимки.Но щом сме двамата,работата ще ни се стори като детска игра.
-Да,да,не ми се занимава много,но трябва да приключим с това.
-Мхм,а после ще се позабавляваме,нали,любовнико?
-Не ме разсейвай сега,имаме...
-Какво,кажи,че не ти харесва,когато те пипна тук-Валери стисна члена на Крис.
-Мм,ох,обичам като правиш така.
-Пределно ясно ми е.
-Но да довършим започнатото.Те продължиха с работата.Не усетиха кога всички други си тръгнаха и сега вече бяха само двамата.Валери отиде да заключи и когато се върна завари Крис да разтрива члена си с дясната си ръка и да смуче средния пръст на лявата си.
-Ммм,много е вкусно,искаш ли да пробваш?-каза той и продължи да потапя пръста си в течния шоколад,а след това да го смуче и да издава неприлични звуци.Само като гледаше това,Валери получи ерекция.Отиде при Крис,разкопча дънките му,свали ги и после със зъби разкъса боксерките му.Крис сам свали тениската си,а Валери бързо разкопча панталона си,свали и ризата и после хвърли всички папки от бюрото на земята.Хвана Крис през кръста и го просна на бюрото.Най-напред облиза члена му,а после намаза гърдите му с течен шоколад и ги олиза с език.Крис прехапваше устни и видимо беше превъзбуден.Очакваше върховия момент.
Валери вдигна краката му и провря члена си в задните му части.Направи го рязко и бързо,силно проникваше в тялото му,хапеше бедрата,устните,врата и ушите му.Крис охкаше,пищеше и пъшкаше,държеше се с върха на пръстите си за ръбовете на бюрото,но това му харесваше-краката му бяха здраво увити около кръста на Валери.
-Оох...да...ааа...х-стенеше той.Освен че го обладаваше бясно,Валери го хапеше навсякъде и смучеше пръстите на ръцете му.После Крис легна върху него и провря члена си в гърлото му.Валери усети вибрациите му и топлата бликаща сперма.Изплю я,а Крис го обърна по корем и диво навлезе в него.Валери също заохка,болеше го,но след няколко минути вече изпитваше само удоволствие.
-М,ох,точно така,да,да,продължавай,искам те до болка в мен,давай,все по-навътре!А Крис продължи,като едновременно промуши ръцете си до члена на Валери и започна да го стиска,да го разтрива с ръцете си.От него бликна сперма и потече по бюрото.После Валери се обърна по гръб и притисна Крис до себе си,като го пляскаше за задника. След това двамата станаха от бюрото и започнаха да се гонят, удряха се леко с коланите си.Крис бягаше по-бързо,но скоро Валери го хвана.Притисна го до стената,надупи го и проникна в него.Той се държеше и пъшкаше,хвана едната ръка на Валери и я провлачи до члена си.А той грубо го стисна и задвижи ръката си напред-назад.От члена на Крис бликна сперма и опръска пода,както и ръката на Валери.А той вдигна Крис и го хвърли на дивана.Хвана едното му бедро,вдигна го настрани и пак го облада.Крис се изпоти и трепереше от удоволствие.Валери го опипваше и силно го хапеше за устните.Крис пъшкаше и се наслаждавше,смучеше пръстите си и провираше език в гърлото на Валери,не му даваше да диша.А той пък го дръпна за косата и го хапеше по гърба.Беше 2 след полунощ и те вече започнаха да се изморяват.Отпуснаха се на дивана,продължиха да се опипват и да се целуват зверски.Така заспаха.
След като бяха прекарали дива нощ заедно,сега Крис и Валери бяха в офиса на KP и работеха.Там беше и Марто,който разглеждаше новия брой на "Плейбой" и се прехласваше по мацките.Крис хвърляше предизвикателни погледи на Валери и в същото време се облизваше,искаше да му покаже колко му хареса предната нощ.Марто въобще не забелязваше това, беше разсеян-довечера имаше среща със Софи и мислеше как да я изненада.През това време Крис ощипа Валери за задните части като мина покрай него,а той пък го захапа за ухото.Крис се възбуди,но тук не беше мястото да го показва.Продължиха да се ровят в документите още няколко часа.Стана 5 следобед.Марто стана и каза:
"Момчета,аз излизам,отивам да избера нещо на Софи,а и трябва да се приготвя за срещата.Чао,до утре."
"Добре,Казанова,приятна среща тогава"-с ирония подхвърли Валери.
"Отличникът да мълчи и да чертае!"-ядосано отвърна Марто и излезе.Крис сега вече не се сдържа-отиде до Валери и стисна члена му през панталоните.
"Мм,любовнико,много си палав днес".
"Валери,цял ден се сдържам да не ти се нахвърля."
"Спокойно,Крис,ще получиш това,което искаш."Двамата излязоха от офиса и се качиха в колата на Валери.Крис сложи ръката си между краката му и започна да я движи нагоре-надолу.Валери се усмихна и каза:
"Е,не сега.Като карам не трябва да се разсейвам.Искаш ли да те заведа на едно място?"
"Води ме където искаш.Искам да правим див секс."Валери продължи да кара и след няколко часа стигнаха на едно пусто място,където имаше една вила.Тя беше на приятел на Валери,който му беше дал ключовете,тъй като не я ползваше.Валери обичаше да идва,защото се отпускаше и оставаше сам с мислите си.
"Е,какво ще кажеш?"
"Много е хубаво.Никой няма да ни притеснява,а и е спокойно,кара те да се отпуснеш."-каза Крис.Те слязоха и Валери прибра багажа вътре.Той мислеше да доведе Крис тук още вчера и се беше приготвил,носеше ядене и алкохол.Крис събра съчки,за да запалят огън.Той нямаше търпение да дойде нощта и пак да буйстват с Валери.Седнаха край огъня и си наляха уиски.Крис отиде до Валери и започна да го целува,но той леко се отдръпна.
"Имаме цяла нощ на разположение,защо бързаш толкова?"-попита Валери.
"Какво ти става?Не ме ли искаш?"
"Не,искам те,просто прибързваш много днес."
"И какво лошо има в това?"
"Отивам да донеса още уиски."Крис се зачуди и реши да се избъзика с Валери.Когато той се върна,Крис взе чашата си с уиски и я изля върху тялото му.Сега той се ядоса,беше изпил доста уиски,а и тази шегичка никак не му се понрави.Той подгони Крис,на когото му беше адски смешно.Накрая го хвана и го стисна силно през кръста като каза:
"Ще си играем на котка и мишка,така ли?Сега ще те науча аз тебе".Валери раздърпа ризата на Крис и я хвърли на земята.След това го вдигна с крака увити около кръста му и го носи така до вилата.Отвори вратата и не го пусна,въпреки че Крис се съпротивляваше.Валери взе един дюшек от леглото и го изнесе навън.Остави Крис на дюшека и се съблече.Трепереше,беше нервен и възбуден.
"Валери,стига,аз...само...аз ...беше една глупава шега,не се дръж така...аз",но той не успя да довърши.Валери свали бързо панталоните му,а после и боксерките му.Отначало пооблиза члена му,след което го захапа зверски.Крис изохка,но Валери продължи.След това хвана краката му и ги вдигна нагоре и бързо проникна в Крис.Все повече го обладаваше,като в същото време го притискаше,беше върху него и не му даваше да мърда.
"Ох...хх...м...аа...хх..."-пъшкаше Крис,но Валери проникваше още по-надълбоко.Правеше го бързо,диво и без задръжки.След като дълго време хапа Крис за ухото и за врата,сега Валери провря език в гърлото му и ту го облизваше,ту го хапеше.Долната устна на Крис леко се разкървави.
"Валери...нед...",но точно тогава Валери още по-грубо навлезе в тялото му.
"Аааххх"-изохка той,но това не спря Валери."Сам си го търсеше.Хайде,отвори уста."
"Не,какво правиш...аз",но скоро Валери провря члена си в гърлото на Крис,а той усети топлата бликаща бяла течност и леко се задави.Изплю я след известно време,а Валери още веднъж провря члена си в гърлото му.Този път Крис го засмука и облиза,след което пак изплю спермата.Изкашля се,а Валери беше възбуден и продължи да прониква в Крис.
"Моля те,дай ми малко въздух...ааах".За Крис нямаше милост.Валери с бясна скорост продължаваше,а той пъшкаше и охкаше още по-силно.Скоро обаче вече не усещаше толкова болката,колкото удоволствието.Започна да стене и притисна Валери до себе си.Той се изправи,а този път Крис доброволно налапа члена му и го засмука.Валери започна леко да стене от удоволствие.
"Даа...ммм,така те искам,продължавай,страхотен си...мда".Валери стана от Крис и легна отпуснато на дюшека.
"Сега е твой ред,любовнико."Крис не изчака повторна покана.
С едната си ръка стисна здраво кръста на Валери,а с другата повдигна бедрото му,след което бързо проникна в него и яростно го обладаваше.
"Да,хххх,още...мм...искам още...така...оох..невероятно",а междувременно Крис хапеше зърната на Валери,после и устните му,искаше да си му го върне за леко накървавената му долна устна.Крис се изправи,а Валери се приготви и захапа с уста члена му,облиза го старателно,усещаше топлината и вибрациите му в гърлото си.Крис беше на седмото небе,стенеше от удоволствие,а Валери се наслаждаваше на пъргавината и силата,с която Крис го обладаваше.После той обърна Валери по корем и продължи с превземането на крепостта [bn.gif].Крис почувства облекчение,а по тялото му сякаш бяха плъзнали мравки-трепереше,тръпки го побиваха.Отново беше ред на Валери.Той легна на дюшека,а Крис седна в скута му и запъшка.Валери опипваше кръста на Крис,а той направо крещеше от удоволствие и движеше кръста си напред-назад.Потта се стичаше по тялото на Крис,а Валери държеше краката му и продължаваше.Скоро се проснаха на дюшека.Завиха се с одеяло и се притиснаха.Не усещаха студ,бяха изпотени и разгорещени.Сега се целуваха,а от време на време се хапеха.Късно през нощта заспаха,а огънят,който бяха запалили,изгасна след около час.Всичко беше тихо и спокойно,а две голи тела се бяха вплели в едно под одеялото.
Крис се събуди и се протегна До него Валери все още блажено спеше,след като двамата бяха прекарали нощта заедно.Крис се усмихна-обичаше човека до себе си повече от всичко друго и не искаше да го изгуби.Целуна го.
"Добро утро"-каза Крис.
"Добро да е.Мм,какво толкова специално съм направил,събуждане с целувка...".отвърна Валери.
"Хайде стига.И без това днес трябва да кажа на майка ми за нас.А това никак не е лесно."
"Спри да се тюхкаш,Крис,направи го,обеща ми."-каза твърдо Валери.
"Добре,добре.Дано Васил ми помогне и да я поуспокои.Ще бъде в шок,но трябва да го направя.Ще тръгвам,по-късно ще се видим.Чао и си почини."
