Сова по стръмното

Нощта влезе по- тъжна от всякога през прозореца . Поогледа се за пристан, не откри и още по- натъжена се отпусна с въздишка в пространството.
Валери не помнеше кога за последно беше спал.
- не плачи - луната стоеше облегната на прозореца
- не мога да спра.. - каза Валери, но когато се обърна там нямаше никой. Луната - цяла вечност, все така го гледсше през прозореца безпристрастна. Точно както се полагаше на луна.
Крис беше заминал с Елица на сватбено пътешествие. С батко Мартин, само тримата. Марто дотолкова се бе въодушевил, че дори не се сети да покани Софи да дойде с него. А когато все пак го направи, го стори с половин уста.
И така, те бяха там далече -тримата приятели от детиснтво.
А Валери сам в тъмното. Припомнящ си малките моменти, които Крис му беше подарил. Няколкото момента, които с напредването на бременността на Ели ставаха все по- малки и нищожни. Крис все нямаше време за него, все бързаше занякъде. Все намираше оправдание - винаги едно и също.
-Защо не искаш да бъдеш с мен? - питаше го Валери всеки път.
-Защото не мога!
-А защо не можеш?
-Това е въпрос, на който не искам да намирам отговора никога.
Валери потърка уморените си очи, погледна към масата. Полупразната бутилка с вино. И двете чаши, неговата и на тази на Крис . Не беше докоснал нищо. Откакто Крис беше за последно тук. Валери грижливо пазеше всеки момент с Крис. Защото, те толкова тънки, моментите, имаше опасност да се изпарят в пространството и Валери нямаше да има и дори спомен от всичко било, за да може да се хване за него. И да изцеди дори капка самосъжаление от болящото го сърце.
Валери разбра, че и тази нощ няма да се спи. Облече си палтото и излезе навън.
- бате, дай 5 кинта щи предскажа бъдещето. Младо цигане стоеше пред него в тъмното и едва се долавяше силуетът му в току- що падналата мъгла.
-Изчезни, малкият!
-Чакай, дръпна го за ръката цигането - голяма мъка лежи на сърцето ти, ще знаеш.
Любим човек е далече. И ти мислиш, че никога няма да се върне.

Тогава Валери спря. Погледна към малкия , който стоеше в тъмното пред него - почти призрак.
-Всъщност ще ти дам пари, ако ми разтълкуваш един сън.
-Давай!
-Сънувах, че съм в една стая, която беше и голяма и малка. Цялата беше изпълнена с червени хартиени рамки, които също бяха големи и малки. на червените рамки беше написано нещо с червени букви. Аз се лутах из рамките като същевременно се опитвах да прочета какво пише на тях. Изведнъж разбрах, че освен рамките няма друго в съня. сънят свършваше дотам.
-Слушай сега - мпогледна го цигането с умни черни очи, , червеното е истината. Ти се луташ из нея , а отговорът е всъщност в теб. Вземи една рамка и се облегни на нея. И ще разбереш.
Валери стоеше, гледаше в нищото и се чудеше дали цигането не е някой маскиран анщайнов наследник. И всъщност, аз оглупявам..си каза Валери. Това са въпроси на които и сам можех да си отговря.
Валери се усмихна и бръкна в джоба си:
-На се почерпи.
- Не се продава!
-Какво, какво не се продава
-Кучето не се продава!
Пред Валери стоеше комшийката от третия етаж кояото всяка сутрин разхождаше миниатюрен рошав булон.
Валери се огледа, от цигането нямаше и следа.
Обърна се към жената която бавно и накуцвайки се отдалечаваше:
-ей, лельо Таня, тук преди малко да имаше едно момче?..
-Не се продава казах ти, не се продава ама ха! Нахалник

Утринта напредваше със сини стъпки. Обхождаше бавно с нисък поглед из асфалтираните, измити от мъглата улици. После леко се издигаше по повърхността на тротоарите и се издигаше шарена над клоните. Първият лъч който слънцето реши да дари на деня, бе за Валери. Валери се усмихна - тихо спокйствие бе обхванало душата му, и заело мястото на изхвърлената с гръм меланхолия.
Валери беше намерил своя отговор и усети, че както никога така му се спи, че би спал един цял живот непробудно.