Последният сценарий, който пиша за Стъклен дом

Борис Колев - Коки? Медицинската сестра се беше показала през вратата.
- Да, аз съм
- Докторът е готов да ви приеме!
- Коки?- докторът погледна бледият младеж пред себе си учудено.
- Да, така ме кръстиха приятелите. Явно Боби нещо не им е харесало.
Докторът го погледна още веднъж, след което се съсредоточи върху папката с епикризи в ръцете си:
Момче, цяло чудо е, че още си жив. Добрата новина, е че все така си в ремисия. Лошата е, че активира ли се ракът, ще те довърши за месеци. Което означава, че нямаш време. Какво става? Намерихте ли донор?
Баща ми днес се връща от Щатите. Чухме се за малко по телефона. Каза ми, че всичко е наред.
Агент Колев се беше прибрал в апартамента си, не беше светнал лампите. Само светлината от отиващия си ден осветяваше тъмния хол, запълнен от цигарения дим. Колко кутии беше изпушил от сутринта Колев не знееше.
Мачкаше цигара след цигара, а ръцете му трепреха.
- Татко?
Коки стоеше на прага на хола. - Какво става? Защо си в тъмното и как дишаш още?
Колев се обърна, тръгна към сина си и му отговори:
- Намерили са донор, всичко е готово за операцията. Хвана Коки с две ръце през раменете и го притисна към себе си.
- Но нямаме пари..Излъгаха ме. Платиха ми само една четвърт от договорената сума...
Съжалявам..искам.. - гласът му пресекна, а не искаше да плаче, не искаше да плаче пред сина си..
Ти как си - помилва го по бузата. - Взе ли изследванията?
- Да..в ремисия съм.Всичко ще бъде наред,не се безпокой..
Колев беше застанал до прозореца , а Коки стоеше до библиотеката и разгръщаше книга в тъмното.
- Какво ще правим? Коки наруши тишината след като двамата бяха мълчали повече от час..
Колев се обърна към сина си:
- Остави това на мен- Колев се усмихна с крайчеца на устните си. И това не беше горчива усмивка.
Коки се извърна с тревожен поглед към него: - Само да не направиш някоя глупост.
По- голяма от тази, която вече извърших, едва ли ще сторя отново..
Колев въздъхна и излезе от апартамента. Потъна в нощта дълбоко замислен. Дотолкова се бе откъснал от действителността, че дори беше забравил цигарите си.
Сутринта наближаваше с тежки стъпки през мрака.
- Ало! Агент Колев от ДАНС се обажда. Искам да говоря с Премиера по случая с убийството на Димитър Касабов.