"Да,хм,секси си като си смел...моят дързък герой..."
"О,Валери престани да иронизираш.Оставям те."
"Да,ти вечно си отиваш.Ако беше по-стар,сигурно щеше да се снимаш в "Момчето си отива" ,но както и да е."Крис вече вървеше към апартамента.Беше едновременно щастлив и умислен.Как ще посмее да причини това на майка си?Не стигаше,че обича мъж,ами и то точно Валери...но този път силната му любов към него започна да надделява над страховете и колебанията му.Крис вече беше пред входа и часът на истината наближаваше.
"По дяволите,омръзнаха ми тези игрички!Трябваше да ходим с тая тъпачка да пазаруваме в мола...идиотка,днес щях да си купя страхотно модно потниче..."-Нора говореше по телефона,когато Крис влезе.И то за обичайното-дрехи,грим и пазаруване.
"О,ти благоволи да се прибереш.Аз излизам да обиколя магазините.Чао."Крис нищо не каза.Сега най-малко го интересуваха капризите на сестра му.Тъкмо щеше да иде след нея да пита къде е майка им,но тя се появи от кухнята с чаша кафе.
"Добро утро.Прибрал си се.Сигурно пак си наблюдавал операции до късно.Седни да хапнеш и няма ли да ми дадеш целувка?"-попита въодушевено Силвия.
"Да,разбира се,здравей."-той я целуна и след това каза:
"Искам да поговорим за нещо много сериозно.Ще ме изслушаш ли?"
"Виж аз трябваше да изляза по работа..."
"Не,първо ще ме изслушаш.Трябва да ти кажа нещо за себе си.Моля те,не търпи отлагане."
"Виж..ако е за Анастасия,нямам желание.Тази жена ме побърква..."
"Мамо,слушаш ли ме изобщо?Казах ти,че е свързано с мен.Седни."
"Добре,извинявай.Кажи."-каза тя.
"Виж,аз...аз обичам лудо един човек и дълго време не исках да ти призная.Чувствата ми към този човек са много силни,по-силни са от мен...колкото и да се опитвах,не можах да го изтръгна от сърцето и мислите си."В същото време Васил чу разговора им зад вратата и остана там.Усмихна се,защото разбра,че Крис най-после ще разкрие на майка си истината.Васил знаеше,че криенето и преструвките само усложняват нещата и че е по-добре да й сподели.Реши да остане,защото все пак Силвия нямаше да го приеме веднага.
"Крис,говориш за Елица,нали?Виж,радвам се,че...",но Крис я прекъсна.
"Не,мамо,този човек не е Елица,никога не е била.Това е един много специален човек,знам,че да го обичам е неестествено и ненормално,но не мога да заповядам на сърцето си,само с него съм истински и само с него съм наистина щастлив."
"Е,никога не съм харесвала Анастасия,ако това не е Елица,не разбирам кой друг може да е?Виж,това някаква шега ли е?-попита Силвия.
"Не,мамо,не се шегувам.Познаваш този човек,но просто вече няма смисъл да се крия.Аз..аз...как да ти го кажа така че да го понесеш по-леко...аз съм влюбен във Валери."Това дойде като гръм от ясно небе за нея.
"Моля????? Какво каза току-що?Я повтори,не разбирам какво ти става,това е явно някаква шега...виж,не е смешно..."-загрижено каза тя.
"Не,мамо,това е истината,аз обичам мъж и този мъж е Валери.Случи се спонтанно,прекарали сме много нощи заедно,любили сме се...много го обичам.Ще ти повторя-аз обичам Валери и съм напълно сериозен и искрен."Силвия едва не припадна.Не осъзнаваше какво чува...синът й влюбен в мъж и то във Валери,в човека,който я предаде,който даде колекцията й на Анастасия...едва се държеше на краката си.Не можеше да повярва,че нейният син,онова ученолюбиво и добро момче е влюбено в мъж и то в какъв...не искаше да повярва,не искаше.
"Какво ти става?Какво ти е направил?За Бога,аз...аз"-но тя погледна в очите му,а те не лъжеха.Да,това беше истината.Синът й обичаше Валери и то лудо.Как не го беше разбрала досега?!Все двамата заедно,сами,а и как блесваше усмивката на Крис дори само като помислеше за Валери...как светваха очите му,когато разказваше за него...Да,тя осъзна,че синът й обича човекът,когото тя мразеше заради предателството му.
"Върви си.Върви при любовника си.Не искам да виждам нито теб,нито него.Не желая да знам нищо за вас.Аз..о,как можах да съм такава глупачка!Знаех си,че онова влечуго крои нещо,паднал си в мрежите му.Върви си."-студено каза Силвия.
"Мамо,знам,че е трудно,но разбери,аз го обичам,не мога да се преструвам и да лъжа себе си."
Просто напусни.Веднага."-каза тя.Крис омърлушено погледна надолу,но събра сили и каза:
''Независимо какво мислиш,аз вече съм наясно,че не мога без него.Обичам го."
"Спокойно,Крис,аз ще я поуспокоя.Надявам се,че утре ще помисли трезво и ще проумее какво й говориш.Но сега е по-добре да си тръгнеш."-каза спокойно току-що влезлият Васил.
"Не мога да повярвам.Ти си знаел.Не може да бъде."
Крис й каза да се успокои и излезе.А Силвия седна на дивана и загледа в нищото,в една точка.Васил остави на масата чаша портокалов сок и излезе.Знаеше,че тя трябваше да помисли на спокойствие и да започне да го приема.А Силвия от своя страна изпи едно приспивателно и заспа.Искаше да забрави за всичко.
Крис отива у Валери и почва да му прави влюбени физиономииВалери:"Е,кво ти има ся?Пак ли идваш замалко и после изчезваш?А?Няма да ти стане номерът.По-добре си върви."Крис:"Е,защо така правиш?Кво,искаш да си обирам крушите,а?Ам недей така,аз вчера цял ден се подготвях за среща с теб,пък ти ся ми се сърдиш."Валери:"Ми много ясно,че ще се сърдя.Ти все нямаш време за мене..." и тогава Крис му лепва една страстна целувка.Валери се ухилва и вика:"Е,ама бъди по-оригинален бе,тва стар номер,ама действа." И после двамцата отиват на разходчица като хапват гевреци и дюнери।
Сутрин е.Слънцето е изгряло преди няколко часа и леко се прокрадва между стъклата на прозорците.Валери се събужда и поглежда до себе си.А там... там е Крис,който все още спи и изглежда така безгрижен,като малко дете.Валери се усмихва,доволен,че Крис е прекарал нощта с него.Става и отива да направи кафе в кухнята.Скоро след това и Крис отваря очи.Оглежда се и отива в кухнята,от която се носи мирис на прясно кафе.
Валери:"Виждам,че стана най-сетне.Доста поспа.Искаш ли кафе?"
Крис:"Добро утро.Ми искам кафе,а нещо за ядене има ли?"
Валери:"Хм,нима си огладнял след бурните страсти снощи?Има сандвичи,ако искаш."
Крис:"Айде тогава да ядем."
Валери:"Айде."След това двамата сядат на масата,пият кафе и ядат.
Валери:"Предполагам след минути отново ще ме оставиш сам и дълго няма да ми се обадиш."
Крис:"За Бога!Та аз снощи те целувах като обезумяло животно..."
Валери:"Хм,не само това...имаше и други диви неща..."
Крис:"Знам,ти така ми липсваше,не можах да се сдържа.И сега също не мога."След това налита на Валери,започва да го целува и прегръща страстно.
Валери:"Остани,не си отивай.Хайде,усещам,че и ти го искаш."
Крис:"Така е,прав си,но трябва да се върна у Константинови...Аз ще дойда пак утре,по същото време.Ще ме приемеш ли?"
Валери:"Иска ли питане,но защо все се интересуваш от другите?Бъди с мен,аз те обичам!Поне днес следобяд като дойда в КP, ми обърни повече внимание,не издържам да си далеч от мен..."
Крис:"Добре,добре,като дойдеш ще ти обърна колкото искаш внимание.Мисля,че Мартин днес няма да го има и май ще сме аз,ти и прислужницата,другите май също щяха да излизат"
Валери:"О,принц Марто е на лов за нови празноглави манекенки?Страхотно,само аз и ти.До после тогава."След това Крис го целува и излиза.To be continued.
Валери поглежда нервно часовника си.Наближава 3 и той решава да побърза,защото иска по-скоро да види Крис.Облича една от най-хубавите си ризи и тръгва към KP.Скоро стига там,едва сдържайки се да не целуне Крис още от вратата.Крис изпраща прислужницата да купи някакви неща и й казва да не бърза да се връща,тъй като имат работа в офиса.Тя излиза и вътре остават само Крис и Валери.
Валери:"Едва издържах.След като ти си тръгна,мисълта за теб не ми излезе от главата."
Крис:"Не се и съмнявам,но сме тук да поработим малко,нали?Хайде сега да обсъдим тук едни нови идеи за..."
Валери:"Какво,пак ли ще си говорим делови?Стига,Крис,отпусни се,няма никой в къщата.Какво има?Престани да се държиш с мен,сякаш ме няма."
Крис:"Не,не е това,аз...ами ако прислужницата се върне или някой друг изненадващо се прибере?Как...как ще обясним,че сме само ние и..."Валери го целува,след което Крис се поуспокоява.Двамата сядат на дивана и следва нова целувка.
Крис:"Ако довечера успея да се измъкна,ще дойда.Какво ще кажеш?"
Валери:"Какво значи,ако се измъкнеш?Вечно ще се крием ли?Ти явно още не знаеш какво искаш.Престани да се съобразяваш с другите,животът си е твой,послушай сърцето си.Сигурен съм,че то не греши и че поне то знае какво иска".
Крис:"Аз как да...Аз ..."
Валери:"Какво?Пак изтърканите фрази,които не ти излизат от главата.Не искам да ги слушам.Просто искам да си истински,такъв,какъвто те харесвам."
Крис:"На теб ти е лесно,а аз..."
Валери:"Какво?Ти просто не искаш да си признаеш,че животът ти у това семейство не е щастлив и че аз съм човекът,с когото се чувстваш добре,с когото си истински щастлив."Минават няколко часа,изпълнени с целувки,погледи и...документи.
Валери:"Колко бързо мина времето.Май ще е по-добре да си вървя,а?И без това кралското семейство скоро ще се прибере.Ще те очаквам довечера,не ме разочаровай."
Крис:"Ами ще трябва да излъжа нещо и ще дойда."
Валери:"За лъжи искай съвет от Марто,той е доста добър в това."
Крис:"Валери престани.Казах ти-все ще намеря начин да дойда."Валери си тръгва.Крис е разсеян и замечтан,мисли си за Валери,но за да не буди подозрение отваря учебника по биология и мисли как да се измъкне вечерта।
Анастасия се отдръпна от ключалката и се замая.Сънуваше ли?Какво беше това,какво означаваше...Тя се чудеше какво да направи-да си тръгне или да влезе.Накрая реши да си тръгне и да помисли на спокойствие.А там вътре на билярдната маса страстните целувки си продължаваха ли,продължаваха.Крис беше като обезумял,правеше щуротии,беше като палаво хлапе.Но Валери знаеше как да го укроти,знаше как да го накара да издава тихи звуци,като едновременно се отпуска в ръцете му...това продължи още известно време и след това Валери си отиде.А Крис просто се пльосна на дивана и се заблея някъде,започна да блуждае...
"За какво си мислиш?"-попита току-що влязлата Анастасия.Крис се сепна,но каза сконфузно:"Мислех си за...едни...ъ..изпити"...
Анастасия:"Не ми изглеждаш сериозен,а приличаш на лудо влюбен човек.Валери отиде ли си вече?"
Крис:"Да.Защо?"
"Напоследък доста странно се държите двамцата.Дано поне сте свършили нещо..."Звънна мобилният й и тя каза нещо,след което излезе.Крис отново остана сам.Но нищо друго нямаше сега в главата му,освен мозъчни клетки,впрегнати в мисли за Валери.Той стана и реши да излезе навън.Отиде в парка и седна на една пейка,като преди това си беше купил геврек,който сега ядеше. Поседя там около час и реши да иде у Валери.Бързо стигна до блока му и звънна на вратата.
"Липсвах ти?Знам си те аз,знам какъв е истинският Крис...",но Крис вече го целуваше и Валери не каза нищо повече.Те пак бяха заедно,но сега вече никой нямаше да може да ги прекъсва.Крис се беше отпуснал като разтопен шоколад,а Валери само това и чакаше.Вече беше нощ,но това не беше от значение за хора,които кон ги вееше на бял вятър.
Крис и Валери бяха в шок.Ами сега?Ами ако Мартин влезе?Ще бъдат хванати в крачка...но Валери се изправи бързо и затисна вратата секунди преди Марто да успее да влезе.Даже успя и да заключи.
"Какво става?Защо заключи?"-попита Мартин.
"Ами току-що се къпах,не мога да ти отворя."-каза Валери.
"О,мис красавица си прави сутрешните процедури"-с насмешка продължи Мартин.
"А пък маминото синче пак е било зарязано от някоя празноглава манекенка и е пръснало парите на баща си напразно"-отвърна подобаващо Валери. Тогава Мартин млъкна замалко и попита:"А Крис?Къде е?"
"Не е тук.Май отиде някъде."-отговри Валери.
"Ми аз ще сляза долу да видя какво има за ядене,пък ти ела и ще видим къде е Крис."Мартин слезе надолу и Крис и Валери пак бяха сами.
"Видя ли какво стана?Това не биваше да се случва.Какво направих...?"отново се размрънка Крис.Валери:"Знам какво направи.Ти беше с мен,а мен не ме обичаш по задължение.Какво ти има?Нали Марто нищо не разбра?"
"Но щеше।Остави.Трябва да слезем долу."И Крис отиде в стаята си през терасата.Валери отново беше сам.Отново срещна колебанията на Крис.Но винаги ставаше така.Валери слезе в трапезарията.След малко слезе и Крис.Той измрънка нещо,че учил по биология и заспал,затова го нямало.Но Мартин не обърна внимание на това.Той започна да разказва за снощните си приключения.Крис слушаше и не обръщаше внимание на Валери. А Валери гледаше как любимият му човек пак се правеше на ударен и как отново поставяше себе си в рамка.Не можа да издържи и си тръгна без да каже нищо.Скоро след това Крис и Мартин също си отидоха.Но макар да не го показваше,Крис много се разстрои от начина,по който си тръгна Валери.Когато вече бяха в дома на Константинови,Валери говореше с Борис по работа.Погледите им се срещнаха,но Валери го пренебрегна и каза:"Аз ще тръгвам.Имам работа,нямам време за лиготиите на хора,които не знаят какво искат.Довиждане."Крис се почувства ужасно,сякаш му бяха забили нож в сърцето.Той едва прикри разочарованието си и не знаеше какво да направи.В следващите два дни Валери изобщо не се появи в KP.А Крис не можеше да прави нищо-беше му зле,не го интересуваше нищо.Накаря реши да отиде при Валери.Но него го нямаше,а и телефонът му беше изключен.Крис осъзна каква голяма грешка беше направил и колко беше наранил човека,когото обичаше.Въртеше се в кръг и не знаеше какво да прави.Оставаше му само да чака Валери да се появи.
Крис нямаше идея къде може да е отишъл Валери.Реши да не се връща у Константинови,не искаше пак да се преструва,че всичко е наред.Отиде в апартамента,но никой не го усети-майка му,Нора и Васил бяха дълбоко заспали.Сутринта Крис излезе рано и започна да се разхожда без посока.Слънцето току-що беше изгряло,изгревът беше така красив...но Крис не можеше да му се наслади.Мислеше само за Валери.Така мина денят-в безцелни разходки из града.Накрая Крис влезе в някакъв евтин бар и реши да дави мъката в алкохол.Знаеше,че спиртните напитки лесно го замайват,но не искаше да прави нищо друго сега,искаше да пие.Поръча си уиски с много лед,като изпи доста.Но работното време свърши и барът трябваше да затвори.Крис си тръгна,като се клатушкаше по улиците,а погледът му се премрежваше.Само едно помнеше кристално ясно-апартаментът на Валери.Насочи се натам и когато стигна видя,че там има някой-вътре светеше.Препъвайки се,Крис все пак стигна до вратата и звънна на звънеца.
"Крис?Какво правиш тук?"
"Аз...търся си учебкина по химиология..."-запелтечи Крис.
"Крис,ти си пиян.Хайде,ела,ще те сложа на леглото"-каза Валери.След няколко минути Крис лежеше на леглото и гледаше как Валери подрежда някакви документи.Беше спокоен и доволен,че този,когото истински обичаше,беше там.Крис стана и прегърна Валери.
"Хайде,Крис,отиди да спиш।Утре ще говорим."-след това Валери го целуна по бузата и Крис легна.Скоро след това Валери също заспа.
Валери седеше надвесил глава над някакви чертежи,разпилени по билярдната маса в дома на Константинови.Мартин нахлу от нищото,като държеше новия брой на Максим в ръцете си и си заплюваше поредната мацка.
"Валери,пак ли работиш?Няма край твойта работа."-каза Марто.
"Кво пак се заяждаш?Гледай си мацките и ме остави на мира."-отговори Валери.
"Е,споко де,не бъди мис истеричка;оставям те,ще отскоча до клуба"-каза Мартин.
"Разглезено богаташче си ти и няма да се промениш..."но Мартин вече беше излязъл.Валери продължи да работи и да преглежда чертежите.Така се беше унесъл, изобщо не усети,че Крис беше влязъл.Крис хвана Валери през кръста и го целуна по бузата.
"Как е най-трудолюбивият човек на света?"-попита с усмивка Крис.
"Ми как да съм,затрупан с документи"-отговори Валери.
"Не си в настроение,какво има?"Но Валери не отговори.Крис просто излезе и му дойде музата как да зарадва Валери.Вечерта Крис отиде у Валери.
"Имам изненада за теб"-каза самодоволно Крис,като извърташе очички,както винаги правеше.
"Така ли?"-учуди се Валери."Да я видим тогава".
"Добре.Само да пусна малко музичка"-каза Крис.След това той пусна някаква песен и започна да танцува с чупки в кръста. Даже започна да прави и малко стрийптийз...това направо разтопи Валери.Той сграбчи Крис и започна да го целува бясно,притискаше го така силно към себе си...а Крис просто простена леко и започна да сваля дрехите на Валери...скоро само нощната лампа светеше,заслепена единствено от Луната,а Крис и Валери мачкаха чаршафите... Крис простенваше тихо от време на време,а Валери все така притискаше тялото си до неговото।Нощта продължаваше,продължаваха и целувките на две влюбени човешки същества и щастието им изглеждаше безкрайно.
Валери беше в апартамента на Крис и го чакаше,защото двамата трябваше да идат в офиса да оправят едни документи.Както си седеше на диванчето и си пийваше кафенце,Валери се стресна от трясъка на вратата.Това беше Нора,която нахлу като фурия:"Глупачки,кво си мислят?Нищо не разбират от мода...А ти кво правиш тука?Чакаш брат ми ли?"
"Да,него чакам."-отвърна Валери.
"Оф,не ми стига той,ами ся е довел и други сдухани зубъри като него."-запуфтя Нора.
"По-добре сдухани зубъри,отколкото празноглави красавици,не мисилш ли?"-затапи я Валери.
"С вас не може да се разбере човек.Отивам да гледам модния канал."-и тя отиде в другата стая.А Валери продължи със сутрешното кафе,докато Крис най-накрая се появи."О,Крис,поддържаш интереса ми,така ми закъсняваш и за срещи..."-подхвърли шеговито Валери.
"Престани.Ами ако Нора те чуе?По-добре да вървим,че ще закъснеем."Те излязоха и по пътя си говореха за работата.Но когато стигнаха в офиса,Валери просто не се сдържа и лепна страстна целувка на Крис."Е,хареса ли ти ?"-попита го той.
"Валери,знаеш,че ти ме правиш истински щастлив,но тук не е мястото за това.Някой ще влезе и ще ни види."
"Добре,Крис,нямам настроение да се боря с твърдоглавието ти.Довечера ще те чакам вкъщи.Чао.Обичам те".
"И аз,но престани,сдържай се малко."Вечерта Крис беше у Валери.Първо вечеряха и гледаха някакъв екшън,но им омръзна.Крис не можеше да се въздържи и започна да обсипва Валери с целувки...не остана разочарован обаче. Валери му отвърна и те прекараха още една бурна и страстна нощ।
Крис,Валери и Мартин бяха в офиса на KP.Марто както винаги разглеждаше новия брой на Плейбой и въздишаше по разсъблечените мадами там ,а Крис и Валери си хвърляха тайни погледи и разглеждаха едни проекти.
"Ето ги най-работните момчета в града"-каза току-що влезлият Борис."Мартине,пак ли се занимаваш с глупости?Остави това пошло списание и се хващай на работа."
"Е,баща ми винаги си недоволен от мен.Какво пак ще ми възложиш сега?"-попита Марто.
"Всъщност мислех да те изпратя в командировка,но като те знам,май по-добре да възложа тази задача на Валери."-каза Борис.
"Ех,аз и без това нямаше да мога.Разберете се,аз имам среща с една красавица и ще се прибера утре.Чао."
"Мартине,Мартине...какво да го правя това момче,не разбира от дума.Е,Валери,ще приемеш ли предложението ми?"
"Разбира се,господин Константинов,но може ли Крис да дойде с мен,защото има доста работа и няма да мога да се справя сам."
"Добре,всъщност идеята е отлична,ако си сам няма да можеш да свършиш всичко.Е,надявам се да не се изморите много."
