Преди 30 години

Радвам се, че тази вечер "вездесъщите" излязоха "хора" и не отрязаха Звезделин Минков.
Изненадах се, че не са го чували,макар че подозирам,Любен Дилов се досети кой е. За другите двама не съм и очаквала..
та като го видях и като започнаха да се връщат едни спомени- чудо:)
Разбира се, за този актьор знам отпреди 20 години, но благодарение на него, се върнах още по- назад.
Във времето, когато "мама" и "тати" бяха решили да се правят на родители.
Било е лятото на 1979, предполагам. Спомням си, че бях на 4 и ходех още на градина..
Новият апартамент, който им бяха дали военните, беше голям и просторен.
Кухнята малка, но там, на шкафа , до канапаето имаше магнетофон и сигурно 1000 плочи с цялата италианска и бг естрада. Плюс Тодор Колев. И Аз по цял ден слушах ли слушах Емил Димитров и Лили Иванова. Беше ми дошло до носа. За разнообразие,ходех в хола, който имаше само един голям гардероб и нищо друго. Не защото нямаше пари, а защото "нямаше кой".

По цял ден си играех с лагерите на татко, търкалях ли ги търкалях и си въобразявах, че са колички. А когато ми доскучееше,за разнообразие отивах да послушам Лили Иванова, или някой друг- по избор, на магнетофона.
За съжаление, експериментът се оказа неуспешен - и ме върнаха на баба.
След 4 години, когато се разведоха, майка взе при "подялбата" плочите. Но ебз магнетофона. И тъй като на село, при новият ни тати, нямаше подобна техника, защото оня беше колкото пиян, толкова и гол като цървул...

И тъй като нямаше къде да се слушат плочите,един ден мен ме осени гениална идея:
Застлах поляната пред къщата с всички плочи и се запързалях по тях. Беше ми тъжно, защото се търкалях по спомените си. Колкото и да не му се гледаше дете на баща ми, аз умирах да живея с него..но не би..
но времето лекува всичко.. едипов комплекс..любовна мъка, всичко. Не се знае ,обаче, човек колко време има и дали ще му стигне, за да му мине..Затова и никога не си падам по "умни" умозаключения, като това горното..и която и да била сентенция..дори на Конфуций.
Доверявам се единствено на Айнщайн: "Всичко е относително".