:)

"Възможните неща ги правим веднага, за невъзможните ни трябва малко повече време"

нещо много красиво, написано от майне клайне фройнде EsterZach

Подарих ти роза за да помниш
Подарих ти усмивка, искри от жив пламък
Помнещ миналото и бъдещето, но горял в настоящето със сила даваща живот.
Помни ме такава и силна и слаба , красива и нежна и страшна и тъжна
Щастлива, объркана, ядосана, дръзка
Помни ме каквато съм искам да знаеш, че в много роли играх и все себе си бях и зад всяка от тях те обичах до болка, до грях.Помни ме с аромата на розите спрял във времето, с цвета на лотуса безсмъртен като душите, помни ме с морето и вятъра бурен.Страшния тътен на гръмовна буря, звука на капките отмиващи тъгата, цветовете на радост слели се в дъгата.
Помни ме.
Носи ме в сърцето, в очите в мечтите В огъня на младост и мъдростта на бялото в косите.Помни че съм тази която, в усмивка даваше сълзата, помни че ме макар да ме няма сега, до тебе в сенките ще крачи щастливата обречена на теб душа.
Помни ме.Без тъга, без скръб, без съжаление.Времето назад не се връща, а за греховете ни може и да няма изкупление.Ако ти си жив и аз с теб живея, щом си щастлив и аз чрез теб се смея.
*************************************************************************************
Ти ли посмя да помечтаеш?
Ти ли си позволи за миг да полетиш?
Не знаеш ли , че няма ръце , които да те хванат после, когато падаш?
Глупаво дете, така ли не разбра,
Че мечтите си остават само блян

От тях единствено боли и полза няма те просто са една измама
Не разбра ли, че ти поет не си.
И за музика са глухи твоите уши
Ръката с четката не знае
Как да си играе.
Сляпа, глуха и невежа оставаш за света
Разбираш бавно и неумолимо
Само сън била е любовта

Първи стъпки в сюрреализма :}

Нощта влезе по- тъжна от всякога през прозореца . Поогледа се за пристан, не откри и още по- натъжена се отпусна с въздишка в пространството.
Валери не помнеше кога за последно беше спал.
- не плачи - луната стоеше облегната на прозореца
- не мога да спра.. - каза Валери, но когато се обърна там нямаше никой. Луната - цяла вечност, все така го гледсше през прозореца безпристрастна. Точно както се полагаше на луна.
Крис беше заминал с Елица на сватбено пътешествие. С батко Мартин, само тримата. Марто дотолкова се бе въодушевил, че дори не се сети да покани Софи да дойде с него. А когато все пак го направи, го стори с половин уста.
И така, те бяха там далече -тримата приятели от детиснтво.
А Валери сам в тъмното. Припомнящ си малките моменти, които Крис му беше подарил. Няколкото момента, които с напредването на бременността на Ели ставаха все по- малки и нищожни. Крис все нямаше време за него, все бързаше занякъде. Все намираше оправдание - винаги едно и също.
-Защо не искаш да бъдеш с мен? - питаше го Валери всеки път.
-Защото не мога!
-А защо не можеш?
-Това е въпрос, на който не искам да намирам отговора никога.
Валери потърка уморените си очи, погледна към масата. Полупразната бутилка с вино. И двете чаши, неговата и на тази на Крис . Не беше докоснал нищо. Откакто Крис беше за последно тук. Валери грижливо пазеше всеки момент с Крис. Защото, те толкова тънки, моментите, имаше опасност да се изпарят в пространството и Валери нямаше да има и дори спомен от всичко било, за да може да се хване за него. И да изцеди дори капка самосъжаление от болящото го сърце.
Валери разбра, че и тази нощ няма да се спи. Облече си палтото и излезе навън.
- бате, дай 5 кинта щи предскажа бъдещето. Младо цигане стоеше пред него в тъмното и едва се долавяше силуетът му в току- що падналата мъгла.
-Изчезни, малкият!
-Чакай, дръпна го за ръката цигането - голяма мъка лежи на сърцето ти, ще знаеш.
Любим човек е далече. И ти мислиш, че никога няма да се върне.

Тогава Валери спря. Погледна към малкия , който стоеше в тъмното пред него - почти призрак.
-Всъщност ще ти дам пари, ако ми разтълкуваш един сън.
-Давай!
-Сънувах, че съм в една стая, която беше и голяма и малка. Цялата беше изпълнена с червени хартиени рамки, които също бяха големи и малки. на червените рамки беше написано нещо с червени букви. Аз се лутах из рамките като същевременно се опитвах да прочета какво пише на тях. Изведнъж разбрах, че освен рамките няма друго в съня. сънят свършваше дотам.
-Слушай сега - мпогледна го цигането с умни черни очи, , червеното е истината. Ти се луташ из нея , а отговорът е всъщност в теб. Вземи една рамка и се облегни на нея. И ще разбереш.
Валери стоеше, гледаше в нищото и се чудеше дали цигането не е някой маскиран анщайнов наследник. И всъщност, аз оглупявам..си каза Валери. Това са въпроси на които и сам можех да си отговря.
Валери се усмихна и бръкна в джоба си:
-На се почерпи.
- Не се продава!
-Какво, какво не се продава
-Кучето не се продава!
Пред Валери стоеше комшийката от третия етаж кояото всяка сутрин разхождаше миниатюрен рошав булон.
Валери се огледа, от цигането нямаше и следа.
Обърна се към жената която бавно и накуцвайки се отдалечаваше:
-ей, лельо Таня, тук преди малко да имаше едно момче?..
-Не се продава казах ти, не се продава ама ха! Нахалник

Утринта напредваше със сини стъпки. Обхождаше бавно с нисък поглед из асфалтираните, измити от мъглата улици. После леко се издигаше по повърхността на тротоарите и се издигаше шарена над клоните. Първият лъч който слънцето реши да дари на деня, бе за Валери. Валери се усмихна - тихо спокйствие бе обхванало душата му, и заело мястото на изхвърлената с гръм меланхолия.
Валери беше намерил своя отговор и усети, че както никога така му се спи, че би спал един цял живот непробудно.