"Но аз как ще оставя Ели,по-добре Марто да иде или само Валери..."-каза Крис.
"Не,няма нужда,Елица е с майка си и двете си прекарват добре,а и приятелката й Софи е с нея,не се тревожи.А сега ви оставям и ви пожелавам приятна работа."
"Но...аз"-замрънка Крис.
"За Бога,престани и си стягай багажа,защото имаме работа да вършим.Нямаме време за твоите лиготии.Стегни се и ще те чакам,че работата чака нас.До скоро."Крис въздъхна и започна да се приготвя.След няколко часа двамата с Валери вече бяха пристигнали и бяха в хотела.Взеха си различни стаи,но една до друга и отидоха да оставят багажа си.След това слязоха да вечерят в ресторанта.По време на вечерята,Валери леко докосваше с крак тялото на Крис.Той потръпна,определено му хареса,но каза"Стига,моля те,ъъх,не тук,сега вечеряме..."
"Хайде,Крис,не се преструвай,харесва ти.А и аз мога да задоволя всичките ти капризи,нали знаеш"-каза самоуверено Валери и продължи да докосва тялото на Крис с крака си.А той от своя страна се зачерви и каза"Хх,стига,о,недей така,качвам се в стаята си,дори не ми даваш да вечерям на спокойствие."Но Валери се подсмихна самодоволно и си довърши вечерята.Качи се към стаята на Крис и почука на вратата.
"Крис,отвори ми,хайде,зная,че не можеш да ми се сърдиш.Хайде..."
Крис отвори,но преди да успее да каже нещо,Валери залепи устните си за неговите и не му даде да диша.Притисна го до стената и продължи да го целува,Крис изтръпна,коленете му се подкосиха,усети топлото тяло на Валери до своето...отпусна се в силните му ръце и не искаше това да спира.Усещаше дъха на Валери и едва дишаше,защото той го целуваше така страстно и силно...след това Валери разкъса ризата му и го прегърна,като продължи да го целува.
"Валери,нед...",но Крис не можа да продължи.Валери го хвана здраво през кръста и игриво плъзна ръцете си надолу по тялото на Крис...докосна бедрата му и нежно прокара пръсти по-напред... стигна до слабините му и тогава Крис простена-"Ох,Валери,как...но той леко го избута на леглото и започна го целува по цялото тяло.Крис изпитваше цялата тази страст,наслада,това удоволствие и издаваше тихи звуци,като силно прегръщаше Валери и го притискаше до себе си.
"Не спирай,докосвай ме,продължавай..."-промълви той.Валери си знаеше работата и все така жадно го целуваше,като едновременно с това го галеше нежно...прокарваше ръката си ту нагоре,ту надолу и правеше каквото му хрумне. Двамата не знаеха къде се намират,обичаха се и сега просто се сляха в едно.Не искаха нощта да свършва,не искаха да спират...до сутринта имаше много време,сега просто двама влюбени бяха заедно и мачкаха чаршафите.
Крис седеше сам в апартамента и се опитваше да се съсредоточи.Но не можеше да го направи,единственото което беше в главата му,беше Валери-представяше си как го целува,как го прегръща,как са заедно...Крис изобщо дори не се сети за Елица днес.Тя от своя страна беше на преглед,след което на някаква програма за бременни,но и тя не мислеше за Крис.Обожаваше да бъде далеч от него и той никак не й липсваше. Крис усети как целият потръпва,как топлина облива тялото му само като се сети за Валери и затова реши да отиде при него.Не искаше да го изгуби,искаше пак да прекара целия ден с него...не се интересуваше от безбройните въпроси на майка си и на Анастасия за това къде ходи и защо на никого нищо не казва.Мислеше си само за един човек и вече се беше запътил именно към апартамента му.Валери тъкмо си правеше обяд,когато се звънна на звънеца.
"Здравей.Мога ли да вляза?"
"Какво има?Да не си забравил нещо?Подранил си,не те очаквах,а и мислех,че си с Елица..."
"Валери,недей така.Изобщо не съм виждал Ели днес,но дойдох тук заради теб,а не да обсъждаме Константинови.Не издържам вече,от сутринта само ти си ми в главата.Мога ли да вляза или ще ме държиш тук?"-повтори Крис.
"Тук винаги си добре дошъл.Хайде ела."-каза Валери.Крис седна на дивана и си наля уиски.През това време Валери сложи масата и започна да яде.На Крис обаче не му се ядеше,той само влюбено гледаше Валери и видимо едва се сдържаше да не му се нахвърли.
"За Бога,Крис,няма ли да ядеш?Какво ти е?Малко си особен,сякаш кроиш нещо"-попита Валери.
"Не,довърши си обяда и тогава ще си говорим."-отвърна Крис.
Скоро Валери се наяде и вече седна по-близо до Крис,наля си малко вино и го попита:"Е,казвай сега.Проблем ли има или дойде просто така?"
"Ще ти кажа направо.Искам да сме заедно,като снощи и миналата вечер...не мога така,трябва да съм с теб.Обичам те и те искам страшно много!"-след това той се нахвърли на Валери и започна да го целува.
"Спри.Не може така.Значи като на теб ти се прииска,може,а когато аз се нуждая от теб непрекъснато,все имаш оправдание.Искам да кажеш на майка си за нас.Омръзна ми все да се крием.Мисля,че тя ще те разбере."-каза Валери.
"Какво?Нали Васил знае?Пред него не е нужно да се крием.Представи си как ще реагира тя,ако научи...та ти открадна колекцията й и я предаде,а сега аз ще й сервирам,че съм лудо влюбен в теб...не можеш да искаш това от мен."
"Тогава ще трябва да се разделим.Щом на нея не искаш да кажеш на кого ще обясниш тогава?Крихме се и Васил разбра,скоро ще разбере и тя."-твърдо каза Валери.
"Добре,добре,не се дразни.Ще й кажа.Колкото и да е трудно това,ще трябва да го направя.А сега искам и ти да изпълниш едно мое желание-бъди с мен,бъди див и необуздан...прави каквото искаш.Твой съм."
Валери не можа да бъде твърд и хладнокръвен повече.Леко бутна Крис на леглото и започна да сваля ризата му.След това Крис леко се изправи и Валери силно захапа устните му,като го стисна през кръста...Крис не можа да издаде никакъв звук.Просто дишаше учестено и усещаше тялото на Валери до себе си,както и туптящото му сърце.За малко Крис беше върху Валери и го целуваше навсякъде,нямаше задръжки...Валери обаче отново приложи малко сила и започна да прегръща Крис,да го люби...Крис тихо стенеше и движеше пръстите си по гърба на Валери.Придържаше го до себе си,не искаше да го пуска...изведнъж Валери толкова грубо захапа устните му,че Крис леко се отдръпна,но след това продължи да отвръща на Валери.Те се притискаха и пак забравиха за света около себе си.Сега само трябваше Крис да изпълни обещанието си-да светне майка си по въпроса и да й признае,че обича Валери.
-Здравейте,върнах се-каза той.
-О,Крис,радвам се да те видя.Рано си идваш.Как беше семинарът?-попита с твърд тон Борис.
-Беше интересен и напрегнат едновременно.А ти защо си сам?-попита Крис с нескрито разочарование.
-Ами Валери си взе почивен ден,а Мартин пак се е запилял някъде,цяла сутрин го търся.Държи се като петгодишно дете,толкова е безотговорен и...
-Да,да,извини ме,но ще отида да си оправя багажа и да си почина от пътуването.Не възразяваш,нали?
-Не разбира се.Върви.До скоро.
-Чао.Крис излезе и се намръщи.Реши да отиде у Валери и да го изненада,така поне щеше да бъде сигурен,че ще го намери.Остави багажа си в една от стаите,облече по-леки дрехи и тръгна към апартамента му.Вървеше пеш и всичките му сетива бяха притъпени, гледаше и не виждаше,чуваше,но не слушаше.Единственото,за което мислеше,беше Валери.Усещаше пареща болка в гърдите си,сърцето му щеше да изхвръкне.Искаше час по-скоро да го види,да прокара ръцете си между краката му,да изпита онова неистово удоволствие от секса с него. Крис забърза,полудя,беше нервен и възбуден,не можеше да чака повече.Скоро стигна.На един дъх изкачи стълбите и затропа като по тревога.”Да,да,да,най-после”-помисли си той.Потропа още няколко пъти.Никой не отвори.Крис излезе и се ядоса.Не можеше да чака повече,знаеше какво иска и от кого,затича се и влезе в първото кафене,което видя.Изпи няколко водки и пак тръгна към Валери.И този път никой не отвори.Крис се въртеше,изнерви се,не знаеше къде да иде,не знаеше къде е Валери.Беше 5 следобед и той пак отиде в същото кафене.До вечерта кисна в него и се напи с водка. Стана,плати на бармана и пак тръгна към Валери.Улиците бяха опустели,в далечината се чуваха викове на хулигани,но Крис не се интересуваше от нищо.Той залиташе,но продължи да върви и след около час пристигна.Валери се беше прибрал,у тях светеше.Крис се качи и звънна.Валери му отвори и каза:
-Крис,какво правиш тук по това време?Какво има?
-Какво има ли?!Ще ти кажа какво,цял ден те търся,къде по дяволите беше,а?-тросна се той.
-Успокой се,ще ти обясня...,но Крис заключи вратата и го избута в хола.Свали якето си и го хвърли на пода.След това сви юмрук,стисна зъби,целият трепереше и Валери отнесе едно круше в лицето.
-Какво ти става?!Какво правиш?Няма да оставя това така!-ядосано каза той и удари Крис в корема.Двамата се сборичкаха и продължиха с гневните изблици още няколко минути.Настъпи мълчание.Крис беше в ъгъла,подпрян на дивана,а Валери беше до масата.Устната му леко кървеше,а Крис беше с насинено око.Те дишаха тежко и гледаха гневно.Изведнъж Крис стана,свали тениската си и отиде до Валери.
-Ставай!-заповеднически извика той.
-И какво ще стане ако откажа?-иронично подхвърли Валери.
-Какво ще стане ли?!Ще стане ето това!-тогава Крис го хвана,вдигна го и го притисна до стената.Валери се възбуди,никога не беше виждал Крис такъв-груб и буен,ядосан и възбуден...струваше му се секси и целият се разтрепера от вълнение.
-Какво ще правиш с мен,любовнико?Хайде,накажи ме!
-Млъквай,ще видиш какво ще правя.Крис разкъса тениската на Валери и я хвърли на пода.После свали и панталона му,след което захапа устинте му.Валери се отдаде на изкушението с цялото си тяло,не помръдваше,харесваше всичко,което Крис правеше и искаше още.Крис го хвана,вдигна го и го отнесе в спалнята.Избута го на леглото и свали боксерките си.Валери лежеше гол,трепереше,но в очите му проблясваше пламък.
-Ще се натискаме,искам компенсация за днес!-твърдо каза Крис.
-Оо,ще се натискаме...и откога сме толкова решителни?-насмешливо каза Валери.Крис не отговори и се метна върху него.Захапа члена му и го стисна със зъби.Валери изпищя от болка,но Крис продължи.Той започна да стене и да пъшка.Крис запуши устата му и започна бавно да облизва члена му,с леки въртеливи движения.Валери се почувства на седмото небе и се отпусна на леглото.Крис спря и започна да го целува.Провря езика си навътре в гърлото на му,а с ръката си масажираше члена му.Валери изохка,изпоти се,но каза:
-Продължавай,харесва ми,даа,искам още!Крис вдигна краката му и проникна в него.Валери усети члена му в тялото си,стенеше и стържеше Крис по гърба.Крис беше груб,вкарваше члена си все по-навътре и с все по-голяма скорост,докато Валери не извика от болка.После облиза зърната му и го обърна по корем.Хвана го за косата,пляскаше го по гърба и продължи да прониква в него.Валери се държеше за ръба на леглото и не спираше да пъшка.След това Крис провря члена си в устата му,а Валери го засмука целия,като страстно го облизваше.Крис го извади оттам,но Валери го хвана и пак го налапа.Смучеше го и опипваше Крис по гърдите.А той пък започна да го целува нежно по устните,погали го по гърдите и захапа ухото му.Крис леко се запъхтя,усмихна се и каза:
-Твой ред е. Валери го хвана,сложи го да легне настрани и проникна в него.Той беше по-силният от двамата и доста бързо вкарваше члена си в тялото на Крис.
-Ааах,оох,ммм,да,продължавай...-стенеше той.Валери провря ръката си в устата на Крис,а той засмука средния му пръст.Валери движеше другата си ръка по цялото тяло на Крис,хвана члена му и започна да го масажира.Крис се възбуди,от пениса му бликна сперма.Валери леко я облиза от пъпа му и го разкрачи.Сега той се просна на цялото легло и силно прегърна Валери,докато той го обладаваше.Крис пъшкаше,опипваше задните части на Валери,а той пък ближеше зърната му.Валери се изправи,хвана ръката на Крис и започна да я движи нагоре-надолу.От пениса му също бликна сперма,Крис я облиза и двамата се целунаха страстно.После станаха,отидоха в банята и напълниха ваната.Продължиха да се натискат и там,но беше тясно и затова пуснаха душа и се обладаваха на плочките.
-Обичам те,Валери.
-И аз те обичам.Постоянно мисля за теб и за дивите неща,които правим заедно.
-Не говори,прониквай в мен още по-надълбоко!Валери изпълни желанието му,това продължи още няколко часа.После Валери вдигна Крис и го пренесе на леглото.Завиха се и заспаха,бяха задоволени и щастливи.
New - Точката е ЧЕРНА :)
Крис стоеше на дивана и четеше книга.Той гледаше и не виждаше-мислеше си за Валери.Искаше да прекарат поредната дива нощ заедно,но изведнъж влезе Борис и каза:
-А,Крис,тъкмо ти ми трябваш.Искам да отидеш в другия офис и да вземеш документите,по които работихме вчера.
-Да,разбира се,тръгвам веднага.
-Ти си сериозен,знам,че ще се справиш.А сега отивам да се срещна с едни инженери.
-Да,до скоро.Крис тръгна.След около половин час пристигна и се захвана с работата.Този офис не беше като онзи в дома на Константинови-беше по-голям,имаше малък диван и огромно бюро.Стотици папки бяха разхвърляни навсякъде.Крис въздъхна и започна да се рови в тях.Не след дълго той се измори и реши да си купи нещо за ядене.Отиде до близкия магазин,взе си голяма кофа течен шоколад и сандвичи,след което отново се върна в офиса.Продължи да се взира в папките,всичко му се струваше скучно и безсмислено.Както се беше зачел в нещо,изведнъж на вратата се почука.
-Влез,отворено е.
-Оо...кого виждат очите ми,моят палавник бил тук.
-Здрасти,Валери.Борис и теб ли изпрати?
-Ами трябваше да направя едни снимки.Но щом сме двамата,работата ще ни се стори като детска игра.
-Да,да,не ми се занимава много,но трябва да приключим с това.
-Мхм,а после ще се позабавляваме,нали,любовнико?
-Не ме разсейвай сега,имаме...
-Какво,кажи,че не ти харесва,когато те пипна тук-Валери стисна члена на Крис.
-Мм,ох,обичам като правиш така.
-Пределно ясно ми е.
-Но да довършим започнатото.Те продължиха с работата.Не усетиха кога всички други си тръгнаха и сега вече бяха само двамата.Валери отиде да заключи и когато се върна завари Крис да разтрива члена си с дясната си ръка и да смуче средния пръст на лявата си.
-Ммм,много е вкусно,искаш ли да пробваш?-каза той и продължи да потапя пръста си в течния шоколад,а след това да го смуче и да издава неприлични звуци.Само като гледаше това,Валери получи ерекция.Отиде при Крис,разкопча дънките му,свали ги и после със зъби разкъса боксерките му.Крис сам свали тениската си,а Валери бързо разкопча панталона си,свали и ризата и после хвърли всички папки от бюрото на земята.Хвана Крис през кръста и го просна на бюрото.Най-напред облиза члена му,а после намаза гърдите му с течен шоколад и ги олиза с език.Крис прехапваше устни и видимо беше превъзбуден.Очакваше върховия момент.
Валери вдигна краката му и провря члена си в задните му части.Направи го рязко и бързо,силно проникваше в тялото му,хапеше бедрата,устните,врата и ушите му.Крис охкаше,пищеше и пъшкаше,държеше се с върха на пръстите си за ръбовете на бюрото,но това му харесваше-краката му бяха здраво увити около кръста на Валери.-Оох...да...ааа...х-стенеше той.Освен че го обладаваше бясно,Валери го хапеше навсякъде и смучеше пръстите на ръцете му.После Крис легна върху него и провря члена си в гърлото му.Валери усети вибрациите му и топлата бликаща сперма.Изплю я,а Крис го обърна по корем и диво навлезе в него.Валери също заохка,болеше го,но след няколко минути вече изпитваше само удоволствие.
-М,ох,точно така,да,да,продължавай,искам те до болка в мен,давай,все по-навътре!А Крис продължи,като едновременно промуши ръцете си до члена на Валери и започна да го стиска,да го разтрива с ръцете си.От него бликна сперма и потече по бюрото.После Валери се обърна по гръб и притисна Крис до себе си,като го пляскаше за задника.
След това двамата станаха от бюрото и започнаха да се гонят, удряха се леко с коланите си.Крис бягаше по-бързо,но скоро Валери го хвана.Притисна го до стената,надупи го и проникна в него.Той се държеше и пъшкаше,хвана едната ръка на Валери и я провлачи до члена си.А той грубо го стисна и задвижи ръката си напред-назад.От члена на Крис бликна сперма и опръска пода,както и ръката на Валери.А той вдигна Крис и го хвърли на дивана.Хвана едното му бедро,вдигна го настрани и пак го облада.Крис се изпоти и трепереше от удоволствие.Валери го опипваше и силно го хапеше за устните.Крис пъшкаше и се наслаждавше,смучеше пръстите си и провираше език в гърлото на Валери,не му даваше да диша.А той пък го дръпна за косата и го хапеше по гърба.Беше 2 след полунощ и те вече започнаха да се изморяват.Отпуснаха се на дивана,продължиха да се опипват и да се целуват зверски.Така заспаха.След като бяха прекарали дива нощ заедно,сега Крис и Валери бяха в офиса на KP и работеха.Там беше и Марто,който разглеждаше новия брой на "Плейбой" и се прехласваше по мацките.Крис хвърляше предизвикателни погледи на Валери и в същото време се облизваше,искаше да му покаже колко му хареса предната нощ.Марто въобще не забелязваше това, беше разсеян-довечера имаше среща със Софи и мислеше как да я изненада.През това време Крис ощипа Валери за задните части като мина покрай него,а той пък го захапа за ухото.Крис се възбуди,но тук не беше мястото да го показва.Продължиха да се ровят в документите още няколко часа.Стана 5 следобед.Марто стана и каза:
"Момчета,аз излизам,отивам да избера нещо на Софи,а и трябва да се приготвя за срещата.Чао,до утре."
"Добре,Казанова,приятна среща тогава"-с ирония подхвърли Валери.
"Отличникът да мълчи и да чертае!"-ядосано отвърна Марто и излезе.Крис сега вече не се сдържа-отиде до Валери и стисна члена му през панталоните.
"Мм,любовнико,много си палав днес".
"Валери,цял ден се сдържам да не ти се нахвърля."
"Спокойно,Крис,ще получиш това,което искаш."Двамата излязоха от офиса и се качиха в колата на Валери.Крис сложи ръката си между краката му и започна да я движи нагоре-надолу.Валери се усмихна и каза:
"Е,не сега.Като карам не трябва да се разсейвам.Искаш ли да те заведа на едно място?"
"Води ме където искаш.Искам да правим див секс."Валери продължи да кара и след няколко часа стигнаха на едно пусто място,където имаше една вила.Тя беше на приятел на Валери,който му беше дал ключовете,тъй като не я ползваше.Валери обичаше да идва,защото се отпускаше и оставаше сам с мислите си.
"Е,какво ще кажеш?"
"Много е хубаво.Никой няма да ни притеснява,а и е спокойно,кара те да се отпуснеш."-каза Крис.Те слязоха и Валери прибра багажа вътре.Той мислеше да доведе Крис тук още вчера и се беше приготвил,носеше ядене и алкохол.Крис събра съчки,за да запалят огън.Той нямаше търпение да дойде нощта и пак да буйстват с Валери.Седнаха край огъня и си наляха уиски.Крис отиде до Валери и започна да го целува,но той леко се отдръпна.
"Имаме цяла нощ на разположение,защо бързаш толкова?"-попита Валери.
"Какво ти става?Не ме ли искаш?"
"Не,искам те,просто прибързваш много днес."
"И какво лошо има в това?"
"Отивам да донеса още уиски."Крис се зачуди и реши да се избъзика с Валери.Когато той се върна,Крис взе чашата си с уиски и я изля върху тялото му.Сега той се ядоса,беше изпил доста уиски,а и тази шегичка никак не му се понрави.Той подгони Крис,на когото му беше адски смешно.Накрая го хвана и го стисна силно през кръста като каза:
"Ще си играем на котка и мишка,така ли?Сега ще те науча аз тебе".Валери раздърпа ризата на Крис и я хвърли на земята.След това го вдигна с крака увити около кръста му и го носи така до вилата.Отвори вратата и не го пусна,въпреки че Крис се съпротивляваше.Валери взе един дюшек от леглото и го изнесе навън.Остави Крис на дюшека и се съблече.Трепереше,беше нервен и възбуден.
