нещо много красиво, написано от майне клайне фройнде EsterZach

Подарих ти роза за да помниш
Подарих ти усмивка, искри от жив пламък
Помнещ миналото и бъдещето, но горял в настоящето със сила даваща живот.
Помни ме такава и силна и слаба , красива и нежна и страшна и тъжна
Щастлива, объркана, ядосана, дръзка
Помни ме каквато съм искам да знаеш, че в много роли играх и все себе си бях и зад всяка от тях те обичах до болка, до грях.Помни ме с аромата на розите спрял във времето, с цвета на лотуса безсмъртен като душите, помни ме с морето и вятъра бурен.Страшния тътен на гръмовна буря, звука на капките отмиващи тъгата, цветовете на радост слели се в дъгата.
Помни ме.
Носи ме в сърцето, в очите в мечтите В огъня на младост и мъдростта на бялото в косите.Помни че съм тази която, в усмивка даваше сълзата, помни че ме макар да ме няма сега, до тебе в сенките ще крачи щастливата обречена на теб душа.
Помни ме.Без тъга, без скръб, без съжаление.Времето назад не се връща, а за греховете ни може и да няма изкупление.Ако ти си жив и аз с теб живея, щом си щастлив и аз чрез теб се смея.
*************************************************************************************
Ти ли посмя да помечтаеш?
Ти ли си позволи за миг да полетиш?
Не знаеш ли , че няма ръце , които да те хванат после, когато падаш?
Глупаво дете, така ли не разбра,
Че мечтите си остават само блян

От тях единствено боли и полза няма те просто са една измама
Не разбра ли, че ти поет не си.
И за музика са глухи твоите уши
Ръката с четката не знае
Как да си играе.
Сляпа, глуха и невежа оставаш за света
Разбираш бавно и неумолимо
Само сън била е любовта