Разказче

беше 2010 та година. Д-р Менгеле стоеше в чистото новата си лаборатория и потриваше доволно ръце над записките си. Учудвате се, че Менгеле беше още жив през 2010-та година. Нищо чудно нямаше в това- той беше подписал договор с Рогатия за Вечен живот на Земята.
И така той четеше записките си по най- новият проект , който Военното разузнаване на САЩ му беше поръчал- Капан за души.
Вече беше направен първият експеримент, който почти се беше оказал успешен- но в последният момент душата успя да качи интезитета на полето си и избяга.
И сега той трябваше да доуправи грешките си, защото наближаваше поредният мъртвец. Не се притеснявайте, тук не убиваха. Изчакваха се стари хора, тежко болни младежи , или решили да направят аборт жени.

Ето на какъв принцип съществуваше капанът: Това беше една проста електромагнитна решетка, което не пропускаше никаква енергия да мине през нея. Дори и открита с най- висок интезитет душа. За целта лабораторията създаде ново- новеничко измеренийце, където изпратиха душите на заточение. За пазачи им създадоха "мисловни машини". компютърни програми, които имаха възможността да засичат всяко чуждо присъствие, навлязло в измерението, но без да имат правото да издават заповеди, или да изпълняват такива. Те само засичаха и докладваха.
За противодействие срещу по- упоритите нашественици Менгеле беше създал енергоконвертираш лъч. Толкова мощен, че само силата на Ангелите и Господ можеха да му се противопоставят по мощ.
И така, душите бяха заточени там под строг контрол и наблюдение.
И тъй като това бяха човешки души, без съзнание, без спомен за нищо, свързвало ги някога с човешкият живот, те бяха просто едни полета, затврени в човешки образ. Които страдаха, без да знаят какво е страдание. идеята на това измерение беше да съществува с нисък интезитет именно с това- да произвежда страдание. Колкото повече такива измерения бъдеха създадени, толкова повече светове, съществуващи в близки честоти, но по- високи, имаха вероятност да бъдат "повлечени" . Точно това беше целта на Рогатия. Защото Адът беше препълнен и се строяха нови катакомби, но се виждаше краят и на това, открадното с толкова усилия от Господ пространство.

Но един ден това щеше да се промени. Не го знаеше дори Менгеле. Един Земен откри "местенцето".
Разбира се, нищо сам не можеше да направи, но поне някой вече знаеше.

(да не ми повярвате , ей :D)