"Валери,стига,аз...само...аз ...беше една глупава шега,не се дръж така...аз",но той не успя да довърши.Валери свали бързо панталоните му,а после и боксерките му.Отначало пооблиза члена му,след което го захапа зверски.Крис изохка,но Валери продължи.След това хвана краката му и ги вдигна нагоре и бързо проникна в Крис.Все повече го обладаваше,като в същото време го притискаше,беше върху него и не му даваше да мърда.
"Ох...хх...м...аа...хх..."-пъшкаше Крис,но Валери проникваше още по-надълбоко.Правеше го бързо,диво и без задръжки.След като дълго време хапа Крис за ухото и за врата,сега Валери провря език в гърлото му и ту го облизваше,ту го хапеше.Долната устна на Крис леко се разкървави.
"Валери...нед...",но точно тогава Валери още по-грубо навлезе в тялото му.
"Аааххх"-изохка той,но това не спря Валери."Сам си го търсеше.Хайде,отвори уста."
"Не,какво правиш...аз",но скоро Валери провря члена си в гърлото на Крис,а той усети топлата бликаща бяла течност и леко се задави.Изплю я след известно време,а Валери още веднъж провря члена си в гърлото му.Този път Крис го засмука и облиза,след което пак изплю спермата.Изкашля се,а Валери беше възбуден и продължи да прониква в Крис.
"Моля те,дай ми малко въздух...ааах".За Крис нямаше милост.Валери с бясна скорост продължаваше,а той пъшкаше и охкаше още по-силно.Скоро обаче вече не усещаше толкова болката,колкото удоволствието.Започна да стене и притисна Валери до себе си.Той се изправи,а този път Крис доброволно налапа члена му и го засмука.Валери започна леко да стене от удоволствие.
"Даа...ммм,така те искам,продължавай,страхотен си...мда".Валери стана от Крис и легна отпуснато на дюшека.
"Сега е твой ред,любовнико."Крис не изчака повторна покана.
С едната си ръка стисна здраво кръста на Валери,а с другата повдигна бедрото му,след което бързо проникна в него и яростно го обладаваше."Да,хххх,още...мм...искам още...така...оох..невероятно",а междувременно Крис хапеше зърната на Валери,после и устните му,искаше да си му го върне за леко накървавената му долна устна.Крис се изправи,а Валери се приготви и захапа с уста члена му,облиза го старателно,усещаше топлината и вибрациите му в гърлото си.Крис беше на седмото небе,стенеше от удоволствие,а Валери се наслаждаваше на пъргавината и силата,с която Крис го обладаваше.После той обърна Валери по корем и продължи с превземането на крепостта
[bn.gif].Крис почувства облекчение,а по тялото му сякаш бяха плъзнали мравки-трепереше,тръпки го побиваха.Отново беше ред на Валери.Той легна на дюшека,а Крис седна в скута му и запъшка.Валери опипваше кръста на Крис,а той направо крещеше от удоволствие и движеше кръста си напред-назад.Потта се стичаше по тялото на Крис,а Валери държеше краката му и продължаваше.Скоро се проснаха на дюшека.Завиха се с одеяло и се притиснаха.Не усещаха студ,бяха изпотени и разгорещени.Сега се целуваха,а от време на време се хапеха.Късно през нощта заспаха,а огънят,който бяха запалили,изгасна след около час.Всичко беше тихо и спокойно,а две голи тела се бяха вплели в едно под одеялото.Крис се събуди и се протегна До него Валери все още блажено спеше,след като двамата бяха прекарали нощта заедно.Крис се усмихна-обичаше човека до себе си повече от всичко друго и не искаше да го изгуби.Целуна го.
"Добро утро"-каза Крис.
"Добро да е.Мм,какво толкова специално съм направил,събуждане с целувка...".отвърна Валери.
"Хайде стига.И без това днес трябва да кажа на майка ми за нас.А това никак не е лесно."
"Спри да се тюхкаш,Крис,направи го,обеща ми."-каза твърдо Валери.
"Добре,добре.Дано Васил ми помогне и да я поуспокои.Ще бъде в шок,но трябва да го направя.Ще тръгвам,по-късно ще се видим.Чао и си почини."
"Да,хм,секси си като си смел...моят дързък герой..."
"О,Валери престани да иронизираш.Оставям те."
"Да,ти вечно си отиваш.Ако беше по-стар,сигурно щеше да се снимаш в "Момчето си отива" ,но както и да е."Крис вече вървеше към апартамента.Беше едновременно щастлив и умислен.Как ще посмее да причини това на майка си?Не стигаше,че обича мъж,ами и то точно Валери...но този път силната му любов към него започна да надделява над страховете и колебанията му.Крис вече беше пред входа и часът на истината наближаваше.
"По дяволите,омръзнаха ми тези игрички!Трябваше да ходим с тая тъпачка да пазаруваме в мола...идиотка,днес щях да си купя страхотно модно потниче..."-Нора говореше по телефона,когато Крис влезе.И то за обичайното-дрехи,грим и пазаруване.
"О,ти благоволи да се прибереш.Аз излизам да обиколя магазините.Чао."Крис нищо не каза.Сега най-малко го интересуваха капризите на сестра му.Тъкмо щеше да иде след нея да пита къде е майка им,но тя се появи от кухнята с чаша кафе.
"Добро утро.Прибрал си се.Сигурно пак си наблюдавал операции до късно.Седни да хапнеш и няма ли да ми дадеш целувка?"-попита въодушевено Силвия.
"Да,разбира се,здравей."-той я целуна и след това каза:
"Искам да поговорим за нещо много сериозно.Ще ме изслушаш ли?"
"Виж аз трябваше да изляза по работа..."
"Не,първо ще ме изслушаш.Трябва да ти кажа нещо за себе си.Моля те,не търпи отлагане."
"Виж..ако е за Анастасия,нямам желание.Тази жена ме побърква..."
"Мамо,слушаш ли ме изобщо?Казах ти,че е свързано с мен.Седни."
"Добре,извинявай.Кажи."-каза тя.
"Виж,аз...аз обичам лудо един човек и дълго време не исках да ти призная.Чувствата ми към този човек са много силни,по-силни са от мен...колкото и да се опитвах,не можах да го изтръгна от сърцето и мислите си."В същото време Васил чу разговора им зад вратата и остана там.Усмихна се,защото разбра,че Крис най-после ще разкрие на майка си истината.Васил знаеше,че криенето и преструвките само усложняват нещата и че е по-добре да й сподели.Реши да остане,защото все пак Силвия нямаше да го приеме веднага.
"Крис,говориш за Елица,нали?Виж,радвам се,че...",но Крис я прекъсна.
"Не,мамо,този човек не е Елица,никога не е била.Това е един много специален човек,знам,че да го обичам е неестествено и ненормално,но не мога да заповядам на сърцето си,само с него съм истински и само с него съм наистина щастлив."
"Е,никога не съм харесвала Анастасия,ако това не е Елица,не разбирам кой друг може да е?Виж,това някаква шега ли е?-попита Силвия.
"Не,мамо,не се шегувам.Познаваш този човек,но просто вече няма смисъл да се крия.Аз..аз...как да ти го кажа така че да го понесеш по-леко...аз съм влюбен във Валери."Това дойде като гръм от ясно небе за нея.
"Моля????? Какво каза току-що?Я повтори,не разбирам какво ти става,това е явно някаква шега...виж,не е смешно..."-загрижено каза тя.
"Не,мамо,това е истината,аз обичам мъж и този мъж е Валери.Случи се спонтанно,прекарали сме много нощи заедно,любили сме се...много го обичам.Ще ти повторя-аз обичам Валери и съм напълно сериозен и искрен."Силвия едва не припадна.Не осъзнаваше какво чува...синът й влюбен в мъж и то във Валери,в човека,който я предаде,който даде колекцията й на Анастасия...едва се държеше на краката си.Не можеше да повярва,че нейният син,онова ученолюбиво и добро момче е влюбено в мъж и то в какъв...не искаше да повярва,не искаше.
"Какво ти става?Какво ти е направил?За Бога,аз...аз"-но тя погледна в очите му,а те не лъжеха.Да,това беше истината.Синът й обичаше Валери и то лудо.Как не го беше разбрала досега?!Все двамата заедно,сами,а и как блесваше усмивката на Крис дори само като помислеше за Валери...как светваха очите му,когато разказваше за него...Да,тя осъзна,че синът й обича човекът,когото тя мразеше заради предателството му.
"Върви си.Върви при любовника си.Не искам да виждам нито теб,нито него.Не желая да знам нищо за вас.Аз..о,как можах да съм такава глупачка!Знаех си,че онова влечуго крои нещо,паднал си в мрежите му.Върви си."-студено каза Силвия.
"Мамо,знам,че е трудно,но разбери,аз го обичам,не мога да се преструвам и да лъжа себе си."
Просто напусни.Веднага."-каза тя.Крис омърлушено погледна надолу,но събра сили и каза:
''Независимо какво мислиш,аз вече съм наясно,че не мога без него.Обичам го."
"Спокойно,Крис,аз ще я поуспокоя.Надявам се,че утре ще помисли трезво и ще проумее какво й говориш.Но сега е по-добре да си тръгнеш."-каза спокойно току-що влезлият Васил.
"Не мога да повярвам.Ти си знаел.Не може да бъде."
Крис й каза да се успокои и излезе.А Силвия седна на дивана и загледа в нищото,в една точка.Васил остави на масата чаша портокалов сок и излезе.Знаеше,че тя трябваше да помисли на спокойствие и да започне да го приема.А Силвия от своя страна изпи едно приспивателно и заспа.Искаше да забрави за всичко.
Крис отива у Валери и почва да му прави влюбени физиономииВалери:"Е,кво ти има ся?Пак ли идваш замалко и после изчезваш?А?Няма да ти стане номерът.По-добре си върви."Крис:"Е,защо така правиш?Кво,искаш да си обирам крушите,а?Ам недей така,аз вчера цял ден се подготвях за среща с теб,пък ти ся ми се сърдиш."Валери:"Ми много ясно,че ще се сърдя.Ти все нямаш време за мене..." и тогава Крис му лепва една страстна целувка.Валери се ухилва и вика:"Е,ама бъди по-оригинален бе,тва стар номер,ама действа." И после двамцата отиват на разходчица като хапват гевреци и дюнери।
Сутрин е.Слънцето е изгряло преди няколко часа и леко се прокрадва между стъклата на прозорците.Валери се събужда и поглежда до себе си.А там... там е Крис,който все още спи и изглежда така безгрижен,като малко дете.Валери се усмихва,доволен,че Крис е прекарал нощта с него.Става и отива да направи кафе в кухнята.Скоро след това и Крис отваря очи.Оглежда се и отива в кухнята,от която се носи мирис на прясно кафе.
Валери:"Виждам,че стана най-сетне.Доста поспа.Искаш ли кафе?"
Крис:"Добро утро.Ми искам кафе,а нещо за ядене има ли?"
Валери:"Хм,нима си огладнял след бурните страсти снощи?Има сандвичи,ако искаш."
