Когато, навремето, гледах Дракула с Гари Олдман, се опитах да харесам Том Уейтс. Беше ме впечатлил страшно много като актьор, а вече знаех, че е и музикант. Може би и това е взело отношение, не знам. Но след това го разлюбих, не помня какво се случи, но вече не го харесвах. Въпреки, че той е гениален в това, което прави. Невероятен глас.
Сега вече знам какво е това, което не успя да ме накара да стана негов фен- Идва ми твърдеарт. Като да нарисуваш една красива, гениална рисунка и да я "поръсиш" с някакъв ефект, за да стане сякаш нещо повече от гениална.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар