Все ще ви разказвам за злополучното ми кандидатстване в НАТФИЗ през близката 94-та година ;)

12-ти клас не знам как изкласих. Влизах единствено в час по математика и физическо, защото ми бяха най- интересни. А и не можех да разочаровам любимата си учителка.
Останолото времне бях в билбиотеката и четях списание Кино, последните страници, където се публикуваха сценарии от филми. Четях усилено, защото бях решила да кандидатствам режисура, веднага щом завършех.
И така, завърших аз. Някой ден ще разкажа и за това, защото и там си беше цял филм. И хоп, веднага в София. Имаше 5 места държавна поръчка и Кинознание, което изведнъж реших, че искам повече от режисурата. Но се отказах, щом се разбра, че има само палтена поръчка.
Подадох си документите, а наред с мен, едно момиченце, също толкова уплашено, на всичкото отгоре набор, подава на свой ред документи за същата специалност. Бяхме като някакви нелепи близначки: еднакво бедно облечени, на един ръст, слаби. с дълги коси. Само дето тя беше с руса, права коса, а аз бях с кестенява и начупена(тогава още косатата ми имаше тази способност). И се казваше Янка.
На изпита се паднахме една до друга.
Напсиах си аз разказа от 4 страници, и тъкмо започнах да го преписвам на белова, и надникнах в листа на Янчето. И видях, че пише в кинало време, разказвателно, не знам си каква форма- спуер измислена.
И въпреки, че бях чела цяло лято, знаех правилата за писане на сценарий, аз изведнъж реших, че щом се е домъкнала чак от Пловдив, значи има някаква представа и явно че аз бъркам. Ами ти откъде идваше, бе душо, къде ти беше акъла!
И изгубила всякаква увереност в себе си, аз задрасках черновата и започнах на белова, в същото минало измислено време..
Разбира се, че ни скъсаха:)
Такъв рев не бях ревала с години. Няколко дни, докато се приберем, съм подсмърчала..
След като се успокоих, след седмица и изведнъж ме осени горчивата истина: ами кой щеше да те издържа бе. Толкова смотана, кой щеше да те вземе на работа. зБаба ти щеше ли да има пари да те издържа, макар и държавна поръчка.
Но аз, така заслепена от мечтата си, която лелеех 7 години, не помислих за нищо.
Ако бяха ме приели, което беше изключено, аз сама щях да бъда принудена да се откажа. След това, кандидатствах в Пловдив, което също е цяла история. А как учих година и половина в колежа, за това ще ми трябва повече от една вечер да ви разкажа :DD