Крис:"Айде тогава да ядем."
Валери:"Айде."След това двамата сядат на масата,пият кафе и ядат.
Валери:"Предполагам след минути отново ще ме оставиш сам и дълго няма да ми се обадиш."
Крис:"За Бога!Та аз снощи те целувах като обезумяло животно..."
Валери:"Хм,не само това...имаше и други диви неща..."
Крис:"Знам,ти така ми липсваше,не можах да се сдържа.И сега също не мога."След това налита на Валери,започва да го целува и прегръща страстно.
Валери:"Остани,не си отивай.Хайде,усещам,че и ти го искаш."
Крис:"Така е,прав си,но трябва да се върна у Константинови...Аз ще дойда пак утре,по същото време.Ще ме приемеш ли?"
Валери:"Иска ли питане,но защо все се интересуваш от другите?Бъди с мен,аз те обичам!Поне днес следобяд като дойда в КP, ми обърни повече внимание,не издържам да си далеч от мен..."
Крис:"Добре,добре,като дойдеш ще ти обърна колкото искаш внимание.Мисля,че Мартин днес няма да го има и май ще сме аз,ти и прислужницата,другите май също щяха да излизат"
Валери:"О,принц Марто е на лов за нови празноглави манекенки?Страхотно,само аз и ти.До после тогава."След това Крис го целува и излиза.To be continued.
Валери поглежда нервно часовника си.Наближава 3 и той решава да побърза,защото иска по-скоро да види Крис.Облича една от най-хубавите си ризи и тръгва към KP.Скоро стига там,едва сдържайки се да не целуне Крис още от вратата.Крис изпраща прислужницата да купи някакви неща и й казва да не бърза да се връща,тъй като имат работа в офиса.Тя излиза и вътре остават само Крис и Валери.
Валери:"Едва издържах.След като ти си тръгна,мисълта за теб не ми излезе от главата."
Крис:"Не се и съмнявам,но сме тук да поработим малко,нали?Хайде сега да обсъдим тук едни нови идеи за..."
Валери:"Какво,пак ли ще си говорим делови?Стига,Крис,отпусни се,няма никой в къщата.Какво има?Престани да се държиш с мен,сякаш ме няма."
Крис:"Не,не е това,аз...ами ако прислужницата се върне или някой друг изненадващо се прибере?Как...как ще обясним,че сме само ние и..."Валери го целува,след което Крис се поуспокоява.Двамата сядат на дивана и следва нова целувка.
Крис:"Ако довечера успея да се измъкна,ще дойда.Какво ще кажеш?"
Валери:"Какво значи,ако се измъкнеш?Вечно ще се крием ли?Ти явно още не знаеш какво искаш.Престани да се съобразяваш с другите,животът си е твой,послушай сърцето си.Сигурен съм,че то не греши и че поне то знае какво иска".
Крис:"Аз как да...Аз ..."
Валери:"Какво?Пак изтърканите фрази,които не ти излизат от главата.Не искам да ги слушам.Просто искам да си истински,такъв,какъвто те харесвам."
Крис:"На теб ти е лесно,а аз..."
Валери:"Какво?Ти просто не искаш да си признаеш,че животът ти у това семейство не е щастлив и че аз съм човекът,с когото се чувстваш добре,с когото си истински щастлив."Минават няколко часа,изпълнени с целувки,погледи и...документи.
Валери:"Колко бързо мина времето.Май ще е по-добре да си вървя,а?И без това кралското семейство скоро ще се прибере.Ще те очаквам довечера,не ме разочаровай."
Крис:"Ами ще трябва да излъжа нещо и ще дойда."
Валери:"За лъжи искай съвет от Марто,той е доста добър в това."
Крис:"Валери престани.Казах ти-все ще намеря начин да дойда."Валери си тръгва.Крис е разсеян и замечтан,мисли си за Валери,но за да не буди подозрение отваря учебника по биология и мисли как да се измъкне вечерта।
Анастасия се отдръпна от ключалката и се замая.Сънуваше ли?Какво беше това,какво означаваше...Тя се чудеше какво да направи-да си тръгне или да влезе.Накрая реши да си тръгне и да помисли на спокойствие.А там вътре на билярдната маса страстните целувки си продължаваха ли,продължаваха.Крис беше като обезумял,правеше щуротии,беше като палаво хлапе.Но Валери знаеше как да го укроти,знаше как да го накара да издава тихи звуци,като едновременно се отпуска в ръцете му...това продължи още известно време и след това Валери си отиде.А Крис просто се пльосна на дивана и се заблея някъде,започна да блуждае...
"За какво си мислиш?"-попита току-що влязлата Анастасия.Крис се сепна,но каза сконфузно:"Мислех си за...едни...ъ..изпити"...
Анастасия:"Не ми изглеждаш сериозен,а приличаш на лудо влюбен човек.Валери отиде ли си вече?"
Крис:"Да.Защо?"
"Напоследък доста странно се държите двамцата.Дано поне сте свършили нещо..."Звънна мобилният й и тя каза нещо,след което излезе.Крис отново остана сам.Но нищо друго нямаше сега в главата му,освен мозъчни клетки,впрегнати в мисли за Валери.Той стана и реши да излезе навън.Отиде в парка и седна на една пейка,като преди това си беше купил геврек,който сега ядеше. Поседя там около час и реши да иде у Валери.Бързо стигна до блока му и звънна на вратата.
"Липсвах ти?Знам си те аз,знам какъв е истинският Крис...",но Крис вече го целуваше и Валери не каза нищо повече.Те пак бяха заедно,но сега вече никой нямаше да може да ги прекъсва.Крис се беше отпуснал като разтопен шоколад,а Валери само това и чакаше.Вече беше нощ,но това не беше от значение за хора,които кон ги вееше на бял вятър.
Крис и Валери бяха в шок.Ами сега?Ами ако Мартин влезе?Ще бъдат хванати в крачка...но Валери се изправи бързо и затисна вратата секунди преди Марто да успее да влезе.Даже успя и да заключи.
"Какво става?Защо заключи?"-попита Мартин.
"Ами току-що се къпах,не мога да ти отворя."-каза Валери.
"О,мис красавица си прави сутрешните процедури"-с насмешка продължи Мартин.
"А пък маминото синче пак е било зарязано от някоя празноглава манекенка и е пръснало парите на баща си напразно"-отвърна подобаващо Валери. Тогава Мартин млъкна замалко и попита:"А Крис?Къде е?"
"Не е тук.Май отиде някъде."-отговри Валери.
"Ми аз ще сляза долу да видя какво има за ядене,пък ти ела и ще видим къде е Крис."Мартин слезе надолу и Крис и Валери пак бяха сами.
"Видя ли какво стана?Това не биваше да се случва.Какво направих...?"отново се размрънка Крис.Валери:"Знам какво направи.Ти беше с мен,а мен не ме обичаш по задължение.Какво ти има?Нали Марто нищо не разбра?"
"Но щеше।Остави.Трябва да слезем долу."И Крис отиде в стаята си през терасата.Валери отново беше сам.Отново срещна колебанията на Крис.Но винаги ставаше така.Валери слезе в трапезарията.След малко слезе и Крис.Той измрънка нещо,че учил по биология и заспал,затова го нямало.Но Мартин не обърна внимание на това.Той започна да разказва за снощните си приключения.Крис слушаше и не обръщаше внимание на Валери. А Валери гледаше как любимият му човек пак се правеше на ударен и как отново поставяше себе си в рамка.Не можа да издържи и си тръгна без да каже нищо.Скоро след това Крис и Мартин също си отидоха.Но макар да не го показваше,Крис много се разстрои от начина,по който си тръгна Валери.Когато вече бяха в дома на Константинови,Валери говореше с Борис по работа.Погледите им се срещнаха,но Валери го пренебрегна и каза:"Аз ще тръгвам.Имам работа,нямам време за лиготиите на хора,които не знаят какво искат.Довиждане."Крис се почувства ужасно,сякаш му бяха забили нож в сърцето.Той едва прикри разочарованието си и не знаеше какво да направи.В следващите два дни Валери изобщо не се появи в KP.А Крис не можеше да прави нищо-беше му зле,не го интересуваше нищо.Накаря реши да отиде при Валери.Но него го нямаше,а и телефонът му беше изключен.Крис осъзна каква голяма грешка беше направил и колко беше наранил човека,когото обичаше.Въртеше се в кръг и не знаеше какво да прави.Оставаше му само да чака Валери да се появи.
Крис нямаше идея къде може да е отишъл Валери.Реши да не се връща у Константинови,не искаше пак да се преструва,че всичко е наред.Отиде в апартамента,но никой не го усети-майка му,Нора и Васил бяха дълбоко заспали.Сутринта Крис излезе рано и започна да се разхожда без посока.Слънцето току-що беше изгряло,изгревът беше така красив...но Крис не можеше да му се наслади.Мислеше само за Валери.Така мина денят-в безцелни разходки из града.Накрая Крис влезе в някакъв евтин бар и реши да дави мъката в алкохол.Знаеше,че спиртните напитки лесно го замайват,но не искаше да прави нищо друго сега,искаше да пие.Поръча си уиски с много лед,като изпи доста.Но работното време свърши и барът трябваше да затвори.Крис си тръгна,като се клатушкаше по улиците,а погледът му се премрежваше.Само едно помнеше кристално ясно-апартаментът на Валери.Насочи се натам и когато стигна видя,че там има някой-вътре светеше.Препъвайки се,Крис все пак стигна до вратата и звънна на звънеца.
"Крис?Какво правиш тук?"
"Аз...търся си учебкина по химиология..."-запелтечи Крис.
"Крис,ти си пиян.Хайде,ела,ще те сложа на леглото"-каза Валери.След няколко минути Крис лежеше на леглото и гледаше как Валери подрежда някакви документи.Беше спокоен и доволен,че този,когото истински обичаше,беше там.Крис стана и прегърна Валери.
"Хайде,Крис,отиди да спиш।Утре ще говорим."-след това Валери го целуна по бузата и Крис легна.Скоро след това Валери също заспа.
Валери седеше надвесил глава над някакви чертежи,разпилени по билярдната маса в дома на Константинови.Мартин нахлу от нищото,като държеше новия брой на Максим в ръцете си и си заплюваше поредната мацка.
"Валери,пак ли работиш?Няма край твойта работа."-каза Марто.
"Кво пак се заяждаш?Гледай си мацките и ме остави на мира."-отговори Валери.
"Е,споко де,не бъди мис истеричка;оставям те,ще отскоча до клуба"-каза Мартин.
"Разглезено богаташче си ти и няма да се промениш..."но Мартин вече беше излязъл.Валери продължи да работи и да преглежда чертежите.Така се беше унесъл, изобщо не усети,че Крис беше влязъл.Крис хвана Валери през кръста и го целуна по бузата.
"Как е най-трудолюбивият човек на света?"-попита с усмивка Крис.
