Разказите на Em

Слънцето клонеше към своя залез и осветяваше спалнята на Валери.Крис беше дошъл отново,бяха прекарали няколко часа заедно наслаждавайки се един на друг на спокойстиве,без страх че ще бъдат хванати от някого.След като се бяха любили Крис се обличаше и се приготвяше да си тръгва.
-Крис,пак ли бързаш? До кога ще идваш за малко и пак ще ме оставяш,аз те искам тук до мен завинаги!-каза Валери с настойчив тон-Остани!
-Трябва да се прибирам едвам успях да се измъкна ,ще дойда пак когато мога-Крис стана от леглото,целуна Валери и се запъти към вратата.
-Крис писна ми да си играеш мен,казваш че ме обичаш,а по скоро ме използваш,идваш тук за поняколко часа,вземаш каквото искаш и си тръгваш.А аз какво да стоя и да те чакам да дойдеш отново?Разбиваш ми сърцето всеки път когато си тръгваш,но нямам сили за повече! каза Валери и отправи тъжен поглед към Крис ;
-Валери,обичам те! Но няма как да оставя Елица сама с бебето,идвам винаги когато мога!
-Това не е достатъчно ако ще те виждам от дъжд на вятър,по-добре да не те виждам изобщо-Валери беше решителен в думите си колкото и да го болеше да изрича всичко това на човека когото толкова обичаше.Но да продължава да страда бе непосилно за него;
-Какво значи това? попита Крис пребледнял;
-За връзка трябват двама,а аз бях дотук! А сега по-добре си върви и ме остави на мира! -Отвори вратата и направи подканващ жест към Крис да си тръгва;
Крис беше в шок,не искаше тази връзка да приключва,обичаше Валери и сам се измъчваше за болката която му причинява,но да започне открита връзка с него бе невъзможно. Крис погледна към Валери , с поглед който сякаш казваше: Не прави това,не искам да те изгубя! Но Валери беше непреклонен,Крис бавно отвори вратата и излезе.

Крис си беше тръгнал и Валери започна да съжалява за постъпката си. беше изгонил единствения си близък човек, единствения когото обичаше и за когото бе готов да жертва всичко.Валери лежеше на леглото си и гледаше тавана в една точка, съжаляваше за всичко което беше казал, но гордостта му беше наранена и нямаше намерение да търси Крис.
Междувременно Крис се разхождаше в парка, унил сякаш отдалечен от цялия свят, чувстваше всичко около себе си толкова чуждо. Когато бе с Валери, беше щастлив, беше себе си и се наслаждаваше на живота, а без него живота му отново придобиваше сиви окраски , сякаш му беше отнето щастието в един миг.Самотен и тъжен Крис вървеше бавно, отиде в дома на майка си, заключи се в стаята си и не искаше да вижда никого. Строполи се на леглото си и заплака, опита се да заспи, но не можеше един и същи момент изникваше постоянно пред погледа му как Валери му казва, че връзката им е приключила.Обърна се настрани и затвори очи, сънят не идваше и не идваше, а мисълта за Валери не напускаше главата му. Спомни си запознаството им на онова парти, мига в който погледите им се срещнаха и учестения си пулс при вида му, беше го харесал още от пръв поглед, от момента в който го видя да влиза през вратата. Спомни си срещите им, раходките, моментите когато бяха двамата в леглото отдадени един на друг, целувките му, очите му, още усещаше аромата на парфюма му по себе си. Обичаше Валери, а колко време му беше отнело да си признае, но сега всичко вече беше приключило, имаха толкова малко време един за друг.Толкова пропиляно време в което е можел да бъде при него. От тези мисли сърцето го болеше повече, сълзи се стичаха по лицето му. Цяла нощ не спа, на сутринта очите му бяха подпухнали, нямаше сили за работа, със загубата на Валери му беше отнето и желанието за живот.
Валери беше решил да се разсее от мислите си за Крис като се затрупа от работа в КP, а задачи там никога не липсваха. Крис искаше да се види с Валери и да разговарят, предположи ,че Валери е вече в офиса, взе си ключовете и излезе. И наистина беше така, в офиса кипеше осилена работа, една секретарка прелетя покрай него с чертежи в ръка, Валери беше там и работеше на пълни обороти, сякаш напук за да го забрави още по-бързо. Изглежда невероятно-помисли си Крис, Валери беше облечен със светло сив костюм, светло синя риза и вратовръзка на сиви и сини линии,лицето му беше сериозно, беше се облегнал с две ръце на бюрото и обсъждаше разпалено идеите си за проекта пред екипа. Тази гледка привличаше неудържимо Крис, искаше да се приближи, да го прегърне през кръста и да го целуне, но успя да прикрие желанието си, никой всъщност не забеляза какво всъщност се върти в главата му.