"Ми как да съм,затрупан с документи"-отговори Валери.
"Не си в настроение,какво има?"Но Валери не отговори.Крис просто излезе и му дойде музата как да зарадва Валери.Вечерта Крис отиде у Валери.
"Имам изненада за теб"-каза самодоволно Крис,като извърташе очички,както винаги правеше.
"Така ли?"-учуди се Валери."Да я видим тогава".
"Добре.Само да пусна малко музичка"-каза Крис.След това той пусна някаква песен и започна да танцува с чупки в кръста. Даже започна да прави и малко стрийптийз...това направо разтопи Валери.Той сграбчи Крис и започна да го целува бясно,притискаше го така силно към себе си...а Крис просто простена леко и започна да сваля дрехите на Валери...скоро само нощната лампа светеше,заслепена единствено от Луната,а Крис и Валери мачкаха чаршафите... Крис простенваше тихо от време на време,а Валери все така притискаше тялото си до неговото।Нощта продължаваше,продължаваха и целувките на две влюбени човешки същества и щастието им изглеждаше безкрайно.
Валери беше в апартамента на Крис и го чакаше,защото двамата трябваше да идат в офиса да оправят едни документи.Както си седеше на диванчето и си пийваше кафенце,Валери се стресна от трясъка на вратата.Това беше Нора,която нахлу като фурия:"Глупачки,кво си мислят?Нищо не разбират от мода...А ти кво правиш тука?Чакаш брат ми ли?"
"Да,него чакам."-отвърна Валери.
"Оф,не ми стига той,ами ся е довел и други сдухани зубъри като него."-запуфтя Нора.
"По-добре сдухани зубъри,отколкото празноглави красавици,не мисилш ли?"-затапи я Валери.
"С вас не може да се разбере човек.Отивам да гледам модния канал."-и тя отиде в другата стая.А Валери продължи със сутрешното кафе,докато Крис най-накрая се появи."О,Крис,поддържаш интереса ми,така ми закъсняваш и за срещи..."-подхвърли шеговито Валери.
"Престани.Ами ако Нора те чуе?По-добре да вървим,че ще закъснеем."Те излязоха и по пътя си говореха за работата.Но когато стигнаха в офиса,Валери просто не се сдържа и лепна страстна целувка на Крис."Е,хареса ли ти ?"-попита го той.
"Валери,знаеш,че ти ме правиш истински щастлив,но тук не е мястото за това.Някой ще влезе и ще ни види."
"Добре,Крис,нямам настроение да се боря с твърдоглавието ти.Довечера ще те чакам вкъщи.Чао.Обичам те".
"И аз,но престани,сдържай се малко."Вечерта Крис беше у Валери.Първо вечеряха и гледаха някакъв екшън,но им омръзна.Крис не можеше да се въздържи и започна да обсипва Валери с целувки...не остана разочарован обаче. Валери му отвърна и те прекараха още една бурна и страстна нощ।
Крис,Валери и Мартин бяха в офиса на KP.Марто както винаги разглеждаше новия брой на Плейбой и въздишаше по разсъблечените мадами там ,а Крис и Валери си хвърляха тайни погледи и разглеждаха едни проекти.
"Ето ги най-работните момчета в града"-каза току-що влезлият Борис."Мартине,пак ли се занимаваш с глупости?Остави това пошло списание и се хващай на работа."
"Е,баща ми винаги си недоволен от мен.Какво пак ще ми възложиш сега?"-попита Марто.
"Всъщност мислех да те изпратя в командировка,но като те знам,май по-добре да възложа тази задача на Валери."-каза Борис.
"Ех,аз и без това нямаше да мога.Разберете се,аз имам среща с една красавица и ще се прибера утре.Чао."
"Мартине,Мартине...какво да го правя това момче,не разбира от дума.Е,Валери,ще приемеш ли предложението ми?"
"Разбира се,господин Константинов,но може ли Крис да дойде с мен,защото има доста работа и няма да мога да се справя сам."
"Добре,всъщност идеята е отлична,ако си сам няма да можеш да свършиш всичко.Е,надявам се да не се изморите много."
"Но аз как ще оставя Ели,по-добре Марто да иде или само Валери..."-каза Крис.
"Не,няма нужда,Елица е с майка си и двете си прекарват добре,а и приятелката й Софи е с нея,не се тревожи.А сега ви оставям и ви пожелавам приятна работа."
"Но...аз"-замрънка Крис.
"За Бога,престани и си стягай багажа,защото имаме работа да вършим.Нямаме време за твоите лиготии.Стегни се и ще те чакам,че работата чака нас.До скоро."Крис въздъхна и започна да се приготвя.След няколко часа двамата с Валери вече бяха пристигнали и бяха в хотела.Взеха си различни стаи,но една до друга и отидоха да оставят багажа си.След това слязоха да вечерят в ресторанта.По време на вечерята,Валери леко докосваше с крак тялото на Крис.Той потръпна,определено му хареса,но каза"Стига,моля те,ъъх,не тук,сега вечеряме..."
"Хайде,Крис,не се преструвай,харесва ти.А и аз мога да задоволя всичките ти капризи,нали знаеш"-каза самоуверено Валери и продължи да докосва тялото на Крис с крака си.А той от своя страна се зачерви и каза"Хх,стига,о,недей така,качвам се в стаята си,дори не ми даваш да вечерям на спокойствие."Но Валери се подсмихна самодоволно и си довърши вечерята.Качи се към стаята на Крис и почука на вратата.
"Крис,отвори ми,хайде,зная,че не можеш да ми се сърдиш.Хайде..."
Крис отвори,но преди да успее да каже нещо,Валери залепи устните си за неговите и не му даде да диша.Притисна го до стената и продължи да го целува,Крис изтръпна,коленете му се подкосиха,усети топлото тяло на Валери до своето...отпусна се в силните му ръце и не искаше това да спира.Усещаше дъха на Валери и едва дишаше,защото той го целуваше така страстно и силно...след това Валери разкъса ризата му и го прегърна,като продължи да го целува.
"Валери,нед...",но Крис не можа да продължи.Валери го хвана здраво през кръста и игриво плъзна ръцете си надолу по тялото на Крис...докосна бедрата му и нежно прокара пръсти по-напред... стигна до слабините му и тогава Крис простена-"Ох,Валери,как...но той леко го избута на леглото и започна го целува по цялото тяло.Крис изпитваше цялата тази страст,наслада,това удоволствие и издаваше тихи звуци,като силно прегръщаше Валери и го притискаше до себе си.
"Не спирай,докосвай ме,продължавай..."-промълви той.Валери си знаеше работата и все така жадно го целуваше,като едновременно с това го галеше нежно...прокарваше ръката си ту нагоре,ту надолу и правеше каквото му хрумне. Двамата не знаеха къде се намират,обичаха се и сега просто се сляха в едно.Не искаха нощта да свършва,не искаха да спират...до сутринта имаше много време,сега просто двама влюбени бяха заедно и мачкаха чаршафите.
Крис седеше сам в апартамента и се опитваше да се съсредоточи.Но не можеше да го направи,единственото което беше в главата му,беше Валери-представяше си как го целува,как го прегръща,как са заедно...Крис изобщо дори не се сети за Елица днес.Тя от своя страна беше на преглед,след което на някаква програма за бременни,но и тя не мислеше за Крис.Обожаваше да бъде далеч от него и той никак не й липсваше. Крис усети как целият потръпва,как топлина облива тялото му само като се сети за Валери и затова реши да отиде при него.Не искаше да го изгуби,искаше пак да прекара целия ден с него...не се интересуваше от безбройните въпроси на майка си и на Анастасия за това къде ходи и защо на никого нищо не казва.Мислеше си само за един човек и вече се беше запътил именно към апартамента му.Валери тъкмо си правеше обяд,когато се звънна на звънеца.
"Здравей.Мога ли да вляза?"
"Какво има?Да не си забравил нещо?Подранил си,не те очаквах,а и мислех,че си с Елица..."
"Валери,недей така.Изобщо не съм виждал Ели днес,но дойдох тук заради теб,а не да обсъждаме Константинови.Не издържам вече,от сутринта само ти си ми в главата.Мога ли да вляза или ще ме държиш тук?"-повтори Крис.
"Тук винаги си добре дошъл.Хайде ела."-каза Валери.Крис седна на дивана и си наля уиски.През това време Валери сложи масата и започна да яде.На Крис обаче не му се ядеше,той само влюбено гледаше Валери и видимо едва се сдържаше да не му се нахвърли.
"За Бога,Крис,няма ли да ядеш?Какво ти е?Малко си особен,сякаш кроиш нещо"-попита Валери.
"Не,довърши си обяда и тогава ще си говорим."-отвърна Крис.
Скоро Валери се наяде и вече седна по-близо до Крис,наля си малко вино и го попита:"Е,казвай сега.Проблем ли има или дойде просто така?"
"Ще ти кажа направо.Искам да сме заедно,като снощи и миналата вечер...не мога така,трябва да съм с теб.Обичам те и те искам страшно много!"-след това той се нахвърли на Валери и започна да го целува.
"Спри.Не може така.Значи като на теб ти се прииска,може,а когато аз се нуждая от теб непрекъснато,все имаш оправдание.Искам да кажеш на майка си за нас.Омръзна ми все да се крием.Мисля,че тя ще те разбере."-каза Валери.
"Какво?Нали Васил знае?Пред него не е нужно да се крием.Представи си как ще реагира тя,ако научи...та ти открадна колекцията й и я предаде,а сега аз ще й сервирам,че съм лудо влюбен в теб...не можеш да искаш това от мен."
"Тогава ще трябва да се разделим.Щом на нея не искаш да кажеш на кого ще обясниш тогава?Крихме се и Васил разбра,скоро ще разбере и тя."-твърдо каза Валери.
"Добре,добре,не се дразни.Ще й кажа.Колкото и да е трудно това,ще трябва да го направя.А сега искам и ти да изпълниш едно мое желание-бъди с мен,бъди див и необуздан...прави каквото искаш.Твой съм."
Валери не можа да бъде твърд и хладнокръвен повече.Леко бутна Крис на леглото и започна да сваля ризата му.След това Крис леко се изправи и Валери силно захапа устните му,като го стисна през кръста...Крис не можа да издаде никакъв звук.Просто дишаше учестено и усещаше тялото на Валери до себе си,както и туптящото му сърце.За малко Крис беше върху Валери и го целуваше навсякъде,нямаше задръжки...Валери обаче отново приложи малко сила и започна да прегръща Крис,да го люби...Крис тихо стенеше и движеше пръстите си по гърба на Валери.Придържаше го до себе си,не искаше да го пуска...изведнъж Валери толкова грубо захапа устните му,че Крис леко се отдръпна,но след това продължи да отвръща на Валери.Те се притискаха и пак забравиха за света около себе си.Сега само трябваше Крис да изпълни обещанието си-да светне майка си по въпроса и да й признае,че обича Валери.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
